Я да поговорим по тази тема: одобрявате ли разнообразните и различни интерпретации на дадено произведение?
Ще опиша моите разбирания. Аз съм много труден слушател. Изключително нетолерантен съм към интерпретации които са различни от моето виждане за дадено произведение. Не знам, може би съм роден за музикант, обаче никога не съм бил такъв. Ако дадено изпълнение не ми е по вкуса, изобщо не го слушам в последствие. И обратното - когато намеря изпълнение, което съвпада с моето виждане, обикновено преставам да търся други, освен по случайност. Интересно ми е, как реагират други освен мен на различните интерпретации. Защото аз обикновено никак не обичам да слушам концерти, в 80% от случаите разочарованието е голямо. Предпочитам да пусна любимия си запис.
Поводът да пусна темата е Реквиемът на Верди преди няколко дни, който гледах по теливизията - "Натовското" изпълнение . Видях че има тема вече по-въпроса. Само ще кажа, че това изпълнение ми опропасти Вердиевия реквием за месеци напред. Сега винаги като го чуя и ми изниква онзи кошмар в главата, който слушах. Не знам защо направих тази грешка да го слушам докрай.

Та пак по темата - кажете как слушате музика, и как намирате различните интерпретации, особено по-нестандартните. За мен е голяма мъка понякога да си намеря задоволително изпълнение на някое произведение - слушам и слушам десетки записи, и не става и не става. Примерно - един от любимите ми клавирни концерти - втория на Сен-Санс, досега не съм намерил изпълнение, което да слушам с удоволствие. Предпочитам да си го "слушам наум", знам как искам да звучи, но за съжаление не съм музикант. Отвратително! И с много други е така - имам по 5-6-8-10 варианта и ме ядосват като ги слушам. И ако не съм чешит.....

Е, трудно е да излезеш от представите си, дума да не става. Според мен, всичко зависи от добрият вкус. Дори да е различна от очакванията ти, дадена интерпретация може да ти допадне, ако е поднесена убедително и с вкус.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен самата интерпретация няма абсолютно никакво значение. Аз музиката си я знам как треа да звучи и си ми е в главата. Тва какво някой около мене дрънка не ме бърка - просто ми служи да се подсещам за какво става въпрос. По тоя повод може да се каже, че харесвам интерпретациите.... предполагам.

dgd?
to All?

Ти си ярък индивидуалист и това обяснява всичко!Такива са били и най-гениалните творци!Разбирали са само себе си и нищо друго!Историята е пълна с подобни комични ситуации.Обичам да давам примера с Лист,сонатата си-минор,посветена на Шуман,но той не я е признавал за музика...Хубаво е да се вслушваш в различните интерпретации.Те обогатяват,дават различни гледни точки,откриваш неподозирани измерения на музиката!Според мен един истински интелектуалец трябва да е плуралистичен.А за твореца това не е много ценно,той е добре да се самовлюбен!Ти избираш,но все пак фактите говорят ,че има много чаровни явления,които времето е отсяло за стойностни,които определени хора са смятали за глупост.Мога да дам много шокиращи примери!Ето,"Ероика" на Фуртвенглер е с почти 10 минути по-дълга от същата симфония интерпетирана от Тосканини!Но и двамата са гениални

Ама разбира се. Имал съм няколко случая, когато съм бил във възторг от изпълнение което за първи път слушам. Съвсем изненадващо и различно, за мен. В такива случаи и аз променям представата си за произведението.

Най-пресния ми пример е Лешникотрошачката на Чайковски. Едно от любимите ми произведения. Знам всяка нота наизуст. Имам десетки варианти на запис, и съм слушал още десетки. Никога не съм очаквал да чуя нещо което да ме заинтригува. И скоро съвсем неочаквано попадам на един диск - изпълнение на оркестър "Киров" - Санкт Петербург, дирижира Валери Гергиев. В момента това е единствения запис на Лешникотрошачката който слушам. Не че е най-великото изпълнение, но имам чувството че едва ли не аз съм го дирижирал

Обаче тези случаи са много много редки. Обикновено оставам разочарован. Не е от предубеденост (но напоследък вече може би е), обикновено се настройвам на позитивна вълна, и очаквам нещо хубаво.

Хех, чешит си! :)
Добре де, а вкусовете ти променят ли се, еволюират ли? Или си намираш изпълнението и това е.
Аз също рядко намирам 100% интерпретация и често си имам моя такава, но пък съм забелязал че си променям вкуса с времето и като си дам сметка колко различни неща съм харесвал през времето и стигам до извода че не може да си имам вяра много много.

Стравински би се смял на тва. Както ида е. Интерпретацията е глупава дума. Изпълнителя (инструменталист, диригент - певците не влизат в тази категория) не може да интерпретира автора освен ако не е жив и ти виси на главата да ти казва какво да правиш (ужас!!). Т.е ти интерпретираш сам себе си - тъпо нали. С други думи най-гениалните композитори са тези които слагат много малко знаци по нотите и оставят свобода на изпълнителя да покаже собствената си душевност и композитивност. Или казано по друг начин - изкуството е една красива илюзия, която надхвърля реалноста. За Б-я - може да е кофти, ама от сърце.

О, вкусовете ми се променят с времето разбира се. И по-горе съм дал пример. В много случай си променям нагласта за дадена творба. Често това се дължи точно на някое гениално изпълнение което съм чул, което ми е разкрило неподозирана досега гледна точка.
Проблема е че това става доста рядко. А оставам с впечатление, че много хора нямат нищо против многобройните интерпретации, и харесват всякакви изпълнения. А аз съм наопаки - като се сетя колко пари съм дал за дискове, много от които си стоят сега и хващат паяжини. На практика слушам с удоволствие 10% от колекцията си.

И друго нещо: преди време обичах да събирам партитури и да ги разучавам докато слушам. Сега избягвам да го правя, защото установих, че ако знам партитурата на нещо, просто е невъзможно да ми хареса повече каквото и да е изпълнение. Особено като чуя колко се пренебрегва писаното от автора в много от случаите.

Редактирано от D.H.V. на 03.05.06 20:21.

Tези ти мнения доказват само, че светът е загубил, че не си изпълнител - солист или диригент.

Различните интерпретации дават различен и нов поглед с наблягане върху различни аспекти на музикалното произведение... Хубаво е да разглеждаме нещата от поне от две страни, а защо не от три, четири, пет... Всеки слушател си има индивидуални усещания и възприятия и само най-опитният може да идентифицира максимума от интенции, алюзии, препратки и цитати... Какво ще стане, ако когато слушаш нямаш вътрешен противобой, а се оставиш да чуеш изпълнението (даващо форма на идеята), начисто, като табула раза? Точно това се случва всъщност с произведения, които не си чувал досега, нали? Как можеш да имаш изградена представа за това как би трябвало да ЗВУЧИ, ако не си чел партитурата, не си чувал нито едно пресъздаване? Как ли е звучала музиката в ушите, не, в съзнанието на композитора може да се каже трудно, несъмнено. Сега като се замисля, на мен ми звучи така, както си го тананикам, както го чувам, без да слушам, но с чие ли изпълнение или със смесица от изпълнения е свързано това вътрешно звучене? Та откъде идват твоите идеи за точното звучене? От четенето на партитурите? Ами с това ли си започнал най-напред? Или първо си чул кокнкретно изпълнение, което се е запечатало в паметта ти? Какво мислиш за творческия процес при композитора? Откъде идва музиката: от небитието ли? Има някои прекрасни теории на Михаил Арнаудов относно творческия процес при поетите-лирици... Всичко започвало с едно музикално настроение, с една мелодия, тананикане, което постепенно изкристализира и възприема формата на стих... Така поне твърди Яворов, ненадминат досега като опоетизиращ българския език...

Mild und leise...