Веднага ще кажа Минчо Минчев,заради страхотните му постижения.Гинка Гичкова,Благородна Танева,Ангел Станков,Евелина Арабаджиева.Ще се радвам заинтересованите да споделят своето мнение.

I zashto tochno Minchev triabva da specheli purvoto miasto...Toi li e napravil nai-dobrite cigulari.I kakvi tochno sa zaslugite mu kum mladite hora.Iosif Radionov bih kazala az zaradi chestnostta i pochtenostta na tozi golqm cigular.

Минчо Минчев е най-голямата заблуда в българската музика. Ако не беше компартията да го лансира за сметка на
ВЕЛИКИТЕ ЕМИЛ КАМИЛАРОВ И ГЕОРГИ БАДЕВ никой нямаше да е чувал за него, освен ако беше спечелил световното първенство по бързо свирене.
По този повод се разрових из международната преса за този "велик" артис и попаднах на статия в New York Times. Меко казано е доста иронична
но съм сигурен че английско говорящите ще останат доволни. Кликни [url="http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9B0DEEDD1138F932A25753C1A961948260"] тук [/url] и enjoy.

Damn links:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много точно са го схванали. От акробатична гледна точка е велик!!! Но какво пък, без техника никой не е прокопсал. Така че - респект!

Щука май?

Редактирано от Пeнчo3aeka на 07.01.08 08:25.

"Който може нещо, той го прави. Който не може - поучава другите!

Марк Твен

Това е и моето мнение за критиката като професия и призвание.

Не се наемам да оценявам Минчо Минчев като педагог. Съмнявам се, че някой може да може да го имитира и по този начин да достигне артистичните му висини.

Но браво на тази компартия, че е лансирала тази заблуда. Ако я има още тази партия и ако все така лансира такива "недоразумения" като Минчо Минчев, аз ще съм първия, който ще потърси офиса и и ще й стане член!!!!!

В тази тема се тръгна от цигулковите педагози и се стигна до квалификации на
артисти, които са гордост за България.

Имам щастието да се познавам и с Георги Бадев и заблудата и протежето на компартията Минчо Минчев. И двамата обаче много се ценят и уважават взаимно. И двамата са гениални музиканти.
Е, Минчо е малко по-симпатяга, по отворен, докато Бадев е с малко по-тежък характер, не обича интервюта, въобще малко затворен. Хич не е лесно да се репетира с Георги Бадев и понеже малко хора и особено диригентите си дават сметка какво явление е той в световното цигулково изкуство - Това е причината, той да се оттегли от активна концертна дейност в началото на 90-те години и да емигрира в Япония. Георги Бадев е човек с изключителен артистичен морал. При него компромисите са почти невъзможни и това също е една от причините той да стои малко в сянка......

Минчо Минчев твърди, че ако Бадев не е бил такъв заклет домошар и е останал
още малко в Ню Йорк при Исак Щерн, днес той щеше да е сензацията в Америка, редом с Перлман.
Но това, че той се е върнал в България е нашия голям шанс да се докоснем до едно изключително изкуство, каквото е изкуството на Георги Бадев. Същото се
отнася и до късмета П. Владигеров да е български, а не американски композитор.

Но докато Бадев е икона, за всички по-просветени музикални любители, никой не си дава сметка какво направи Минчо Минчев с неговата харизма за популяризирането на сериозната музика, сред хора, които са не Вие с нея. Той всъщност беше единствения сериозен музикант, който беше в състояние да се мери по популярност с така наречени естрадни изпълнители. И да тъпче залите до краен предел. Много са хората, които са станали постоянни посетители на концертните зали, благодарение на него.

Така, че уважаеми дами и господа, хайде да мерим с еднакви аршини, съвършенно различни хора, ами да им свалим шапка,и да им се поклоним за всичко, което са сторили за нашия музикален живот. Защото в нашата музикална история, техните места отдавна са запазени, а на импотентния драскач от вестника, името му ще остане единствено за няколко дни в пунктовете за рециклиране на хартия. И ако някой след време се разрови в пожълтялните страници на вестниците в библиотеките ще изпита това, което аз изпитах, когато прочетох един софийски вестник от 30-те години. В него имаше рецензия за софийския рецитал на Клаудио Арау в Славянска беседа.Там един много точен драскач и даскал в нашата консерватория пише колко калпав пианист е Клаудио Арау, как няма вкус и изобщо кой е имал глупостта да го кани да прави рецитал в София.......

Верни мисли!

И Минчо Минчев и Г.Бадев са големи музиканти,но въпроса е за педагозите.Мисля,че в момента има добри педагози като Благородна Танева,Виолета Стоянова от Пловдив,Илиева от Варна и мн.др.
Но Боян Лечев си остава легенда,не само като музикант и цигулар,но и като голям педагог.

Няма как да се съглася с Марк Твен.
Защото това е крайно, казано е по друг повод и поради тази причина, лесно оспоримо.
Но в съдържателната си част Командора е абсолютно прав. Очевидно не ни е писнало и няма да ни остави (докога ли) удоволствието да се гърчим мазохистично оправдателно било с партия, било с държавната сигурност, било с моя братовчед, вятъра.
Преди време някой наплю тук Зала България колко била грозна, скапана, овехтяла и прочие. Поради горните причини.
После Томи пусна гадното интервю с Гюзелев баш на именния му ден (дали някой го прочете наистина?), от което разбрахме, че всесилната ДС прецаквала и смотания Метрополитен.
Сега поредно ме светнаха, че на Карл Флеш, Паганини и другите конкурси, на мястото на Минчо са свирили идеологии, а не цигулка.
Извинявам се на засегнатите и пострадалите. Покрай преходните житейски обстоятелства, некадърността остава вечна, страданието те кара да боли...и се замислих малко мъничко за това - дали пък не е прав Марк Твен или както обикновено аз греша?
Защото несполучливия опит за шега на автора на тази тема, я направи (темата) педагогична.
Казах ли пардон или сме съвсем безнадеждни, nadejdaima?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Класациите общо-взето са безполезно занимание.Всички имаме своите пристрастия и в това няма нищо лошо.Големия проблем ,според мен ,е ,че ,за съжаление, от година на година все по-малко деца свирят на цигулка.Още по- малко са децата -виолисти ,виолончелисти,а пък контрабасите май изобщо са на изчезване.Вижте какво е положението с оркестрите (особено общинските)-едни и същи музиканти летят от град на град ,за да може някакси да се спаси поредния концерт,плюс пенсионираните колеги.А младите?В училищата по изкуствата бройките на щрайхистите са минимални,музикалните школи в малките градове почти не съществуват,няма детски оркестри.Отдавна е непрестижно да скрибуцаш на цигулка и да ходиш на солфеж.И последиците вече се усещат .След няколко години ще се наложи голяма част от оркестрите чисто и просто просто да изчезнат.Ами публиката?Нима можем да очакваме ,че хора ,които като деца никога не са се докоснали до изкуството ,като възрастни да влязат в концертната зала?Пак стигаме до въпроса със заплащането труда на българския музикант- бил той оркестрант, преподавател или диригент.А иначе -лауреати колкото си искаш.Истински и измислени.Но едва ли някой от тях си представя бъдещето тук ,в България.Защото бъдеще няма!