Бих искал да информирам меломаните за две нови интегрални издания на симфониите на Шостакович на много добри цени :
1. Преиздание на интеграла на Хайтинк, записан в края на 70-те и началото на 80-те години с Лондонската филхармония и оркестъра на Концертгебау Амстердам - Decca 11 CD - каталожен номер 475 741 3 - цена 83 лв.
2. Интегралът на Марис Янсонс, в който 15-те симфонии са записани с различни оркестри - Берлинска филхармония /1/, Оркестъра на Баварското радио /4, 13/, Виенска филхармония /5/, Симхоничен оркестър на Осло /6 и 9/, Филаделфийската филхармония /10 и 11/, Симфоничен оркестър на Питсбърг /8/, Ленинградска филхармония /7/, Лондонска филхармония /15/.
Изданието е на EMI, 10 диска, каталожен номер 365 300 2. Цена 91 лв.
Цените са на Дюкян Меломан, където могат да бъдат поръчани много лесно. Впрочем на когото и да ги поръчате ще дойдат от един източник - представителите на Universal и EMI за България - Вирджиния Рекърдс и Анимато мюзик.

Еее,аз пък искам да ги намеря,но с Мравински и Ленинградска филхармония.

В Петербурге открылся музей Дмитрия Шостаковича!

Мемориальный музей Дмитрия Шостаковича открылся в Санкт-Петербурге 25 ноября 2006 года. Квартиру в доме 9 на улице Марата, где композитор жил с 1914 по 1933 год, в дар городу преподнесли Мстислав Ростропович и Галина Вишневская, купившие ее в 2002 году, сообщила газета "Новые Известия".

По сведениям "Газеты", мемориальная квартира Шостаковича передана в ведение петербургского Музея театрального искусства. Для посетителей она откроется не сразу.

В экспозицию музея включены принадлежавшие композитору личные вещи, фотографии, театральные афиши, программки с концертов. Одну из комнат предполагается использовать как камерный музыкальный зал. В квартире усилиями Галины Вишневской воссоздана обстановка 1920-х -1930-х годов.

В 2003 году ремонт квартиры Шостаковича на улице Марата привел к судебному разбирательству: жильцы нижнего этажа потребовали компенсации за ущерб, нанесенный им действиями рабочих. В 2006 году суд обязал Мстислава Ростроповича выплатить соседям около 2000 долларов!



В 1932 году Дмитрий Шостакович женился на молодой студентке Нине Варзар. Этой женщине предстояло провести с ним более двадцати лет и умереть раньше обожаемого супруга.

После смерти Нины Шостакович женился еще два раза: на Маргарите Кайоновой, с которой прожил весьма непродолжительное время, и на Ирине Супинской, окружившей уже стареющего мужа теплотой и заботой, которые сохранились в их семье до конца жизни великого композитора.

Дети от первого брака - сын Шостаковича Максим Дмитриевич Шостакович известный дирижер, гражданин США (эмигрировал из СССР в 1981 году). В настоящее время много работает в России. Дочь Галина Дмитриевна занимается общественной работой по пропаганде творчества отца.

Старший внук Д.Д.Шостаковича композитор, занимается электронной музыкой. Внучке Машеньке 11 лет, она учится балету и музыке. Очень хорошо рисует. Не отстает от нее и внук Максимка, ему сейчас восемь. Вместе с Машенькой участвует в концертах для блокадников. Музыка по-прежнему объединяет семейство Шостаковичей.

Известный оперный режиссер Борис Покровский, много лет друживший с Дмитрием Шостаковичем, говорит о нем так: "он не только композитор, но и человек гениальный. Чистый, добрый, остроумный. Очень честный. Никакая грязь его не касалась. Со страстью смотрел футбол, мог выпить рюмочку водки. Он жил в своем мире, хотя все, что происходило вокруг, проходило через его чистое сердце. Поэтому и воспоминания о нем чистые".



25.09.200625 сентября 2006 года в Самаре появится улица Дмитрия Шостаковича. Имя композитора в день столетия со дня его рождения получит улица Рабочая, по которой он в годы войны ходил в ДК имени Куйбышева (ныне - городской театр оперы и балета), где репетировали его произведения, сообщил телеканал ВГТРК Самара.

В Самаре (Куйбышеве) Дмитрий Шостакович находился в эвакуации с осени 1941 года по март 1943-го. За это время он успел завершить работу над Седьмой ("Ленинградской") симфонией, написать часть оперы "Игроки", оставшейся незавершенной, Вторую фортепианную сонату, вокальный цикл на стихи английских поэтов и другие произведения. Первое исполнение Седьмой состоялось там же, в Куйбышеве в марте 1942 года.

В Куйбышеве, где в эвакуации оказались многие известные музыканты, а также оркестр Большого театра, по инициативе Д.Д. Шостаковича было основано местное отделение Союза композиторов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Софийската филхармония представи през последните сезона симфонии на Шостакович освен преекспонираните пета и седма: първа, осма, десета, единадесета, дванадесета, тринадесета ,четиринадесета.
Снощи и четвърта.
Необикновена е съдбата на четвъртата. Тя е била завършена през 1936 година, репетициите са били в ход и авторът изведнъж отменя премиерата. От този момент тя става "Тайнствена непозната" и се строят догадки относно нейния характер, съдържание и значение в еволюцията на композитора.
През 1946 година е издадено авторска транскрипция за пиано за четири ръце и мнозина са считали, че Четвъртата е преходна, експериментална, "чернова" към петата, от която започва зрелият период на композитора.
Симфонията се изпълнява за първи път на 30 декември 1961 под диригентството на Кирил Кондрашин. По мое мнение този диригент е много добър тълкувател на симфониите на Шостакович.
Четвърта симфония трае час и десет минути. Приблизително толкова е и деветата симфония на Бетовен. Но четвъртата съдържа три части, както някои и други негови симфонии на руския композитор.
Шостакович си е Шостакович. Трябва да го харесваш и тогава удоволствието е неповторимо. Наричат Шостакович "Бетовен на двадесетия век"
Ето и мисъл на авторитетния диригент Сергей Кусевицки: "Аз съм дълбоко убеден, че от времето на Бетовен все още няма композитор, който може с такава сила на внушение да разговаря с масите".
По силата на въздейстиве Шостакович може да се сравни с Бетовен.
Мисля, че Шостакович може да се сравни и с Малер, защото както Малер "рисува живота", така Шостакович улавя пулса на времето.
И нещо, което е характерно за Шостакович: това е руският дух.

Учуден съм от слабия интерес към този концерт: залата бе една трета пълна.
Когато излезе чуждестранният диригент изпитах неудобство. Мина ми една мисъл, извинявам се, моля, че в албанската столица Тирана при изпълнение на четвъртата симфония на Шостакович би имало повече хора. Освен това не си спомням преди да е била изпълянвана четвъртата симфония на Шостакович.
А и кой знае кога отново ще прозвучи на концертния подиум в София.
И друго ще споделя. В полезрението на десния ми фланг виждах само двама души, десният фленг бе празен и пред мен седеше само младо момиче- 20 -25 годишно и слушаше много внимателно. Каква ли беше тя? студентка от консерваторията или ценителка на Шостакович.
Зная, че в клуба има двама големи почитатели на Шостакович, притежаващи на дискове всичките му симфонии.
За тях бих пожелал да си пуснат четвъртата/ не е като на живо/ и по възможност с Кирил Кондрашин - първият изпълнител на тази симфония и както споменах добър тълкувател на симфониите на "Бетовен на двадесетия век".

Кирил Кондрашин с Московската филхармония е записал всичките петнадесет симфонии на Шостакович.
Кондрашин дирижира за първи път четвъртата симфония през 1961 година.

Името на Евгений Мравински е свързано с Шостакович.
Мравински и Ленинградската филхармония са първи изпълнители на петата, шестата, осмата, деветата, десетата, дванадесетата. Зная също, че Мравински изпълнява /има запис/ на петнадесетата симфония на Шостакович.
Впечатлен съм от музиката на Шостакович и ми се иска с две думи като любител да споделя:

Първата - написана от 18-годишен младеж. Тя привлича вниманието със своята оригиналност. Шостакович, както Бетовен, заявява за себе си .

Втора и трета са дан на времето. И двете са едночастни и включват хор на края.

Четвъртата - "загадъчната". Написана през 1936 година. Авторът отменя премиерата. В продължение на 25 години тази симфония предизвиква догадки. Изпълнена е чак през 1961 година.

Петата - "Визитна картичка" на композитора, документ на времето. Най-често изпълнявана "преекспонирана".
Винаги съм се вълнувал, когато я слушам. Мисля, че тя може да се възприеме и от неопитнен слушател.

Шестата- Това са три отделни картини.

Седмата- създадена в обсадения Ленинград, характерна е с темата на нашествието. Но по-нататък следват лирични теми.

Осмата - Това е отклик на човешките страдания . Такова произведение е създадено от човек - преживял ужаси и правдиво може да се изпълни от изстрадал, очевидец на мъките на хората.

Девета - Жизнерадостна, кратка симфония. Напомня в това отношение на осмата на Бетовен. Свързвам я с Бърнстейн, когото видях по телевизията да я изпълнява .

Десета - Тук думите са слаби. Трябва да се чуе. Пак бих употребил шаблонното за нея "документ на епохата".

Единадесета - Напълно програмна. "Виждаш" картини от Петроград, Трагедийната сила на тази творба може да се сравни с музиката на Мусоргски.

Дванадесета - Също програмна ,но не толкова конкретна.

Тринадесета - "Бабий Яр" - Музиката е с хор, най-общо казано творбата има антирасистка насоченост.

Четиринадесета- Връзка между музиката и поезията - Звучат човешки гласове и са използвани стихове на Аполинер, Рилке, Кюхелбекер, Лорка.

Петнадесета - Долавят се мотиви от "Вилхелм Тел" в първата част. Трябва да се чуе.

Лично аз винаги оставам без думи пред музиката на Шостакович. Смятам, че той е най-великият композитор на 20 век и олицетворение на всичко качествено, смислено и прекрасно в музиката на Модерността - стилът му е едновременно класически, без излишно заиграване с формата и флиртуване с безподобни извращения като авангарда и додекафонията, и същевременно могъщо новаторски откъм композиционни техники.

Но далеч не това е най-важното. Истинската стойност на музиката на Шостакович проличава тогава, когато тя се съпреживее. Преди време имаше тук един хубав пост по отношение на Малер - че не може диригент, който не е страдал както е страдал самия Малер да усети и да дирижира неговата музика. Същото с тройна сила важи за Шостакович. Човек, чул 10 симфония не може да остане равнодушен и няма как да остане.

Понякога ми се струва, че целият 20 в. с всички негови ужаси, страхове и надежди е поместен в симфониите на Шостакович - от прекрасните утопии и надежди на Революцията, през ужасите на чистките и войната, та чак до маразма на постсталинизма. Никой не го обрисувал по-добре от Шостакович. Не знам дали хората на Запад го разбират достатъчно. Някак си винаги съм си мислел, че само източноевропейците - минали през ужасите на комунизма са способни да схванат дълбочината му, да проникнат дълбоко в недрата му.

Винаги гледам на симфониите на Шостакович като на една разгърната книга на човешкото страдание - книга, където всеки може да напише и своята история. Но тя далеч не е само това. В нея има и моменти на просветление, моменти на вяра и на упование в човешките възможности.

И накрая, като се има предвид, че 15 симфонии са само част от едно необхватно творчество....Сещам се какво е казвал Бетховен за Бах - "Не поток (bach), море трябваше да се нарича той". Смятам, че тези думи напълно могат да се отнесат и до Шостакович.

Кой знае защо( впрочем знае се) в дискусията тук се пропуска може би най-големият тълкувател на творчеството на Шостакович - без време отишлият си от нас български диригент Добрин Петков. Явно млякото по нечия уста още не е исъхнало. Неговите интерпретации на 5, 6, 8 и 9 синфонии още не са надминати по дълбочина на прочита. А за тълкуванята на Мравински и други съветски диригенти по добре прочетете мемоарите на автора. Най смешни са ми Кондрашин и Хайтинг особено с финалите им на 6 синфония. От нервозният и истеричен характер на часта остава само едно глупаво скерцино подобно на Комедиантите на Кабалевски.

Едно чудесно изпълнение на Московската филхармония с диригент Павел Коган. Има и бисове.

След рекламното встъпление натиснете Replay, чувате отново встъплението и след около 5 секунди започва симфонията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 25 септември се навършват 105 години от рождението на Дмитрий Дмитриевич Шостакович.
Днес СФ изпълнява неговата 11-а симфония. В концерта участва и Георги Черкин като солист в клавирния концерт на Шуман.
Интересът към концерта е голям, няма свободни места.
Според моето скромно мнение единадесетата симфония може да претендира за първо място между симфоничните творби на гениалния композитор.