Дълго чакан и предварително намислян от публиката.

Но да карам по реда на впечатленията си:
В увертюрата - доста нестроен оркестър, нарушен баланс, напъни от страна на някои (не само флейтата, но основно тя) да излязат напред. Успяха, но дали това може да се счита за нов прочит? Съмнително.

Трябва да си призная, че за пръв път всички солисти ми направиха добро впечатление. Явно с ентусиазъм се бяха подготвяли, а и гласовете им ми се сториха школувани, обработени, добре поставени. Е, ако ще търсим под вола теле, признавам, че очаквах по-ефирен и прозрачен звук като цяло. Като че ли дона Анна (Радостина Николаева) най-много се доближаваше до онова, което си представям като Моцартов глас. Лека сценична скованост. Но пък има глас момичето.
Стори ми се, че най-голямата симпатия на публиката обра Лепорело (Петър Бучков). Вярно е, че самата му партия е най-атрактивна и вокално, и сценично, но и самият той си има и глас и свободно, даже намигащо присъствие на сцената.
За моя изненада не харесах дон Жуан (Юлиан Константинов). От самото начало изпитах неясна неприязън, която не мога да си обясня. Така или иначе пее си човекът, но сценично се държи повече като нагъл плебей, отколкото като аристократичен либертин.

За сметка на приятното впечатление от певците, сценографията и костюмите ме сринаха със земята. Добре, ясно е, че пищни декори и костюми при този хал на музикалните институции не могат да се правят, ама защо бе, джаъм, Вячеслав Парапанов трябваше да си прави нелепи експерименти точно по този начин? На места сценографията, а и някои костюми (дон Отавио, дона Елвира и особено Церлина, о, ужас!, за дон Жуан в последната сцена хич не ми се и говори) излъчваха не просто лош вкус, ами направо немотия и разтурия. Основно на творческото "вдъхновение".
Щом Командорът приличаше повече на забран под някой мост клошар, отколкото на мраморното Божие възмездие... Пък и Димитър Станчев този път реши да остане в сянка. Жалко. Един от най-любимите ми моменти се изгуби в навалицата. И костюм, и глас и фраза направиха така, че Командорът да бъде някакво подобие на плашило. Е, не са прави! Не знам дали Нотев или Бина Харалампиева, обаче не са прави. И баща им не е прав, и дядо им и той.


Чудех се дали да спомена за чергичката, тип индианско пончо, която непрекъснато се спускаше и товареше сцената с ненужна и несръчна шарения.

В някои сцени ми се искаше темпото да е маааалко по-живо, по-течащо, по-преливащо, но предполагам, че това са си мои мераци.

Преводът на екрана горе ми направи приятно впечатление с разговорния, понякога хашлашки тон. Радвам се, че не го бяха окастрили заради едното преклонение пред Моцарт.

Някои от сцените бих чула пак. Заради солистите. Харесаха ми тия деца и това си е.


И пак си зададох въпроса - защо някои (Моцарт например) с такова удоволствие преиначават литературните образи или им окълцват част от характера, за да го нагодят... към опера например. Но това са бели кахъри.



Ама ти го изчете цялото това? Бравос!

Изчетох го, интересно ми беше. За певците се радвам, защото много специфичния начин да се пее Моцарт - и солово, и в ансамблите, много рядко се отдава на българите и мислех, че това също ще е слаба страна.

Аз си го казах - очаквах по-друг звук. Но реших да се концернтрирам "върху събитието и неговото случване" (както би написал любимият ми вестник "Култура").
Не бива да се забравя все пак, че тук от певците правят пенкилери - те трябва да пеят всякакъв репертоар, който обикновено е хаотичен по отношение на епохи и стилове.
Доколкото ми е известно универсални певци няма. В този смисъл дори да се получи стилово разминаване или по-скоро размиване, не е справедливо за това да обвиняваме певците, които са на щат в репертоарен оперен театър.
Такава забележка бих отправила по-скоро към онези, които могат да си позволят да бъдат на свободна практика и имат право на избор, който обаче не правят, а се заемат с какво ли не - от предкласика до Вагнер, че и по-натам. За да пълнят биография, да вземат хонорари или чисто и просто защото не си преценяват силите.

Не че не ми се иска всичко да е съвършено, но понеже това е невъзможно (поне на този етап), предпочитам да отчета доброто за дадения момент и обстоятелства, вместо да чакам Годо.

Изчетох с удоволствие твоя коментар. Много е интересен и е на ниво.
Хубавото е ,че общото впечатление от постановката е добро. Продължават се добрите традиции в Софийската опера.
Схванах поведението на Дон Жуан /Юлиян Константинов/ като нагъл плебей. Неправилно поведение. Не съм съгласен с изкривяванията на представите за изградените художествени образи в класиката.
Не приемам и "експериментите" с костюмите. Жалко, че няма висша инстанция, която да контролира своеволията на постановщиците. Тук не става въпрос за цензура, а за придържане към истината в оригинала.
Позволи ми Зу, изкажа лично отношение и малко отклонение от темата.
Първите касетки, които си купих преди около 10 години бяха с операта "Дон Жуан" с Виенската опера и звезден състав /тях и диригента не си ги спомням, все пак не слушам всеки ден тази опера/. Щастлив съм, когато мога да си я пусна, когато си поискам. Нали затова е "домашната нототека".
Няма да забравя точно преди година на фестивала "Караян" в Софийската градска галерия гледах със затаен дъх "Дон Жуан" с негърката Катрин Батъл / чуден сопран/, Самюел Бейли /ако се не лъжа / в ролята на Дон Жуан, един прекрасно изграден образ на смелия, жизнерадостен и ценител на женската красота образ. Между другото и самият артист имаше ярко сценично излъчване.
Операта "Дон Жуан" заедно с "Вълшебната флейта" са ми особено любими.
Преди години бях аn Opera-goer и познавах много от артистите.
Спомням си постановките на споменатите две опери с легендарния диригент Асен Найденов/ истински празник бе, когато той близо 80 годишен дирижираше съвсем майсторски "Вълшебната флейта/ и с участието на Павел Бъчваров, Петко Минев / ако се не лъжа/, Димитър Станчев. От онова време е останъл Димитър Станчев, който "този път реши да остане в сянка".
Ти споменаваш нови имена: Радостина Николаева, Петър Бучков, Юлиян Константинов, Бина Харалампиева. Все пак Бучков и Константинов ми са що-годе познати.
С една дума новите изместват старите. Тук ми дойде наум едно стихотворение на Иван Вазов,което ще си позволя да го приведа.

Чужденец

Поколенье ново и крилато,
нови жажди, страсти, блянове...
Члун съм плуващ в море непознато
с други кръгозори, брегове.

Се по-рядко лик обичан срещам,
се по-често виждам се пришълец
сред тълпите нови - сам се сещам,
в родний край почти съм чужденец.

Редактирано от Pyиз на 09.06.03 12:39.

Самюел Рейми. Този запис е и с Анна Томова-Синтова, изключителен е, от Залцбург.

Добър,благодаря за поправката. Искам да се поправя и за още една "печатна" грешка. Да се чете не Павел Бъчваров , а ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ. Става дума за професора, преподавател в консерваторията по пеене.

Моля да се включа в дискусията. И аз много чаках тази опера, защото щях да я гледам на сцена за първи път. Първите тревожни реплики чух от самия Юлиян, който се оплака, че Бина Харалампиева поставя по реплики , а не по музиката. Така, докато той е по средата на арията, тя вече мисли, че трябва да е на следващия номер, защото не е наясно, че една реплика може да се повтори в няколко музикални фрази. Когато погледнах програмата видях ,че Светозар Рангелов също ще пее дон Жуан и реших да гледам и него, но сега си мисля ,че втори път няма да се жертвам за тази постановка. Информирах се като как е, повече няма да дам от себе си. Постановката е повече от слаба, тя е отчайваща. Започвав с декора и обемните дръвчета, които ми скъсаха сърцето. Този геоиметричен стил е бил модерен, но в театъра през 80-те. Костюмите не са в епоха. За дамските съм склонна да бъда толерантна, но мъжките са под вскякакава критика. Не говорим за прозрачните ризи- първо ги видяхме в костюмите на Фауст, а сега и тук. Певците-добри, но спектакъла кръгла нула. Липсва всякаква режисьорска идея, няма действие, няма ключ на прочита. Аз лично бих оставила финала до смъртта на дон Жуан. В австрийската империя мооже и да са имали време, за дап изслушат ансамбъла с поукатар но аз скокойно минава и без товалА какво ще кажете за кошмарното темпо на арията на дон Жуан- беше като латерна.
Ето за това напоследък нямам желание да ходя на опера . Редовите спектакли са на добри постановки с лоши певци, а премиерите са с добри певци, но са несполучливи като постановка. По-добре да си ги слушам в домашни условия- само удоволствие и никакви разочарования.

Софийската премиера на "Дон Жуан" бих определил меко казано като неудачно упражнение върху наистина безсмъртния Моцарт.
Оркестърът и Нотев блуждаеха равномерно по целия диапазон.
Вездесъщият Вечеслав с всичките му театрални награди дори не си е направил труда да остави някъде следа от ръцете си. Сценография – нула номер.
Костюмите не се колебаеха, а директно прескачаха от крещяща шарения до безвкусни хрумвания. Горкият Дон Отавио! Не стига, че се мъчеше човечецът да се прави на тенор, ами му бяха навлекли едно пардесю с ръкави до коленете. За прозрачната блузка на Жуана, изтъкваща преди всичко едно прогресиращо коремче въобще не ми се говори.
Бина може и да е Харалампиева, но показа, че хабер си няма от оперна режисура. Докато някой си караше соловата партия, останалите застиваха в карикатурни пози. През останалото време мешавица без ориентир.
В титрите пишеше - тази вечер той видя "една", а пък в пеенето се чуваше "бела дона".
И прочие безхаберия, които са в състояние да откажат и най-непредубедения зрител/слушател. Язък за певците. Въпреки всичкото им старание и положен труд.

Нещо положително все пак – пълна с навитаци душна зала по време на мач.
И аз, аплодиращ Моцарт!
Защото си бях наумил, че има празник.

Колко жалко, наистина! Какво прави Христина Ангелакова?!

Така като чета рабирам, че не трябва да се тревожа, че пропускам тази постановка. "Дон Жуан" е опера, която много обичам и с която са ми свързани и много хубави спомени. Разполагам със запис на DVD на постановката, за която пише Добър. Наистина е изключителна, и аз много се радвам, че я имам въпреки, че за този диригент четох преди време въздържани изказвания тук.