Здравей уважаеми Облак и всички останали почитатели на истинската музика!
В никакъв случай не съм се обидил от "изкусител" и "разрушител" харесва ми иронията ти и великолепното ти чувство за хумор. Освен това до болка ми е известно колко точни са тези определения, защото всички вървим по трънливия път на меломанството с ограничени бюджети.
Искам да кажа на всички, че съм изненадан приятно от културната реакция на моя, признавам, малко остър постинг. Наистина стандартът в България е далеч от нивото на страните, които създават, разпространяват и ценообразуват културата на записаната класическа музика; наистина е ужасно трудно да се купуват оригинални дискове в България, наистина, наистина, наистина.
"И все пак Картаген трябва да бъде разрушен"...и все пак не мога да се примиря със "свалянето" на класическа музика от Интернет, с презаписването на дискове и изобщо със сиромахомилството в изкуството. А освен това се съмнявам, че в Интернет има буквално всичко и че от там бихте могли да свалите целите каталози на Deutsche Grammophon, DECCA, Philips i EMI например.
Все пак благодаря за топлото отношение, което ме окуражава да продължа да участвам в този форум.

Не познаваш възможностите на интернет, приятелю. Само две неща: във така наречените P2P Мрежи - например eMule (защото аз специално него използвам) има буквално всичко което можеш да се сетиш. При това не във mp3 формат, а копия на оригинални дискове, във Monkey's Audio - без загуби на качеството. Второ - има IRC канали за мп3 музика, по-специално класика. Във един от тези канали има над 100000 (сто хиляди) файла с класика.

Но да оставим това настрана. Аз имам в момента около 60 оригинални диска с класика, повечето поръчвани по каталог. Въпреки че мога да си ги изтегля същите неща от споменатите мрежи. Защо ли? Ами защото това което най-много ценя, искам да го имам оригинално. Това си е донякъде колекционерска страст. Предполагам с много хора е така. Понякога тегля дадено нещо от интернет, и след като ми хареса, си купувам оригиналния диск. Но съгласи се че не може да купиш стотици или хиляди дискове, само за да разбереш че не ти харесва изпълнението след това и трябва да ги хвърлиш или продадеш. Така че музиката от интернет за мен е по-скоро демо - тегля, харесва ми, купувам. Ако не ми хареса толкова, оставам си със изтегления запис - и без това рядко ще го слушам. Но друга си е тръпката - отваряш оригиналния диск, с дебела и луксозна книжка, ако е опера - цялото либрето на поне 4 езика... и си сигурен че слушаша оригинала, а не нещо преминало през неизвестни процедури докато стигнме до теб.

Та така стоят нещата, поне за мен.

edno vreme, kogato niamashe katalozi v BG, kasetofonqt oshte ne beshe sqzdaden, a Oneger, Shostakovich i drugi razni formalisti biaha pochti zabraneni za slushane, sqbirahme se razni idioti po noshtite s neizvestno otkqde pepisana i domqknata lenta, za da chuem kvarteta za kraia na vremeto na Messiaen, ili treta simfonia na Oneger. ili uchehme ezik, za da prochetem Oruel... Pisha go tova samo za da spodelia mnenieto si, che znanieto ne se svejda samo do luksoznia cover (slava bogu) i iskash li da namerish neshto, prosto go namirash... Az veche podarih dve solidni kolektzii muzika (originalni plochi i diskove) na razni priateli i sega pochvam otnachalo, zaradi trqpkata da otkria i chuia novi neshta. I radostno shte brodia iz net-a s tazi tzel. Apropo, pqrvata kolektzia ot okolo 1000 plochi, izgladuvani i sqbirani 15 godini, se opiah da ia podaria na sofiiskoto muzikalno uchilishte, no ottam gordo mi otkazaha... a si ia bivashe...

Trjabvache da j podarish v bibliotekata "Kiril i Metodi",az sum podarjaval ploci tam.