Re: Музикалното образование / Култура и изкуство / Класическа музика

Копирам и тук част от статия за млад български пианист, носител на първа награда от конкурса "Панчо Владигеров", който учи едновременно в Русе и в Карлсруе. Момчето има интересни мисли за бг музикалното образование

Дилян ИВАНОВ, пианист:Свиря Рахманинов сега, за да го изсвиря след 10 години още по-добре [10/05/2006]
На 11 май, четвъртък, Разградската филхармония ще изнесе концерт под диригентството на Красен Иванов. Солист е младият пианист Дилян Иванов. Програмата включва Симфония №4 от Шуман и Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов.
Дилян Иванов е от Русе, но с корени от Топчии. Едва 19-годишен, той вече е студент в консерваторията в Карлсруе, Германия. Лауреат е на конкурсите „Св. Обретенов“- Провадия, „Фр. Шуберт“ - Габрово, „П. Владигеров“ - Шумен... Солист на фестивалите „Салон на изкуствата“ в София, „Емил Чакъров“ - Бургас, „Варненско лято“.
Завършил е майсторски класове при проф. Паоло Поличе, проф. Тамара Поддубная, проф. Божидар Ноев, Юри Буков, Сержо Пертикароли.
------------------------------------
Г-н Иванов, творческата Ви биография е завидна за 19-годишен младеж. Тази година сте едновременно студент в Карлсруе и абитуриент в музикалното училище в Русе. Кое даде тласък на музикалната Ви кариера?

Случаят е много интересен. Когато бях в осми клас бях при баща си в Германия, в Карлсруе. Видях едно пиано на главната улица и седнах да посвиря. Помня, че изпълних „Хумореска“ на Панчо Владигеров. Събраха се много хора, просто блокира се движението, даже трамваите спряха. Някакви хора ми дадоха една кошничка и за 40 минути събрах 361 марки. И аз като разбрах, че мога да спечеля пари по този начин, а пък и ми доставя удоволствие да свиря, два дена свирих. Междувременно по същата улица минал един диригент – японец, който се оказа, че е ученик на Караян, с нашия Емил Чакъров са учили заедно. По това време беше генерален директор на операта и оркестъра в Карлсруе. В момента е главен диригент на Кралската опера в Брюксел. Това е маестро Казухи Оно.
Той ме видя, чу и понеже пианото беше много старо и лошо, той ме покани да отида при него в театъра да свиря на роял. Отидохме с баща ми и една наша позната, изсвирих си аз нещата, след което той помоли баща ми да остане и казал, че заминава за Брюксел, но ще ми организира концерт в Германия, ще покани професорите от консерваторията и ако някой ме хареса, да имам шанса да уча в Германия.

Повярвахте ли тогава, че ще си изпълни обещанието?

Да, не само защото бях малък. Този същият Казухи Оно отишъл в музикалната къща, където свирех тогава и им забранил да ми разрешават да свиря на улицата. Казал им - това момче не е за улицата, той е за концертните зали.
Организира ми концерт, за който ми платиха 1500 марки, но по-важното беше, че бяха поканени хора от консерваторията, тогавашния и сегашния ректор, моят сегашен професор и самият Оно специално дойде от Брюксел, за да ме представи. И след това моят професор ме хареса и ми организираха уроци. По принцип в Германия урок с професор, частно, е страшно скъпо обучение.

Как се казва вашият професор?

Той е естонец, професор Калле Рандалу. Той беше наясно, че за един българин е невъзможно да си осигури такива суми. Каза ми, че не иска пари за уроците и в продължение на две години по два пъти за по две седмици ходих при него на частни уроци.
Проф. Рандалу е учил в Московската филхармония, има награди от конкурса „Чайковски“ в Москва, на конкурса „Шуман“в Германия и Гранд при на най-големия конкурс за пианисти в Германия, което е нещо уникално.

Паралелно учехте и на двете места – в Русе и Карлсруе?

След девети клас проф. Рандалу ме взе в Германия да уча постоянно там. Това е обучение към консерваторията. Аз съм единственият му ученик извън студентите и все още оставам единствения, защото той има много концерти и не прави класове.
Но проблемът беше, че трябваше да уча и в средно училище, а аз не знаех немски, година и половина се измъчих ... На 17 години положих изпити за студент в консерваторията и от 2005 година съм студент там. Връщах се в България за по две седмици и вземах 20 изпита, добре че преподавателите ми в Русе проявиха разбиране.

Привлекателна ли е Германия специално за обучение на студенти по музика?

В момента в Германия има невероятен наплив от пианисти, които се изсипват от целия свят, особено от Азия. Аз когато кандидатствах бяха около сто души, от които взеха 8 или 9, след това кандидатите се увеличиха почти двойно.

С какво се отличава обучението в Германия?

В Германия са парите. Всичките професори, които са от бившия Съветски съюз, са там. Обучението е на много високо ниво. Освен това има прекрасни условия за обучение. В целия град Русе има седем рояла, а нашата консерватория, която има пет сгради, има над 170 рояла. И повечето са "Стенуией".

Паралелно с обучението организират ли ви и концертни изяви?

Да. Има цяло бюро към консерваторията за организация на студентски концерти в региона. Но собствен мениджър още нямам, защото все още се обучавам.

Може ли един студент да се самоиздържа. Вие получавате ли стипендия?

В началото нямах стипендия. Трябва да се явиш на конкурс. Там не се интересуват какви награди имам в България. Показвам какво мога, спечелих конкурс и получих стипендия. За разлика от щатите, където ти дават стипендия за четири или за пет години, тук всяка година или два пъти в годината трябва да се докажеш. Ако не си най-добрият, някой друг я получава.

Утре ще свирите с Разградската филхармония Рахманинов. Обикновено се смята, че това е труден автор, към който пианистите посягат в по-зряла възраст?

Туй ни е грешната представа в България за съжаление. Живеем 50 години назад. Примерно като се сравнява с Димитър Ненов като учител, но няма ги тия учители вече, Димитър Ненов, който се е обучавал във Виена, Милена Моллова, с която работих Чайковски, ако се погледне нейната биография, тя на 11 – 12 години е свирила концерти, каквито в музикалните училища сега не се свирят. Днешно време в училищата смятат, че Бетовен концерт на 12 години е много рано да се свири, но Моллова е свирила, защото е попаднала на много добри учители.
Но представата ни е грешна. Мислим си, че трябва да станеш на 17 – 18 години, за да разбереш концерт на Бетовен, на 30 да разбереш Брамс, Рахманинов и така нататък. Никой не е казал, че трябва да свириш Рахманинов на 17 години, както ще го изсвириш на 30. То и не е възможно, няма да има развитие.
Моят професор ми казва, че ако те хранят с лека храна, ти винаги ще правиш туй, което ти е леко и лесно. И на 25 години пак ще ти е трудно, защото не си свикнал да преодоляваш трудностите.
В момента съществува страхотна надпревара. Музиката е спорт и бизнес. Ако аз кажа, че ми е рано за Рахманинов, какво ще кажат 11-12 годишните русначета и китайчета, които го свирят? Въпросът е как го свириш. Свиря Рахманинов сега, за да го изсвиря след 10 години много по-добре.
И освен това има концерти – в случая славянската музика е толкова чувствителна и емоционална, че не се изисква кой знае колко мисъл, а повече интуиция и усет. Защо примерно китайци, немци не могат да свирят добре славянска музика? Нямат нашето светоусещане и емоционалност.
Когато питат големия пианист Цимерман какво е усещането да свириш Рахманинов, той казва – Рахманинов не се свири, Рахманинов се изживява.

Янка ОБРЕТЕНОВА