Това изпълнение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изпълнението на Хайфец е по-добро. По-стегнато е, повече въздейства. Самият факт, че свири Яша Хайфец и заде него Fritz Reiner и Chicago Symphony Orchestra, настройва слушателя във висшите сфери smeq se]

Здравейте!

Лично аз смятам, че сравнението Ви между Яша Хайфец и Максим Венгеров е до голяма степен некоректно.

Тук не иде реч само за формата - надявам се, че ще се съгласите, че mp3 не може да обхване пълнотата на звука както истинския запис, но и до диригента, който задава рамката на интерпретация на творбата. Тук аз изразявам съгласие по отношение на Клаудио Абадо.

И все пак аз мисля, че Венгеров е един изключителен виртуоз, който с невероятнта си техника, филигранен звук не само интерпретира а и създава нова вселена от произведенията до които той се докосне.

И тук си позволявам да не се съглася с вас, защото недостижимото майсторство на Хайфец /впрочем мой любимец/ не бива да бъде съпоставяно с тази така различна и все пак невероятно интригуваща интерпретация на този - убеден съм истински майстор на цигулката.

Накрая бих си позволил да предложа да откриваме не само различното в тях, но и да осмисляме онази енергия, която и двамата носят в своя гений.

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.

Съгласен съм с казаното от Вас, но тук става въпрос на предпочитания и на вкус.

Приятели ,слава Богу ,че са и толкова различни изпълненията им!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

a пък който отгатне чие е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колебая се за Кавакос, ама е малко вероятно :)
Обаче изпълнението е страхотно!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Загадката е в това къде са аплодисментите накрая. Както се казва, по публиката ще ги познаете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет,

Приемам възраженията ти дотолкова, доколкото механичното сравняване е безсмислено - без значение дали сравняваме големи творци или коне с кокошки. За това тук е писано доста.

Чрез двамата се опитах да илюстрирам съществени по мое мнение различия в подхода към музикалните произведения (Чайковски беше само пример). Този подход се основава далеч не само на личните им качества, а в много по-голяма степен на различните стилистични нагласи на времената в които двамата творят – променените ценностни възприятия и очаквания на публиката от една страна и от друга – конкурентната среда, която не винаги дава възможност за задълбочен прочит и осмисляне на произведението. В резултат, ставаме свидетели на виртуозно музициране, перфектно звукоизвличане и ефектни похвати – къде с основание, къде самоцелни, но много често за сметка на духа на творбата.

Не си падам по видимата страна на музицирането, показността на главозамайващата техника ми е чужда. Техническата безупречност трябва да остава „отдолу”, да „носи” идеята без да я засенчва или изпразва от съдържание. Тя е само носителят, conditio sine qua non, върху което дори не бива да се замисляме – така както не се замисляме как артикулираме или как правим крачките.

В този смисъл не чух нищо интригуващо в интерпретацията на Венгеров, още по-малко някаква вселена. Единствено великолепен звук и брилянтна техника, но от всичко това лъха студенина и рутина.

Колкото до качествата на mp3 формата, обикновено ги подготвям с bitrate=256, така че загубата да е минимална и почти да не се долавя.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Тази вечер:


22h00
Maxim Vengerov « Living the dream »
Documentaire (52mn),
Rйalisation: Ken Howard