Фестивал Изкуството на Барока / Култура и изкуство / Класическа музика

Е, Облак, хвърляш ме във времената на хубавите беседи (защото не мога да нарека нашите спорове по друг начин, освен събеседване). Тези дни, четейки интересни книги, си припомних как навремето в клуба завързахме разговор за присъствието на женските гласове в барока. Сега попаднах на интересни факти, които опровергават малко крайните ми изказвания тогава. Оказа се, че все пак жените са били вкарани в църковната музика още преди Бах - от Матесон. Самият Матесон описва с голяма доза сарказъм несъвършенствата на гласовете с които разполагал (източникът ми е Швайцер). Заслужава си да се прочете:

Матесон жестоко издевателства над тогавашните църковни хористи, които в същото време са и солисти. Осмива дисканта, „пеещ със слаб фалцет, подобно стара беззъба баба”; алтиста, „мучащ като теле”; тенора, „ревящ като магаре”; баса, който „изпълнявайки долно сол, бръмчи като майски бръмбар в празен ботуш и не би събудил и заек, спящ на тридесет стъпки, затова пък в сол от средния регистър ръмжи като индийски лъв”. И непрекъснато повтаря: „възможно ли е да се създава музика за църквата, докато тя ни предоставя такива певци? Преди да осъждате новата църковна музика, дайте на композиторите гласове, годни за изпълнение на произведенията им”. Матесон не спира дотук. Ставайки кантор през 1716 в Хамбург, успява да получи разрешение да замени децата с певици. Самият той до края на живота си се гордее с това си постижение: „Аз първи замених децата най-напред в голямата служба, а после и по време на проповедите, с три и четири певици. Невъзможно е да се опише колко труд ми струваше колко неприятности ми донесе. Отначало ме молеха да не вкарвам жени в хора; после настояваха да увелича броя им.”

Певиците отново изчезват от църквата след смъртта на Телеман през 1767, което означава, че присъствието им едва ли е било непознато за Бах, но той определено не се обръща към тях. Вярно е, че женските гласове обогатяват хоровете по отношение на пълнотата и красотата на звука, но смесеният състав отстъпва по тембър на звученето на момчешките хорове. Освен това (което е от особена важност при Бах) детските гласове най-добре се сливат с инструменталното звучене, което има и силен психологически ефект. Момчето, с все още не докосната от страстите душа, пее по-естествено, по-наивно, не се поддава на изкуствена патетика, по начало чужда на баховата музика.

Въпреки всичко, проблемът с вокалите, а и с инструменталистите, е стоял с цялата си острота пред Бах. На 23 август 1730 той представя пред магистратите на Лайпциг обширно послание в цели десет страници (какво словесно разточителство!), именуван „Кратък, но във висша степен необходим проект за доброто устройство на делата в църковната музика с присъединени непретенциозни съображения относно упадъка на същата” (преводът ми не е от оригинала е не претендирам за точност, но съм се постарал да предам духа). Няма да привеждам тук целия документ, макар че той сам по себе си е изключителен. Ще отбележа само няколко момента:

Не достигат добри инструменталисти. В качеството си на такива биват привличани „градските тръбачи”, а в Лайпциг те са общо осем от които единият е нещо като кандидат-майстор, т.е. недостатъчно обучен. Едно терминологично уточнение: „градски тръбач” (Stadtpfeifer) е нещо като градската музика, включваща майсторите цигулари (Kunstgeiger), за разлика от селските музиканти (Dorfmusiker, Fiedler). Бах продължава: „Да се изкажа достатъчно откровено относно музикалните им познания, не ми го позволява скромността”. С Томасшуле (основният източник на музикални възпитаници) нещата стоят особено зле. Приемат не тези, които трябва, защото „напълно е ясно, че едно момче, което не е способно да осмисли нищо в музиката и даже не е способно да задържи гласа си и секунда, не може да бъде натура музикална и следователно, никога няма да бъде в състояние да намери себе си в музиката по какъвто и да е начин” (преводът ми е приблизителен). Бах разделя учениците в Томасшуле на три групи (назовавайки ги поименно): 17 годни, 20 още не напълно обучени и 17 за нищо не ставащи („изобщо никакви музиканти”).

Та, такива ми ти работи... Нищо ново под слънцето...

ПП: Колкото до полезните изкопаеми в тундрата... ами, то тук какво ли не се намира - нефт, диаманти и всякакви такива ненужни нещица :)

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")