Специално тази симфония предполага многообразно тълкуване и изпълнение, при това следвайки прецизните означения в партитурата, които на моменти по-скоро внушават какъв ефект трябва да се постигне отколкото как да се изсвири (например, я се опитай да изсвириш с валдхорните пет пианисими: ppppp).
Според мен именно тази възможност за тълкуване води до възхищението ни от едни и неприемането и дори пълното отричане на други интерпретации. Имам предвид разбира се стойностни изпълнители. За "любителите" сблъскването с тази симфония си е жива катастрофа.
Попитали един голям диригент дали няма вече да се обърне към тази симфония, а той отговорил: "Още не съм готов за нея". Мисля, че наистина трябва много да си готов за нея, за да тръгнеш да я изпълняваш.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Абсолютно вярно. Това е невероятно сложна творба, и едно неподходящо изпълнение е абсолютен провал. Слушал съм десетки такива.
Между другото пианисимите са 6 броя (pppppp) във фаготите точно секунда преди експлозията в първата част, която пък е означена ffff доколкото си спомням.
Това е ясно че много диригенти са като в небрано лозе, но мисля че няма какво толкова да се интерпретира. Инструкциите са категорични - затихването трябва да е до най-тихия възможен тон, който все още може да се чуе, след което фортето трябва да хвърли в шок публиката, а ако е възможно и някой друг инфаркт...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, клубари.
Отдавна не бях влизал тук и май късно се включвам.
Този запис на Шестата го гледах преди време в магазина на бул. Левски, който вече е затворен. Твърде вероятно е да се намери някъде другаде, но кой знае - Дюкян Меломан си е добър вариант. Все пак предишния запис от 1960г. (или там някъде) на Мравински си остава the best за моите уши.
Поздрави,
Миткалото

За фагота с шестте пианисими си прав. Бях забравил този момент. Интересното обаче е, че инфарктната експлозия след него е означена с едно "банално" ff (поне в изданието с което аз разполагам). Ако наистина е така, или диригентите обикновено се престарават и добавят още две-три f-та от себе си, или просто се разчита на ефекта от тишината след фагота и нормалното фортисимо върши работа. Както и да е...
По-интересното според мен е, че след въпросните "неизпълними" пианисими въздухът след тях продължава да вибрира - или по-скоро вибрира тишината, оставена от тях. Ако се замислим върху самия финал на симфонията, виолончелите и контрабасите трябва да оставят именно това чувство в нас - вибрациите на голямата тишина.
Мой познат, слушал Мравински на живо с тази симфония, разказва, че ефекта в залата е бил именно такъв. За съжаление, нито един запис не може да го предаде.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Привет, Миткало!
Очевидци обаче твърдят, че Мравински има и по-добри записи от тези през 1960 на DG. Е, въпрос на предпочитания все пак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ах, как ме подсети за финала - какво изпълнение съм слушал на живо преди години със Емил Табаков.... финала имаше потресаващ ефект. Последната нота затихна в безкрайността, невероятно дълго време. В един момент вече звук не се чува, но целия оркестър продължава да "свири", момента продължи неопределено дълго - стори ми се безкрайно. В препълнената зала тишината беше нечовешка - все едно публиката също беше вкаменена. Накрая Маестрото даде совободно, и тогава залата избухна.

Това разбира се, на нито един запис не може да се предаде.

Като инфарктно място винаги съм приемал въпросните 4 тона във fg. (cl. b.) - в пълен мрак слизаш по стълба, която вече е свършила... А навярно - като бивш фаготист - още изживявам фантомен ужас от тази фигура.
Вероятно затова разработката ми се струва повече страховита театрална бутафория - ала само до "Со святыми упокой" и следващото астматично ostinato в cr.

Здравей, Чукча!
Много вероятно е да си прав за живите изпълнения на симфонията от ленинграс.дските симфоници и Мравински. Що се отнася до взривния изблик в средата на първата част, на мен и досега ми прескача сърцето като се случи, въпреки че много добре го знам кога е и го чакам подготвен.
Без да ги сравнявам двете произведения, подобен контраст в динамиките има и в първата симфония на Малер. В края на третата част музиката постепенно затихва и в началото на четвъртата (двете части задължително трябва да се изпълняват без каквато и да е пауза) следва рязък изблик на оркестъра. Приятел на композитора му пише, че на едно от първите изпълнения на произведението една баба си изтървала чантата от уплах, на което Малер се радвал от сърце.

Имаш предвид погребалния хорал "Со святыми упокой душу усопшего раба твоего..." на финала с тромбоните и тубата, дето стигат до петте пианисими? Ами то цялата симфония води то това...

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Имам предвид същия този хорал (песнопение) в разработката на І-ва част.