Мили хора, редовно чета в клуба, следя музикалния живот и съм изумена от следния факт:
как никой не сподели тук впечатления, не изрази възхита /или пък да изрази друго мнение/ от прекрасния концерт от цикъла Концертмайсторите на Класик ФМ радио със солисти Светлин Русев и Кирил Кравцов. Толкова красив концерт, толкова прекрасни солисти, а никакъв отзвук.Що си мисля, че ние все сме готови да оплюваме, а не отваряме сетива за хубавините, които се случват...мдааааааа

Напълно съм съгласен. Поздравления, че споделихте хубавите си впечатления от концерта.

Да съгласен съм с вас. И на мен концерта много ми хареса. За мой срам това беше първият път в който слушах Светлин на живо. Аз не се наемам да обяснявам какво и защо ми е харесало, нямам специална музикана подготовка. А и както вече май съм споделял тук не се и старая да аланизирам отделни детайли ами гледам да се насладя на тоталното въздействие, от всички компоненти, на живото изпълнение. Мога само да кажа, че около 1 ден след концерта ми беше малко кофти. Чувствувах се все едно са ме пуснали за около 2 часа в рая и след това са ме "изритали".

Съжелявам ако съм отекчил някои дами и господа с профанските си разсъждение за музиката.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Апология на Светлин

Оркестърът на Класик ФМ радио откри сезона си под палката на Лучано ди Мартино заедно със солистите Кирил Кравцов и Светлин Русев. И това изречение в общи линии би било достатъчно за концерта, ако не беше участието на цигуларя, на 29-годишния Светлин Русев. Този човек е толкова странно за българския си произход явление, че мислиш за него и за това, което е изсвирил, с дни. Не те оставя. Не проумяваш и търсиш причините, корена на много неща, въпреки френското му музикално образование. Припомняш си, че още като страхотно надарен малък музикант си установявал, че свиренето му е някак по-различно; без излишно много звук, "плахо" - го определих дори, преди десетина години, неусетила още същността на неговата необикновеност. (Това ми бе припомнено преди време много точно от много близка моя млада цигуларка - "Аз ти казвах, че той има невероятен усет за звук, а ти....") Недоловила също несвойствения за тукашния ни вкус финес и начало на "обгрижване" на звука с тишини - един феноменален Светлинов маниер на звукотворчество, който действително за момента е уникален за инструменталист, излязъл от България. Не е тайна за никого, че в страната ни все още се зачитат звуците, които тресат пространството, "звуци с много месо" - така седят нещата с естетиката ни. Впрочем за всички, които бяха в зала "България", то се чува - колосалната естетическа разлика по отношение на инструментализма между Светлин и останалите млади музиканти в оркестъра. И няма как да не се чуе, мисля си - дори и с по-взискателни и прецизни музиканти. Защото явлението е рядко - рядко и за европейската практика. И възходът му е непрекъснат. Той блесна още с много свирената от него и пак слисваща Интродукция и Рондо капричиозо на Сен-Санс - в интродукцията звукът плуваше в някакви прустовски багри, не можеш да ги уловиш в пространството - гъвкави, променящи се, проблясващи и потъмняващи, пробягващи, чезнещи... При това всички градивни елементи на формата са желязно поставени във времето - нищо не трепва, музикантската му страст се е съсредоточила най-вече върху звука. Звуковите копнения на Светлин нямат край, защото и фантазията му е изумителна, защото имаш чувството, че нотният текст прозвънва в него многократно и едновременно... В тази посока неговата "Поема за цигулка и оркестър" на Шосон стана кулминация на тоновата естетика на цигуларя - за вечерта. Да, той е френски възпитаник; в този смисъл е логична неговата елегантност, това се учи. Дали? Изяществото, вкусът, линията, въображението за красивото - дали се учат? Доколко това е органично? Само за минута да погледнеш как са се отлели заедно слабичката му фигура с цигулката, как вибрират! И разбираш, не, усещаш доколко тайнството е реалност; че това се случва сега и тук. На бис той изпълни Бах, само една част от Сонатата в сол минор; и като че ли "ми зададе" следващото очакване - искам да чуя повече от "неговия Бах". И го чакам.

Екатерина Дочева

в този ред на мисли може и за концерта на 18.10 (с Брамс, Брух, Сибелиус в програмата) някой да сподели впечатления?

Ех, как се радвам, че не само за мен този концерт /Русев-Кравцов/, бе въздействащ, оставящ дълго след това едно усещане за красота, хармония и съвършенство

Както би казал онзи неподражаем Джером Джером, „Празни мисли на един празен слушател”:
Бях на този концерт (Сибелиус, Брух, Брамс с оркестъра на FM Classic и Деян Чобанов).

За Брамс, 3-тата симфония: Не ми прозвуча равностойно през цялото време. Имаше много добри моменти и след това - смачкани пасажи. Не чух "романтизма" на тази симфония. На много места музикалната фраза започваше и се развиваше добре и в завършека й се губеше. Сякаш бързаха да я претупат, за да минат на следващата. То е като да говориш на някого и да гълташ края на изреченията (Само дето не ми казваха "нали разбираш").
Най-лошото обаче дойде на финала на симфонията. Там се появява встъпителната тема от първата част, изниква изведнъж, много фино, деликатно и адски красиво, извисява се, но без да се натрапва и се стопява заедно с цялата симфония. Просто я обръща. Е тЕ това не стана, мамка му! Нещо изсумтя - приглушено, тъмно, някъде под пода и... симфонията не завърши, а просто си спря. Ей тъй - спря. А в това появяване на темата има един изумителен проблясък - светлина и въздушност... Осраха я БЕЗ никакво извинение

За Брух: Солистката още с първата "жица" бе грабна. Харесвам точно такова агресивно свирене. Така например Ане-Софи Мутер не ми допада точно защото ми звучи меко (не деликатно, а меко, питомно някак си). Е, смаза там едни пасажи, които не би трябвало да са трудни за човек като нея, ама нейсе. Оркестърът като цяло ми хареса - много точно й партнираше, с "чувство" към нея, балансирано.

За Сибелиус: Не бива да говоря, защото там съм сетивно изкривен. След записа на изпълнението, което имам, не мога да възприема Valse triste по друг начин. Знам, че не бива да робувам на това изпълнение, но не мога да се откъсна от него.

Самият оркестър е чудесен, млади хора, които свирят с желание (поне такова впечатление оставят у нас, простосмъртните), но мисля, че им липсва силния човек, който да работи с тях, ама да работи безпощадно, да развие потенциала, който имат. Иначе ще си се набутат в рутината. И тук не мога да не досадя пак с моя Х. фон К. (няма да му пиша името, че много ще стане) и Берлинската: когато той я поема след Фуртвенглер, започва да репетира всичко сякаш им е за първи път – буквално всяка нота, всеки нюанс, всяко вибрато. На въпроса защо го прави при условие, че те са свирили тези неща стотици пъти, той отговаря: „За да ги отуча да свирят” и след това обяснява – най-лошото нещо за един оркестър е да изпадне в рутина. Именно с тези репетиции той ги кара да погледнат на произведението по нов начин, да вникнат в неподозирани дълбочини и, разбира се, в крайна сметка да почувстват духа на музиката. Отклоних от темата, но много ми се иска един добър оркестър да дръпне към по-доброто. Ще стискам палци

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Благодаря, Чукча, за споделените впечатления от концерта. Беше ми много интересно да "видя" през твоите очи музиката.

Поздрави,

Mnogo kofti zigularka!!! Da bjaha samo smackanite pasaji....
Tja sviri falshivo i bez nikakvi interesni idei za konzerta. Lici si, ce e povece konzertmaistor, otkolkoto solist.

Много крайно мнение. Интересно, че след като четох авансовата статия на Юлияна Караатанасова за цикъла "Концертмайсторите", си зададох същия въпрос. Какво може да се очаква и редно ли е да се правят такива концерти от не-солисти. Въпреки че през миналата година един Станимир Тодоров беше блестящ пример за успех при това начинание.
Мнението си за концерта от вторник го написах още онзи ден и го пратих някъде в чужбина. Затова тук ще кажа, да, хареса ми цигуларката, с чувственото си здраво свирене. Деан (Диан, Деян) Чобанов го слушам за втори път и прави добро впечатление, а оркестърът на Класик ФМ (и с помощта на батковците) се превръща все повече в един малък традиционен чаровник.:о) Онази вечер останах доволен от музиката.
Ако тръгна обаче да правя сравнения, ще се загубя и затова се отказвам. Впрочем този момент го реализирахме с няколко думи още в антракта.

На Светлин не отидох само от инат. Бях вечерта пред таблото на залата, имаше билети по 8 лв. на последния ред на втори балкон, а в партера по 10. Няколко дена преди това, в Плевен вход свободен. Май трябваше да прескоча направо в Пловдив.:о)