Пускам тази тема по малко необичаен повод. Става дума не толкова за гениално пресъздадено музикално произведение, колкото за гениално изсвирена музикална пауза, която дори не присъства в партитурата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, наистина. Понякога гениалните неща нямат никакво логическо обяснение. И тъй като става въпрос за пауза, ще споделя подобно впечатление от едно изпълнение. Става въпрос за Адажиото на Албинони в изпълнението на Караян (1983 г). Във финалната част, точно преди акордите forte, вмъква точно такава неочаквана пауза. Ефекта беше разтърсващ, когато за първи път го чух. Пак по същия начин, продължителността на паузата е перфектна и се връзва с темпото гениално. Дотогава не ми беше хрумвало как ще звучи със паузата, а сега не мога да си го представя без нея.

Точно в инстинкта за агогика и в неуловимата игра с времето е скрита неповторимата индивидуалност на всеки истински музикант. Всичко друго може да се научи и покаже, но да предадеш или да вземеш от някого усета за време е абсолютно невъзможно. Слава богу.

Когато попитали оркестрантите как при тези хаотични движения (spider-like) на ръцете на Фуртвенглер разбират кога да допрат лъковете до струните, те отговорили:
- Ами просто започваме...

Това ми напомня за един филм, който гледах преди около година, за униженията на които е бил подложен Футвенглер по време на денацификацията след войната. И там американския офицер и следовател (белстящо изигран от Харви Кайтел) чува от тимпаниста следното:
- По време на репетицията на бетовеновата Ероика имаше един много труден пасаж с тимпаните. Попитах маестрото как да го изсвиря, а той без да вдига поглед от партитурата ми отговори: "Като дойде момента, просто ме погледнете"

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Понякога гениалното няма обяснение. Съществува и толкоз. Вероятно и самият Фуртвенглер не би могъл да каже как е постигнял тази великолепна пауза. Удоволствие бе за мен да чуя изпълнение на великия диригент.

Furtwangler e nai-velikij dirigent bez sumnenie. Imah chanca da cuj dosta negovi zapisi prez poslednite godini i vuv vseki edin ot tjah toi e izklucitelen.
Edva li ima hora,koito ne sa culi 5ta i 7ma Beethoven s nego. Tova e pika na dirigentskoto izkustvo.

Хей, Чукча,
Наистина успя да заостриш вниманието ни към Фуртвенглеровата интерпретация! След като човек прочете твоя коментар, дори да си няма понятие от Брамс, ще поиска да го чуе...

Казват, че музиката заживявала свой живот чрез изпълнителите и слушателите си. Тя нахлува на мощни вълни, разтърсва и пропуква черупката на скептицизма и безразличието.
Според мен повечето творби на Брамс носят особен емоционален заряд. Впечатлението си от тях мога да сравня с ефекта от гледка, която покорява с величието си.
Брамсовия драматизъм долавям и в камерните му творби, обагрени със страстна копнежност...Както казва Liebestod - "красота и блаженство"...

Неговата музика е невъзможно да бъде сбъркана с друга заради специфичното си звучене - смайваща дълбочина на израза, накъсано-задъхани фрази, резките, неочаквани дисонанси, внезапното темброво и ритмично оцветяване... Обилието, богатството на музикалната тъкан изисква неотклонно концентрирано внимание /да го нарека "несъзнавано усилие"/ от страна на слушателя.
Един приятел ми беше казал веднъж, че музиката на Брамс е така ангажираща, че му действала уморяващо... Навярно при всеки е различно, важното е да не те остави равнодушен.

Наистина Брамс е един свят в който не се влиза лесно. Права си, че пластовете са толкова много, че има да откриваш, да откриваш и пак да усещаш, че не си стигнала до нещо, за което да кажеш - е тЕ тва е
При него и най-очевидните неща, като например пасторалните картини, не са предадени декларативно, а с финес и дълбочина - усещането, чувството, емоцията, атмосферата,... но не директното изобразяване (Огромна разлика с бетовеновата Пасторална симфония, която разбира се си има други достойнства).
Имам в къщи партитурите на 3-тата и 4-тата му симфония. Дори само графичната постройка на нотите излъчва това, което ти наричаш "смайваща дълбочина на израза, накъсано-задъхани фрази, резките, неочаквани дисонанси, внезапното темброво и ритмично оцветяване"

У мен започна да се прокрадва една идея - да пусна (в понеделник) запис на същата част на симфонията в изпълнение на другия изключителен интерпретатор на Брамс - Караян пак с Берлинската и да сравним двете интерпретации, които са тотално различни и всяка е гениална сама по себе си.

Ще стане купон, а?

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Май го имам в къщи този запис на Адажиото с Караян. Непременно ще го чуя пак заради тази пуста пауза

Ама не е ли щуро - да си говрим за паузите, а не за звуците, както се полага на един форум за музика!!!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Да, ще стане интересно. Аз винаги обичам да пускам едно произведение в няколко интерпретации. Дори така случайно, чувам нещо по радиото, и след това вадя няколко диска с различни интерператции на същото нещо и ги пускам. Винаги ми се иска да имам един вариант - комбинация от всичките. От всеки по нещо.