"...Диригентът Христо Христов с една завидна лежерност бе просто претупал партитурата...въображението ми бе изключително необходимо, за да разпозная музиката и на прочутата класическа Хайднова симфония - 94. Никаква звукова визия не се различаваше в това, което оркестърът свиреше под ръководството на Христо Христов - някак безучастно, празно звучеше всичко..."

Екатерина Дочева
"Култура". Бр. 40, 31 октомври 2003 г.
===================================

"...Великолепен диригент е младият Христо Христов. В симфония № 94 от Й. Хайдн, в концерта на Д. Христов и в Първата симфония на Я. Сибелиус той се изяви като убедителен интерпретатор на различни стилове, който умее да хипнотизира с вдъхновените си внушения. Отличен и за Софийската филхармония - особено за корните и дървените духови!..."

проф. Константин Карапетров,
сп. "Музика вива" бр. 14/15, ноември 2003

====================================




Няма да коментирам съдържанието на горните два текста. Конструкцията и настроенията в тях говорят сами по себе си, най-вече и за изкушенията на авторите им. Но в следствие разгорещените спорове около личноста и качествата на Христо Христов, стигащи до недопустими блудкави обиди и откровени тъпизми, както и неприкрития намек за подкрепа и кураж от моя приятел Cufk, реших да направя констативно предложение-уведомление (обзело ме внезапно онзи ден), отнесено към целия клуб. (Баси изречението).
А именно - от днес имам честта (?) и отговорността (!) да се назовавам "модератор". А всички имат правото да ме псуват, когато си го заслужа. Въпреки че ми е съвсем мъгливо какво означава това всичкото, правя го единствено, за да няма болнави изкушения и нелепи бъдещи опити за деструкция. Каквито впрочем макар и плахо се прокрадват от време на време.
Като новоръкоположен такъв обещавам публично, че вече забравих съвсем прясното си амплоа. Едничката ми молба е повече от гореща - не ми я (забравата) припомняйте никога. Дано!
Забележка - приведен от внезапната странна тежест върху крехките ми плещи, поздравления ще приемам тази вечер.
След Рахманинов.


* "Два начина да се ядат сладки" е чудесна пиеса на Михаил Величков, играна преди години стотици пъти в театър 199.

Спокойно! В "Култура" са откровени бездарници - нарекоха пиесата на Борис Априлов "Хиляда и вторият" "опит за съживяване на мъртъв театър".....обидиха и актьорите,участвали в "Еквус" - не ги критикуваха, а ги ОБИДИХА!

Затова никой не трябва да им се връзва - още по-малко пък талант като Христо Христов......

Ам,и честито модераторство!!!

Класиката ще ни надживее....Макар класиците да са мъртви...

Редактирано от Slun4evo_dete на 20.11.03 15:57.

Абе както и да го ядеш, винаги има силен и специфичен вкус, който не може да се обърка с нищо друго (може би само с изкуствения чеснов прах)?
Модератор, значи! Да, мисля, че ще се справяш добре. Всъщност какво може да прави модерагорът? Например да трие теми?

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...

И дано ни сянка от облак, ни от чеснови попържни ругателни се мяркат (по)вече тук!

Наздраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, Jolly Walker, някои хора обичат чесън...

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...

Предполагам има чеснови клубове!!! Нашия тук според менюто сервира праскови!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още малко и ще ме сринеш, но при всички положения е вкусно, нали така?

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...

Оооо, не, неее. Чак такива нечестиви намерения...
А и пости са, все пак!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Облак, честито. Това е чест за теб!
За съжаление в този клуб се наложи да има модератор и то не заради обикновените любители на музиката.
За мен почти винаги изказванията са по повод на нещо. Ето сега ,например" по този повод на отношения между професионалисти ще приведа откъс от един разказ на Иван Вазов "Репетиция"

- Господа! - викаше режисьорът към двамата. Но в същия миг от другата страна царят и испанският гранд се счепкаха и се уловиха за косите; при тоя сигнал ратоборният жар зарази и останалите. Уловиха се с юмруци и с плесници инквизиторът и Дигобайчев, като увлякоха в борбата и ония, които преговаряха. Сякаш че демон някой влезна в телата на актьорите. Всичките ядове, зависти, злъчки на наранени самолюбия, накипели в гърдите им един против други, сега избухнаха в бесен неудържим бой. В продължение на една минута из кулисите и из сцената плющяха само удари от бушници и столове, размесени от псувни и от писъците на актрисите, затекли се да разтървават мъжете си или да им помагат в борбата.

В залата всичкият тоя смесен шум привлече вниманието. Публиката впери очи към завесата, тя искаше да разгадае какво произхождаше оттатък. Някои затропаха с крака.

- Това не първи път бива с нашите господа актьори - обърна се към другите един прекарал господин с простодушно лице, бузесто и с побелели бакенбарди; - не си учат навреме ролите, ами в антрактите все, пред самото излизане. Сега правят репетиция сбиването на тълпата в Севилла... Барем по-ниско.

В това време през дупката на завесата едно око погледна към оркестъра и чу се глас:

- Музика!

Оркестърът гръмна и заглуши шума от репетицията.

Ей ,бемоли, бекари и дубл диези, не ви ли е срам, да приличате на карикатурните герои от този разказ на Вазов.
В евангелието в обръщенията на апостол Павел се порицават завистта, ядовитото отношение към другите, гнева. Като плодове на духа се посочват : любовта, благостта, дълготърпението, милосърдието, кротостта и още пет такива добродетели.
Облак, желая ти успех и по-малко ядове.

Абе, Джоли, къв единодушен избор постфактум, а?

Американска демокрация тип "Буковски". По-добрата демокрация!


Четири години... Понякога беше много хубаво... Карай да върви.






Пази, Боже, от "добри приятели"!