Privet na vsichki forumzi! Predvaritelno iskam da se izvinia za latinizata, no niamam vazmojnost da izpolzvam kiriliza, tai kato sam v chujbina.
Naskoro mi popadnaha zapisi na Schumann- Concerto, Kreisleriana i Fantasiestucke s Marta Argerich. Slushah i proizvedenia za cello sas sashtata izpalnitelka i Misha Maisky. Moga da kaja, che do izvestna stepen ostanah razocharovan ot tova, koeto chuh ...! Niamam nishto protiv Marta Argerich, no izpalnenieto i izobshto ne moje da presazdade chuvstvata i mislite na tozi velik genii! Razocharovah se oshte poveche ot kamernoto i muzizirane ..... Dobre, che e Misha Maisky, kogoto balgarskata publika e imala udovolstvieto da chue naskoro, za da se dokosnem do izvestna stepen do magiata v tvorchestvoto na Schumann. Imaiki v predvid, che sam slushal oshte dosta jenski izpalnenia na tvorbi ot Schumann stignah do izvoda, che tozi kompozitor triabva da se izpalniava samo ot maje!

Ами знам ли, може и прав(а) да си, макар че навремето се бях впечатлил от М. Аргерих точно с някакъв Шуман..... хмм

Виж, Брамс обаче си остава един типично "женски" композитор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А за Елен Гримо и нейната интерпретация какво бихте казали?

http://www.youtube.com/watch?v=lmXNY7lAxv8

Странно е да делиш изпълнителите на мъже и жени, след като и от двата пола има представители, доказали гениалността си.
Колкото до Марта - тя е голямата звезда на класическата сцена, лично за мен. До каквото и да се докосне, го превръща в неповторимо изживяване.

Примери

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

A ne misli6 li, 4e ima sna4enie ot kakuw pol e slu6a6tijat...

Chuval li si izpulnenia na niakoi ot uchenichkite na Clara Schumann?Da,takiva sushtestvuvat.Nai-izvestnite ot tiah sa imenno jeni- Adelina de Lara,Fanny Davies ili Ilona Eibenschutz...zapisvali sa predimno Schumann i Brahms. Ilona e bila ot kruga priateli na Brahms,za koeto govori na edin ot audio zapisite,mejdu izpulneniata..
Tezi zapisi sa v sustoianie da razplachat..fantazia,nuansi,muzk.ezik i vse pak cialostna forma...takava 'technika' na svirene veche niama..Suglasna sum,che dneshite pianisti s prust ne mogat da stignat mudrostta i razbiraneto,moje bi dori useshtaneto,neobhodimo za 'istinsko' muzicirane....
Napomniam,4e i trite dami sa bili nad 70 godini ,kogato zapisvali proizvedeniata!

Е това вече беше интерсна информация. Благодаря!
Ще проверя тази работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уф, по - височайша глупост не бях чувала!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да използвам темата за Шуман и да споделя впечатленията си от песенния цикъл "Любовта на поета".
Шуман използва стихове на романтични автори, като Хайнрих Хайне, при това негов съвременник. Шуман се явява като съавтор при предаването на мисълта на поета.
Самите заглавия на стихотнворенията са красиви:
"През чудно хубавия месец Май":
През чудно хубавия месец май,
когато всички пъпки се разтвориха
тогава в моето сърце се зароди любовта.

"От моите сълзи се раждат"
От моите сълзи се раждат разкошни и пъстри цветя

"Не се сърдя"
Не се сърдя, макар сърцето ми да се разкъсва
Една загубена любов!

"Едно момче обича едно момиче"
Едно момче обича едно момиче
Тя обаче избра друг.
Другият обича друга
и се оженва за нея.
Момичето се омъжва от яд
за първия срещнат мъж,
с когото тя случайно се запознава,
Момчето е нещастно от това.
Това е една стара история,
но винаги остава като нова
и комуто тя се е случила,
сърцето му се разбива на две.

Цикълът завършва със "Старите лоши песни", които са мъка от минали дни и които поетът би желал да погребе заедно с любовта си и мъката.
Впечатляващ е епилогът от пиано, заключаващ тъжната история.
Съчетанието на два поета: Хайне и Шуман - това е преживяване!