Искам да споделя впечатления си от оперета "La voix humaine", "Човешкият глас" на Франсис Пуленк по текст на Жан Кокто. Видях я снощи по Mezzo. Това в същност е опера с едно участващо лице, една жена. Тя се намира в една стая, може би хотелска и говори по телефона с любимия си и по нейните израженrя на лицето, по нейните интонации и реакции се подразбира, какво говори насреща нейният пирятел. Изисква се голяма артистичност , за да се предадат отделните нюанси на преживяванията на героинята. И певицата, която видях снощи по Меццо във висша степен успя. Казва се Ан- Софи Шмид и в продължение на почти час показа един превъзходен моноспектакъл.
Касае се до въпросите на личните взаимоотношеиня, от които зависи човешкото щастие. Героинята се вживяваше много. На два пъти връзката бе прекъсвана и тя с голямо вълнение се обръщаше към госпожицата оттелефонната централа и с нетърпение очакваше повторното позвъняване и показа вълнението си по начина, по който вдигна слушалката: нервно и прибързано, а вторият път леко нерешително.
Историята бе вълнуваща и затова си позволих да отворя нова тема.
Хубаво е, че има Mezzo, където представят опери, които едва ли някога ще видиш на живо.

Наистина! Тази "моно"-опера беше разтърсваща, както и изпълнението й. За жалост, френският ми е на прекалено ниско ниво, за да разбера какво пя. Можеш ли да разкажеш в общи линии какво каза тя?

Жената говори за последен път с приятеля си, който я изоставя. Тя говори несвързано, като изоставена влюбена. Тя припомня миналото, хубавите дни, таи някакаква слаба надежда, че нещата могат да се оправят.Разбира се по време на разговора, че е направила опит за самоубийство.
Лошата телефонна връзка подчертава агонизиращия разговор.

http://www.youtube.com/watch?v=s3SGKALzCao

Това е любимото ми изпълнение. И добре се разбира какво пее. Е, аз не разбирам всичко де, но съм чела какво е написал Кокто. На моменти става ясно, че любимият й е с друга и никога няма да се върне при нея, а на други моменти надеждите й се възвръщат и тя се успокоява за момент, докато той пак не й каже нещо обезнадеждаващо. Аз в началото си мислих, че той нещо я баламосва (извинете за израза), но сега съм по-склонна да мисля, че тя си самовнушава, че той още я обича и се хваща за най-малката сламка. А и самият Кокто някъде споменаваше, че точно това го е вълнувало - как контактът по телефона скрива много неща и предизвиква недоразумения, как нещо липсва в подобно общуване и как с идването на новата ера си отива романтиката.