Снощи се получи великолепен концерт. Това е моето мнение на обикновен любител.
Признавам, че ми е трудно да изразя с думи впечатлението си. То музиката се слуша....
Ще започна с Милчо Левиев. Чета по случай 70 годишнината му. Не разбрах ,кога е навършил 70 години /миналата година? тази година?/. Но това в същност е подробност.
Милчо Левиев свири на пиано свои произведения: "Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър" и
"Адаптация за пиано и оркестър върху Рапсодия Вардар" на Панчо Владигеров.
Свободно и чаровно поведение на джазмен.
Обръщане към публиката с думи. От 18 ия ред не се чу добре, той представи оригиналната тема на Корели.
Съвсем свободно пи вода от шише.
Всичко това някак ме пренесе в един пиано бар, но подчертавам, всичко бе чаровно.
После при "Вардар" каза,че на неговата вързраст не всичко се свири без ноти.
Накрая при продължителните аплодисменти се извини, че не е в състояние да свири бис.

Гершуин : "Кубинска увертюра" . Джазови елементи, кубински фолклор, природата и хората на тоиз карибски остров. Гершуин е писал тази музика, когато е бил на почивка в Куба. Тук отварям скоба и ще приведа мнение на двама души, които считат Куба за райско място на земята.

И накрая пета симфония на Бетовен. Профеор Казанджиев се обърна към публиката и каза, че посвещава тази симфония ,този "шедьовър на шедьоврите" на юбиляра Милчо Левиев.
Сега специално за маестро Казанджиев.
За мен е удоволствие и върховно преживяване срещата с този човек, един от стълбовете на българската култура.
Неговото дирижиране означава прецизност, дълбоко вникване в произведението, сериозно отношение, качество. Запомнил съм думите на маестро Казандижев "Слушайте Моцарт" и това ,че при /виенските/ класиците всяка нота е точна, премерена, на място.
И професор Казанджиев чрез своето дирижиране тълкува великолепно всяка отделна нота на класиците и на композиторите, които изпълнява.
Снощи петата симфония на Бетовен под диригентството на професор Казанджиев ме разтърси. Почуствах силата на Бетовен и това, какво може да сътвори един гений.
Изпълнението на професор Казанджиев ми напомни на изпълненията-образци на Вилхелм Фуртвенглер, Херберт фон Караян, Бруно Валтер, Евгений Мравинский, Игор Маркевич/ с този диригент, голям майстор, за първи път чух петата на Бетовен /, Карлос Клайбер.
И накрая по ред, ще отбележа майсторското изпълнение на оркестрантите от Софийската филхармония. Без съмнение и те бяха въодушевени от присъствието на сцената на двамата колоса на българската музика: Милчо Левиев и Васил Казанджиев и свириха на изключително професионално ниво.

Това, което написах, ми се струва недостатъчно за да изкажа голямото вълнение от незабравимата вечер.

Благодаря маестро Левиев!
Благодаря маестро Казанджиев!
Благодаря на всички оркестранти от Софийската филхармония!

След така добре описаната среща на тези забележителни български музиканти с публиката, единствено мога да съжалявам, че не успях да присъствам на концерта. Благодаря на Pyиз за инфото! :)

Harmonia mundi