Поздрави от Аполонията, където се мъчим с брата Облак, Блуди и др. повече и по-малко видни бивши и бъдещи членове . В момента слушаме изявите на малката Караяница в джаз-клуба и си пийваме лекичко мартини битер и тем подобни.

Наздраве!



С утра не выпил, день пропал...

Kato stignete do Upsurt spodelete

Благодаря за поздрава. Споделете впечатления.

Пишете по-подробно каква е хавата там и струва ли си да идваме?
То...за мартинито е ясно, ама другото...

Поздрави на всички от далечна, но братска Чукотка!
С мисионерски плам ли омайвате бъдещите членове на клуба? Виждам, че сте намерили верния подход - огнена водица

Как е щерката хербертова? Има ли намек за проблясък от сянката на татьовия й талант?

И да давате редовни отчети тук, ей

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Ааа, бехме и на тва и споделям както следва:

В Амфитеатъра, излезоха три момченца с микрофони и рецитираха един час доста посредствени и плоски стихове, в дух критически реализъм, като не всичко им се разбираше, но преобладаваха думи като путки, ебане и свирки. Кулминацията на тва нещо изглежда беше фактът, че луната наебала една звезда, или обратното. Всичко това ставаше под съпровода на еднообразен африкански ритъм, в който басовете електронно бяха така засилени, че направо резонираха в гръдния кош. Тийнейджърите много се кефиха, правиха движения с ръцете като че плуват нескопосано кроул и си движеха главите напред-назад като костенурки

С утра не выпил, день пропал...

Детенце нема глас, обаче и нема никакви претенции, държи се много естествено и заедно с разни нашенци си правят нещо, което очевидно ги забавлява и понеже тва нещо си беше един хубав рок, ние също се забавлявахме :))

С утра не выпил, день пропал...

Споделям: най-доброто ми впечатление е от едната вечер, когато бехме седнали в некаква кръчма точно над вълните, към която преди това дълго и беззаветно се стремяхме и вървяхме с протегнати ръце и пресъхнали гърла, при което прекосихме целия Стар град и един залив (по дъгата на брега де); та в тая кръчма с брата Облак докато пиехме аз мастика и мента, той май че водка, си поприказвахме за клавирните концерти на Моцарт и даже малко си попяхме некои лирични моменти... а наоколо се стелеше Аполонска атмосфера, мдам...

С утра не выпил, день пропал...

Другото си върви с мартинито . Питай кака си Блуди, ако не верваш.
А дали си струва нема да знаеш, докато не дойдеш сама да видиш .

С утра не выпил, день пропал...

Много джин, джаз и морски сирени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите