Често гледам Mezzo и в последно време ми прави впечатление, че млади пианисти все по-често свирят с ноти, които им отгръщат през цялото време на концерта. Да не би да са се сменили изискванията към фестивалните, концертните и конкурсните изпълнения?

За нотите е вярно, но в БГ младите пианисти дъвчат дъвки докато свирят

По света все повече се натрапва мнението, че ученето наизуст е огромна загуба на време, а освен това спира пътя на талантливи хора, които обаче са уязвими към паметни грешки на сцената. Друг довод е, че пионерите от 19-ти век, които са поставили това изискване, са свирили много скромен репертоар или предимно собствени произведения - не повече от 20-30. А през главата на съвременния изпълнител минават стотици пиеси. По-добре е да се изсвири повече музика, отколкото да се губят месеци в учене наизуст и наработване на сценична издръжливост... Едни от радетелитге на този възглед са Рихтер и Аргерич.

Az, primerno, sym tvyrd privyrjenik na svireneto po noti. Kakyv e smisyla syznanieto na izpylnitelq da byde angajirano s tova kakvo sledva... ili ... ako mozyka mu zabie v edin moment da raz4ita na prystova pamet!

Според мен това твое мнение е доста глуповато. По тази причина си е чиста загуба на време да се оборват тези аргументи.

Да чуем контрааргументите!

Част от условията на тазгодишния конкурс за млади инструменталисти и певци "Светослав Обретенов":
Произведенията се изпълняват наизуст, с изключение на:

а/ специалност клавирно трио;

6/свирене по ноти се допуска във втори тур на Трета възрастова група при инструменталистите, като журито е уведомено предварително и разполага с нотния материал по време на изпълнението, само ако музикалното произведение е от типа камерна музика.

Разбира се, че камерната музика се изпълнява по ноти.

А за соловите изпълнения - и по ноти и наизуст да свириш, ти задължително трябва да го знаеш наизуст, просто защото иначе не можеш да направиш музика като хората. Когато човек мисли за текста по време на свирене - излиза едно голямо нищо. Трябва да си преодолял този елемент от работата върху произведението, да си напълно наясно къде - какво имаш и тогава да можеш да се отдадеш изцяло на музиката в произведението.

Свиренето без партитура ти дава много по-голяма свобода и прави осмислянето на музиката по-дълбоко.

Отлично, Машок,
описваш много хубаво и психологически вярно това състояние!

Счита се, че свиренето наизуст е въведено за пръв път от Франц Лист. Той въвежда и соло рецитала. Като вероятно един от най-великите пианисти много рано е разбрал за големите преимущества при изпълненията наизуст. При свиренето от ноти е трудно да присъства третия компонент от процеса на музикалното изпълнение. Рихтер може и да е ползвал ноти, но след като е успял да наизусти над 80 (осемдесет!!!) рецитални програми едва ли е подходящ довод против свиренето по памет. Най-великите музиканти, пианисти, цигулари, диригенти предпочитат да изнасят концертите си без ноти.

esse quam videri