Честит празник на всички, които обичат музиката!

Благодаря, Раз-два!
Празникът наистина не подлежи на определения. Затова дойдох тук, защото не се въздържах. Тази вечер, тръгвайки за срещата с приятелите от секция "Клубни ветерани"(), след като излязох на булеварда, погледнах в огледалото и видях зад гърба си страхотния залез над владайското дефиле. Слънцето беше огромно, с умопомрачителен червен цвят, в колата музиката на божествения Моцарт беше обзела цялото пространство и аз се замислих за миг.
Да, Той отдавна е там, зад хоризонта на възможното. А, ние сме тук, за да не го забравим.
Докато можем, никога!

Благодаря. Наистина е празник. Но пък и ми навява тъга.
Тъга, защото Моцарт е уникален и същевременно е жестоко онеправдан от съдбата. 35 години живот - това е жалко. Ако беше живял повече, колко още музикални шедьоври бихме имали.
Но той не единственият, живял недостатъчно.
Но да не се откланям.
Да живее Моцарт и музиката!

Редактирано от Pyиз на 29.01.06 08:55.