Винаги съм твърдял, че хубавите идеи се раждат основно на две култови места - на маса и... другото няма да кажа
Та, онази вечер на масата като се заприказвахме за Бранденбургските концерти на Бах, хрумна ми да ви пусна тук две изпълнения на първия концерт. Тотално различни като интерпретация. Отначало мислех да поставя само четвъртата част по прични, които ще откриете сами. След това обаче реших, че за да постигна търсения ефект, ще е най-добре да поставя целия концерт.
Този път няма да си играем на "сляпа баба" ами направо ще кажа кои са изпълнителите:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хвала!

Мерси много, свалиха ми се на секундата и вече слушам. Ще споделя впечатления след малко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не издържах и си пуснах направо четвъртите части, като първо беше тази на Рихтер, а сега слушам Караян. Какво да ти кажа - знам, че си фен на Караян и вероятно чувствителен на тази тема Възприемането на музика, и по-конкретно на темпо, е нещо много относително. Чел съм някакви статии преди време, в които се твърдеше, че усещанията за "бързо" и "бавно" са се променяли плавно в годините в посока ускоряване, т.е. сегашното "бавно" е фактически по-бързо от едновремешното "бавно", просто ритъмът ни на живот и възприемане на света се е ускорил, с което вероятно и това за музикалното темпо. С всичко това искам да кажа, че темпото очевидно не е някаква абсолютна величина в музиката. И тъй като досега май не съм слушал друг запис, в който тази четвърта част да е толкова бавно изсвирена (не че съм слушал много интерпретации), ми се струва, че Караян е подходил по-скоро с идеята да направи нещо различно, отколкото с пълното убеждение, че трябва да е така. Това е мое субективно мнение, не искам да ми се връзваш Възможно е и да е имал своите доводи да го направи точно така. Възможно е и аз да съм свикнал просто да го слушам в по-бързо темпо. Но така ме дразни. И знам защо - музикалното съдържание в тази точно част не се развива и променя толкова, че да предполага 12 минути. Мое лично мнение е, че тази част съдържа материал за не повече от 7-8 мин, преди да започне да става досадно. А пък ако допуснем, че по времето на Бах се е свирело с тая скорост, но пък същевременно допуснем и че теорията за ускореното възприятие е вярна, тогава пак не виждам смисъл от абсолютизация на автентичността, защото това би означавало несъобразяване с нас самите. Примерно да допуснем, че някакво африканско племе възприема всичко с двойно по-малка скорост и примерно говорят два пъти по-бавно от нас (при еднакъв обем информация, която обменят). Трябва ли ние да им говорим с нашата скорост, просто защото ние така говорим? Не! Трябва да се съобразим с техния начин на възприемане. Просто си мисля, може пък да не съм прав

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за Първия Бранденбургски концерт.
Двата примера показват колко различно може да бъде изпълнението на едно и също произведение от двама диригенти.
Определено ми харесва изпълнението с Карл Рихтер. За мен то е по близко до духа на Бах. Караян използва бавни темпа, произведението се удължава ненужно, според мен.
Първият бранденбургски концерт с Карл Рихтер мога да пусна с "преподавателска" цел на неопитен слушател. Интерпретацията на Караян би отегчила един такъв слушател.

С удоволствие привеждам мнение на Роберт Шуман за Й.С.Бах:

" Това е бил човек до мозъка на костите. Затова ние не намираме в него нищо половинчато, всички негови произведения са съвършенни и са написани за вечни времена..."

("Жизнени правила и съвети към младите музиканти")

За да не се разсейвам много, днес ми дадоха за припомняне един филм, който бях забравил. Любимият ми Разколников в английско-унгарския вариант на Холмарк. Гледах го тази вечер с удоволствие. Пак.
После изслушах търпеливо и двете предложения на Чукчата отначало(!) докрай. Накрая си пуснах и третия, моя домашен случай и установих, че той, в бързината и бавнотата си, е точно по средата. Между Караян и Рихтер.
Ми, кво да ти кажа, Ciber. Гениите са ни дали възможност да си запалим въображението, както си искаме. Темпото, струва ми се, няма никакво значение. Премахни навика от чутото досега и си повярвай, че тази четвърта част на Караян я чуваш за първи път. После ела и кажи, това обикновен (различен) първи Бранденбургски ли е или е просто съвършена музика?
И какво означава бавното САМО в 4-та част. Чу ли колебанията в предишните? Щото аз ги наложих едно към едно, в движение ми се проясни, че Бах и Достоевски си правят малки тъжни шегички с нас, "големите", и дойдох да ти го кажа.
Добре, че не ни виждат (горките) как им броим минутите.
Ама, тяхна си работа.

Редактирано от Oблak бял на 24.02.06 02:10.

Тичам за работа и нямам време сега много да излагам мислите си, но само се сещам за една, популярна сред разни кръгове хора, музика, наречена дроун музика (drone), която представлява някакво известно музикално произведение (9-тата на Бетовен е много вървежна) и със специален софтуер разтеглена примерно на 24 часа. Твърди се, че така се обезсмъртявала музиката и се поставяла в безкрая Аз се опитах един път да слушам и май след 7-мата минута, когато бях на третия акорд, не издържах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много точно и правдоподобно. Съгласна. :)

Понеже не обичам да отговарям „на парче”, а и в коментарите дотук има общи неща, предпочетох да обобщя моя коментар по темата:

Това, че съм фен на Караян, не означава, че приемам безрезервно всичко негово. Това, което ме е привличало в него (и изобщо в творци от такава величина), е силата на индивидуалността им, способността им да дават определено своя визия за произведенията и при това да го правят аргументирано, а не самоцелно. Някои от изпълненията му далеч не ми допадат – особено в сравнение с други диригенти.

Изпълнението на К. Рихтер си е „класика” отвсякъде. Руиз е абсолютно прав – ако някой иска да чуе Бах, трябва да се обърне към К. Рихтер. Тук изобщо не става дума за някаква „автентичност” и т.н. Просто при Рихтер се усеща най-точно духът на баховата музика. Рядко си позволявам такива крайни съждения, но се позовавам и на факта, че Карл Рихтер е един от безспорно признатите авторитети в интерпретирането на Бах.

Караян има много малко записи на Бах. Аз лично познавам Бранденбургските, 2-ра и 3-та оркестрови сюити, Магнификат, Месата в си минор и Матеус пасион. Има и запис на цигулковия концерт в ре мажор, BWV1042 с Ане-Софи Мутер, който не съм слушал. Доколкото знам, съществувал е проект за съвместен запис на един от клавирните концерти с Глен Гулд, но поради разминаване в графиците с ангажиментите на двамата, до реализация не се е стигнало. Интересно е, че в едно от писмата си Гулд предлага на Караян да му изпрати на запис клавирната партия, а Караян по нея да „насложи” оркестъра. Караян категорично отказал. Възможно е да пропускам нещо друго от Бах, но това са значимите записи, които Караян е направил. Както виждаме, капка в морето (или по-скоро – в океана) на баховото творчество. Не се наемам да се разпростирам със собствени разсъждения защо Караян, при огромния му и разностранен репертоар, е „прескочил” Бах.

Сега на въпроса с първия бранденбургски. Подобно и на другите караянови интерпретации на Бах, това ми звучи с подчертан романтичен уклон (особено втората част). В никакъв случай не твърдя, че тези интерпретации са еталон за бахово изпълнение, но бих казал, че именно „романтичната” окраска ги прави особено интересни за мен. Понякога, слушайки ги, си мисля, че това е най-голямото доказателство за баховия гений – че музиката му може да бъде “пренасяна” и да звучи във всяка епоха – от барока до романтизма, че и по-нататък... Говоря за сериозни интерпретации, пресъздаващи нотния текст с необходимата дисциплинираност и познания.

Необичайното темпо на четвъртата част наистина е смайващо. Чел съм доста критики за това. Не мога да си спомня да е имало и една положителна. Признавам, че първият ми „сблъсък” с него беше шокиращ. Малко след началото обаче бях омаян и се „отнесох”. На фона на предишните три части на концерта, тази последната (с дължина почти колкото предните три) беше друг свят. В никакъв случай не ми прозвуча скучно. Нямам обяснение. Може би Караян е споделял предположенията на някои бахови изследователи, че тази част е добавена допълнително към концерта по не дотам изяснени причини (това е единствения от шестте, който е с четири части) и поради това е решил да я „изведе” отделно? Между другото, опитайте да чуете този концерт само с неговите три части, като се абстрахирате от съществуването на четвъртата. Дали пък няма да ви прозвучи напълно завършено и балансирано? Да си призная, аз веднъж без да искам спрях изпълнението (не караяновото, а друго) след третата част. И когато осъзнах грешката си, си дадох сметка, че концертът остана в главата ми като напълно завършен. От друга страна, всички твърдят, че при Бах случайности няма. Значи и тази пуста четвърта част има своето логично място там. Или големият гений просто се е подсмихнал, а?

В заключение мога да кажа: това, което прави Караян, не е Бах – или поне тази музика не се побира в представите ни за баховата музика. Но определено не може да бъде отхвърлена с лека ръка. Мисля, че след няколко прослушвания ще започне да ви харесва – без разбира се да я приемате като еталон. Ама не настоявам...

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")