Коеги!Дано не ви скандализирам,но се чудя на възхищението ви към Вивалди!Лично аз имам алергия към този автор.Признавам си,че това е субективна антипатия!Признавам и,че "Годишните времена" са гениални кончерти гроси,въпреки,че сменям станцията,ако ги чуя по радиото.Не бих спорил с Чукча,защото не съм сигурен,но все ми се струва,че цитираното изказване е на Луиджи Ноно- "Вивалди не е написал 300 инструментални концерта,а 300 варианта на един концерт!"Но пак подчертавам,че не съм сигурен !Но твърдението е вярно.Ако трябва да се опитвам да търся музикантски аргументи на субективността си,то бих казал,че не му достига композиторско майсторство да развива редките си идеи.А обикновенно са и банални.Най-хубавите му произведения са ...Баховите обработки!...И да му се е възхищавал,то е за редките находки,които ,обаче Бах талантливо е разработил.Смея да кажа,че колкото идеи и композиторско майсторство има в Баховата "Меса си минор",толкова няма в цялото творчество на Вивалди!А успеха на "Годишните времена" според мен е,че те са написани с гениално вдъхновение,като че ли "свисше".Има такива произведения.Защо едно от дивертиментите на Моцарт е толкова популярно/Малка нощна музика/?Или една от 6 -те "Токати и фуги" на Бах -ре-минорната??..

Когато Стравински се е осмелил да говори за Вивалди навярно е бил в състоянието, за което Шукшин в един от гениалните му филми казваше:
- Пихме снощи малко, по литру!

С това: "Най-хубавите му произведения са ...Баховите обработки!..." направо ме уби. И това го чета от музикант.
Чуй го Петре, както направих аз в ранната тази вечер без дори да знам, че ще стане повод. Не с Годишните, не с със Стабата, не с Глорията, не с традиционната "Хармоника". Защото не е единствена...
Ужас, ти казвам!

Сетих се и нещо друго. Моцарт има много по-популярен дивертисмент от Малката нощна. Сам се сети кое е.
И моля те, обидно е (според мен) да се правят сравнения на съвсем различни работи. (Виж си примерите)

Признавам, че снощи ме скандализира и реагирах малко агресивно, но сега понеже не гледам мача съм спокоен и уравновесен.
Затова ти предлагам да останеш насаме с "Coffee Cantata" на Бах срещу една ария на Вивалди от операта "Farnace". Така наречената "Gelido in ogni vena".
После съм съгласен да обсъдим, както казваше Царя, едно друго...

Това дето приписват тази крилата фраза на Стравински (100 провторения) или на Ноно (300 повторения) само иде да покаже, че тя наистина е крилата . Първия път, когато я прочетох, бройката беше 200 , а авторът - анонимен. Или както обичам казвам в такива случаи: 'Един зевзек казал, че...'
Това беше само да закръгля сумата - не че има накакво значение...

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Той е бил истински ценител на живота. И това личи от цялата му музика. Има един цикъл сонати за чело и струнни, в изпълнение на Питър Виспелвей - съвсем неизвестен тук, но познат навсякъде другаде по света челист. Ето какво бих препоръчал за слушане:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко късно виждам темата, но ми се прииска да споделя за моята любима музика от Вивалди.
На първо място бих сложил Nisi Dominus. Имам го в изпълнение на Michael Chance. Божествена музика.
След това много обичам концертите му за чело и оркестър.
Глория вече беше спомената много пъти...
Колкото до Стравински или Ноно - вероятно е подходил съвсем (даже прекалено) професионално и е свел разнообразието в музиката до разнообразие на мелодичните мотиви или технически приоми.
За мен обаче като 100%-ов лаик който никога не се е занимавал с музика освен неистово да я обичам, слушам и търся, в музиката на Вивалди има огромен диапазон от емоционални нюанси и духовни послания (въпреки привидните понякога повторения на мотиви). Така че си позволявам да приема това изказване като "неподготвено"

Малко излъгах неволно. Nisi Dominus слушам в изпълнение на Charles Brett а не Michael Chance, диригент е Christian Mendoze, много добре се е справил..

Зачудих се преди един час, докато обявяваха по Класик ФМ:
- Концерт за 4 китари от Вивалди.
След като завърши, пък казаха:
- Чухте Концерт за китара и симфоничен оркестър!

В крайна сметка ставаше дума за популярния чудесен в до мажор.
Поядосах се малко, после се усмихнах на любимото ми радио...
А, китарите наистина бяха четри.