Re: Сталин и Моцарт / Култура и изкуство / Класическа музика

Слушах изпълнения на Брамс (интермеци) в изпълнение на Мария Юдина. Поисках да разбера подробности за тази пианистка и в руския сайт за биографии прочетох нещо, което ме изуми.
Става въпрос за следното:
Веднъж в Радиокомитета се раздаде телефонно позвъняване, който приведе в ступор всички тамошни началници. Звънеше Сталин. Той казал, че предната вечер чул по радиото концерта за пиано и оркестър номер 23 от Моцарт в изпълнение на Юдина. Попитал: "Съществува ли грамофонна плоча със запис на концерта?". "Разбира се ,че има, Йосиф Висарионовоч", - отговорили от радиото. "Добре - казал Сталин - Изпратете ми тази плоча до мен, на вилата".
Едва била окачена слушалката, ръководителите на Радиокомитета изпаднали в дива паника. Работата била в това, че в действителност нямало никаква грамофонна плоча, а концерта предавали от студиото. "Но на Сталин - разказва Шостакович - смъртно се страхували да се отговори с "не". Никой не знае, какви ще бъдат последствията. Човешкият живот не струвал нищо. Можело само да се поддаква".
Спешно извикали Юдина, събрали оркестъра и през нощта направили записа. Всички се тресели от страх. И само на Юдина, както пише Шостакович, морето било до колене. Диригентът от страх нищо не съобразявал, наложило се да го отпратят в къщи. Извикали втори - същата история: сам трепери и обърква оркестъра. Едва третият диригент успял да доведе записа докрай. Това е бил уникален случай в историята на звукозаписите - смяна на трима диригенти. Към утрото записът бил най-накрая готов. На другия ден по много спешен начин била изготвена грамофонна плоач в един екземпляр, който и отпратили на Сталин.
Но историята не свършила дотук. След известно време Юдина получила плик ,в който били вложени 20 000 рубли - огромни за времето си пари. Съобщили на пианистката, че това е направено по лично указание на другара Сталин. И тогава тя написала на Сталин такова писмо: "Благодаря Ви, Йосиф Висарионович, за Вашата помощ. Аз ще се моля за Вас денем и нощем и ще моля Господа, да Ви прости прегрешенията пред народа и страната. Господ е милостив, той ще прости. А парите, ще дам за ремонт на църквата, която посещавам"...
В това е трудно да се повярва. Да се каже такова нещо на вожда. - "Думите й звучаха неправдободобно - пише Шостакович- Но тя никога не лъжеше".
Своя разказ за тази невероятна история Шостакович заключава така: "Нищо не направиха на Юдина. Сталин замълча. Твърдят, че грамофонна плоча с Моцартовския концерт се намирала на неговия грамофон, когато го намерили мъртъв."
Това, което ме впечатли са културните интереси на Сталин. Известно е, че той се е интересувал от кино, литература, като шеф на държавата е следил и развитието на музиката. Но за първи път разбирам, че той определено харесвал Моцарт.
Ето и сайта, където прочетох горното.