Неотдавна стана дума за този наистина незаслужено неизвестен човек, и се връщам пак към него, защото четейки сега "Немския симфонизъм" наистина съм много изненадан и даже бих казал развълнуван.
В подхода му към разглеждането на явлението - немския симфонизъм - има нещо уникално, което за първи път срещам у съвременен български интелектуалец - темата на практика се разработва от позициите на Шопенхауеровото виждане за "идеята" в Платоновия смисъл като обект на изкуството. Това не е написано никъде пряко, поне до където съм стигнал в момента, и за мен би било интересно да узная от хората, които са чели книгата, или пък познават автора лично (доколкото разбирам, имаме такива хора в клуба), дали според тях това е съвсем съзнателна изходна позиция, или просто интуицията на големия талант?

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Ivo, ne sum chel knigata, zatova ne moga da vzema otnoshenie po neia. Za Tr. Silianovski znam, che e izpisal ne znam si tam kolko mashinopisni stranici umopostroenia - moga samo da mu se vuzhishtavam. Az v sravnenie s nego sum edin takuv dolna proba, znaesh, ot onia poluintelektualcite...
Obache me zaintriguva tova, koeto spomenavash otnosno teoretichnata baza, vurhu koiato e napraveno izsledvaneto - "...ot pozitsiite na Schopenhauerovoto vizhdane na ideiata v Platonov smisal kato obekt na izkustvoto".
Spored mene, kogato govorim za simphonichna, t.e., chisto instrumentalna muzika, triabva da sme nashtrek, tui kato tya, kato edin obekt na izsledvane zaema osobeno miasto sred ostanalite postizhenia na choveshkia duh. Obshto vzeto, vseki philosof, zahvanal se s neia, neminuemo se opitva da ya vkara v svoite konceptualni ramki, t.e., da se opita da nameri tochkite v koito tya, symphonikata, pasva ne negovite diskursivni schemi.
Ta i Schopenhauer taka, i Niezsche sled nego, i mnogo drugi predi i sled tyah.
Tsialata rabota e, che vseki opit za racionlano poznanie v sferata na instrumentalnata muzika (za mene naj-visshata forma na choveshko prozrenie), v po-goliama ili po-malka stepen predizvikva obilna doza ot tova, koeto modernata psychologia naricha "cognitive dissonance". Nakratko, tova e nepriatno vutredushevno sebeuseshtane, porodeno v rezultat na nesuotvetstvie mezhdu (v tozi konkreten sluchaj) nechia mislovno - poznavatelna naglasa i nejniat sblusak s vunshni protivorechashti i fakti. Na koeto sastoianie, ot svoia strana, individa se protivopostavia s aktivno kontradejstvie, koeto da reducira vuprosnoto nepriatno sebeuseshtane. Tozi mechanizam apropo, ima osobeno aktualno prilozhenie v oblastta na socialnoto poznanie, v smisul na edin estestven choveshki stremezh kum "sveriavane na chasovnika" sus yavleniata ot sobstvenata mu socialna sreda - edin vid pozitiven konformizam, bez koito choveshkiat socialen zhivot bi bil nemislim.
Ta, sblusukat na philosofa s phenomen kato instrumentalnata muzika neminuemo porazhda vuprosniat cognitiven dissonance. Prosto zashtoto, instrumentalnata muzika e neshto, koeto (izviniavam se za prozaichnostta!), se izpluzva ot pogleda na racionalnoto mislene.
Ot druga strana, ne mi stava yasno kak mislovniat sviat na edin dreven elin kato Platon mozhe da sluzhi za teoretichna baza za obiasnenieto na neshto, koeto, v tozi si vid, nikoga ne e moglo da bude suzdadeno ot edna kultura kato gruko-rimskata. Tuk otchitam, razbira se, vekovnite napuni na evropeeza da sledva drevniat esteticheski "ideal", no, adzheba, dali e prilozhim toj kum instrumentalnata muzika per se??? Ta drevnite elini sa imali suvsem drugo otnoshenie kum zvuka kato material za estetichesko vuzdejstvie!
Az sobstveno, sum se otkazal da prilagam kakvito i da bilo abstraktni mislovni schemi kum muzikata. Da, tya opredeleno kazva neshto, ili po-tochno predstavia neshto, no vurposa za
otsenkata na podobno sudurzhanie e neshto bezkraaajno subektivno. Koeto, razbira se, ne znachi da ignorirame izcialo podobni opiti, vupreki otkorvenata im spekulativnost. Zhelaia priatno dochitane na vuprosnoto suchinenie, shte gledam da si go nabavia na edin malko po-kusen etap, za da ne buda prednamereno obvinen v predubedenost ili nesustoiatelnost...

Problemat na philosophiata e, che tya ne otchita neshto mnogo sushtestveno v podhoda si kum muzikata: muzikata, kakvoto i tike da i "lepnem" otgore kato sudurzhenie, si e edin chisto akustichen phenomen (realno poglednato, taka e!), koito, vlizajki vuv vzaimodejstvie s choveshkoto vuzpriatie stava (mozhe bi) vsichko onova, koeto i se atributira. No tova vse oshte ne e ravnoznachno na tova, koeto tya E.
Vsushtnost, mozhe bi, tochno v tova i e hubavoto - che mozhem da i lepnem vsiakakvo "tike"...
E, tui kato vzemam neshto da se chuvstvam kato Molieroviat Monsieur Jordain, deto ustanovil, che tsial zhivot e govoril proza, zamlukvam...

Наистина не очаквах такъв дълъг отговор, и то на латиница, което поне за мен би било доста натоварващо.
Нещата, които пишеш, предизвикват от моя страна първо даването на малко пояснения, второ, излагането на малко собствено мнение.
Значи, пак да кажа, това за Шопенхауеровия подход си е чисто мое впечатление, може на автора изобщо да не му е минавало през ум такова нещо, и ако ме чуе да ми се изсмее или пък просто да махне пренебрежително с ръка, но така или иначе, наистина той подхожда към проблема тъкмо не като към "чисто инструментална музика". Но по-добре да цитирам самия Трифон какво казва:
"Същността на немския симфонизъм не се корени в цикличността на формата и нейната големина, както и в елементите, от които тази форма се състои... При определяне на характера му следва да излезем от две основни понятия: за "идеята" и "израза"... изразът не означава отражение и изображение, а пряка пулсация към намиране пътя на изказването и изявата - на самата същност. В този смисъл понятието "съдържание" не се покрива с понятието "идея" в композиционно-художествената творба (!)..."
Във всеки случай държа да подчертая, че става дума за произведение на музиковед, не на философ, и книгата в никой случай не е философски трактат. Много съм съгласен с тебе за безсмислеността и безплодността на опитите да се обяснява и категоризира с рационален инструментариум това велико чудо - музиката, но тъкмо и в това отношение въпросната книга за мене е ценна, защото се търсят точно обяснения и механизми, които някой здраво стоящ на "научни" позиции мухъл несъмнено би заклеймил като ирационални и трансцедентални. Ето в тоя дух например една формулировка, която ужасно ме кефи, която е много точна по отношение на немския симфонизъм, нещо, което цял живот съм чувствал, че е така, но сега го намирам ясно и кратко формулирано: "...висша художествена невинност в израза", като "предусловие за реализиране на израза са необходими спонтанността и искреността".
И т.н., и т.н.
Малко пояснение за Платон - той не е теоретичната база в случая, той е по-скоро нещо като началото на началата, с неговото виждане за "идеите" като универсални първообрази на всичко от "реалния" свят. Платон до тук - Шопенхауер излага виждането, и това е нещо, което приемам безрезервно, че обект на изкуството са тъкмо тези Платонови идеи - универсалии. (Интересното е, че самият Платон не е смятал така, според него един художник когато рисува една маса, рисува конкретната маса, а според Шопенхауер - художникът изобразява идеята за маса). Друг е въпросът, че по отношение на музиката Шопенхауер е имал особено виждане, отличаващо я рязко от останалите изкуства - той е смятал, че тя е непосредствен изблик на световната воля за живот, ама това е различна история...
Много добре разбирам какво те дразни - и мен винаги ме е дразнил опитът за обяснение и тълкуване на изкуството, не само на музиката, от серията на даскалското "Да видим сега, деца, какво иска да ни каже авторът тука с това произведение?" Но има един друг момент - тия дни го споменах и в един друг постинг - има такъв феномен, който се нарича "творчество на слушателя" - както с всеки творчески момент, и тук основното е, което си е от Господ дадено, но има и в определена степен необходимост от развиване, трениране, насочване и т.н. на тази творческа способност, и в тоя дух и смисъл виждам значението и ценността и на такива трудове, пък били те и, както казваш "умопостроения"...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

...Zatova i kazah, che ne sum chel knigata. Prosto me vpechatli traktovkata, koiato beshe prilozhil. Losho niama, vsichki nie se opitvame da vlozhim niakakuv smisal v onova, koeto vuzpriemame (na kakvoto i da bilo nivo). Absoliutno sum suglasen s tebe, che roliata na vuzpriemashtia proizvedenieto na izkustvoto e reshavasht faktor. Kakto pisah v dopulnenieto kum moia posting, muzikata, poglednata chisto obektivno (dokolkoto tova e vuzmozhno!) e edin prazen akustichen phenomen, "bitie v sebe si", neproiaveno, numistichno, ili kakvoto oshte tam iskash v tozi duh, koeto bitie stava neshto, pridobiva niakakuv smisal sled kato e stanalo bitie (zapazvajki specifikite na izraza si, obache!) za mene, tebe, ili kogoto i da bilo drugigo. Tuka bih mogul da preveda razni dokazatelstva iz psychologiata, koiato e izbistrila nemalko fakti ot oblastta na vuspriatiata, no niama da go napravia, za da ne vzema da se okazha sred "stoiashtite na nauchni pozitsii muhali" - makar che ne razbiram negativnoto ti otnoshenie kum nauchnia svetogled.
Kolkoto do Platon - da, vsichko e taka, kakto kazvash, no ne moga da razbrera, kak negovite idei se otnasiat po kakuvto i da bilo nachin sus muzikalnia izkaz, koito, v krajna smetka e neshto abstraknto, nezrimo, ne-konkretno-opredeleno. Mozhe bi Platonovite idei sa v po-goliama stepen prilozhimi kum zhivopista, skulptorata, dazhe poeziata ili puk beletristikata, koito boraviat sus zrimi, ili poniatijno-opredeleni formi. No, kazhi mi, kakvi idei presuzdava, da rechem Beethoven v edna sonata, da rechem, ili puk v edin streichquartett?? Iskam da kazha - kakvo "zrimo ot realnia sviat" mozhem da otkriem tam? Pomisli naprimer, ako ne si slushal nikoga ouverturata kum "Egmont", da rechem, ili kakvoto i da bilo drugo programno instrumentalno proizvedenie (Listova, Straussova poema, i t.n.), i ne znaesh nito zaglavieto, nito puk s kakuv literaturen text e to svurzano, dali shte mozhesh da go svurzhesh po niakakuv nachin s geroia na Goethe, s contexta i sjuzheta na negovata drama , i t.n.? I vupreki edin podoben hypothetichen "nedostatuk" v tvoiata podgotovka za tvorbata, etsticheskoto i vuzpriatie niama da postrada ni na jota! Tya vse shte si e onazi prekrasna muzika. Ami ako niakoi vzeme i te izluzhe, che tova e, da rechem, edna tvorba, vduhnovena ot dadena kartina na Rembrandt? Dali tova otnovo shte promeni chisto muzikalnoto sudurzhanie na onova, koeto chuvash?
Eto zashto az tvurdia, che Platonovoto uchenie za ideite, negoviat ontologicheski model, ako shtesh, sa neprilozhimi kum muzikalnoto bitie per se. MOZHE BI, neshto ot essenciata na negovata philosophia, kato naprimer situiraneto na ideite kato neshto ustojchivo, turzhestvo na reda nad haosa, na svetlinata nad tumninata, biha mogli da nameriat svoi abstrakten analog (eventulano!) v relacii kato "ustojchivost-neustojchivost" (v strukturen smisal),"consonantnost-dissonantnost" v muzikata. I pak - tova niama nishto obshto s uchenieto za universaliite, prosto zashtoto instrumentalnata muzika e diametralno protivopolozhna na esteticheskite principi na drevnite.
Tolkova za Platon. Dostatuchno razmuti toj glavite na evropejskite philosophi za dve hiliadoletia napred, eto zashto niama da se zanimaya tuk sus Schopenhauer. Vse pak ne zabraviay, che az kato bratcheda Wotanich sum ot nordicheskata shkola, vikingskiat kruzhets edin vid, koito ne se chuvstvuva ujutno sred antichnite apoloni i diskohvurgachi...
A inache - tova, koeto citirash zvuchi prekrasno. Pak kazvam - onova, koeto spodelih predi na oznachava, che otricham turseneto na otgovori v tazi sfera. Samo apelirah za malko poveche revoliutsionna bditelnost, che ot mnogo discusii da ne izpusnem istinski Vazhnoto!
Makar che az specialno sum za nov tip estetichesko vuzpriatie, koeto se opitva da suzercava "izkaza" v chist vid - edin vid immigracia v transcedentalnoto bez minavane bez racionalnia pass-kontrol... neshto kato Bergsonovoto "pomestvane v chistata trajnost", no v nordicheski variant - do Vidin prez Malko Turnovo, no bez nepremenni spirki v Silistra i Petrich...

Хе-хе, Нордически Братчеде,

Ти сега по дебел северен лед тъничко ли ме пързаляш? Или наистина чисто ей така го написа този последен абзац - ми това е, общо взето, в синтезиран вид жизненото ми кредо - позицията на естета, ама естет в изконния смисъл на тази дума, т.е. съзерцател. Ми че това изобщо не е "нов тип" възприятие, ами е на хиляди години; друг е въпросът, че е нужно много време, за да се научиш наистина да съзерцаваш - и понеже все питаш ма защо Платон, та Платон, ма бил размътил мозъците - ами точно това съзерцаване е верният път към постигане на идеята-универсалия! И като говорим за идеи в Платоновия смисъл, аз мисля, че към тях може да се отнесат и идеи, които нямат дефинируема конкретност, цялост и пряко материално-веществено осъществяване в реала - има идеи, които някак си ги чувстваш смътно, но не можеш а и не бива да ги определяш и конкретизираш - например идеята за Светия Граал... И точно тук идва музиката, може би...

Това за начина на възприемане на реалния свят - опосредствано, чрез сетивата, и произтичащите от това следствия, са нещо, което много, ама много ме интересува от около 17 години насам и чувствам, че имаме благодатна тема за разговор, но май вече не е за тук, а за някъде на маса...
Ще ми се обаче все пак нещо да те питам в тая връзка, направо ме сърби езикът, а именно:
Изключително ми е неприятна личността на В. Ульянов, ама има един момент, в който ми се струва, че е прав - когато пише, че последователният солипсист не може да бъде опроверган по никакъв начин. Интересно ми е кво мислиш по въпроса?



"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

И защо, мамка му, пък точно "Егмонт" ми даде за пример. Не стига, че откакто го чух преди много години това нещо, та и досега, всеки път настръхвам, като го чуя, ама и самият "Егмонт" от драмата ми е толкова близък по душа, колкото не мога да ти опиша...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

...che shte podskochish kato uzhilen!

Na vuprosa ti - i e taka, i ne e. Uvazhavam solipsizma, zashtoto dopuskaneto mu e posluzhilo kato predpostavka za mnogo dinamichni preobrazuvania ne prosto vuv philosofskoto mislene, a i ako shtesh dazhe v socialnia zhivot. Obshto vzeto, suvremennata zapadna civilizatsia, dobra ili losha, e adaptirala soliptichnoto shvashtane, makar i na edno trivialno-ezhednevno nivo, poveche s etiko-socialni, otkolkoto cognitivni ili puk mnogo zadulbocheno-philosofski implikacii.
Ot druga strana, dali bihme mogli da otdadem palmata na purvenstvoto samo i edinstveno na lichnite vuspriatia na self-a i sastoianiata, koito te porazhdat? Psichiatriata otdavna e raztvorila shiroko dverite si za nemalko radikalni "solipsisti" (4ti km. prosto buka ot tyah). E, ako se prichislim kum onova, umerenoto krilo, deto upotrebiava atomnata energia za mirni tseli, neshtata shte sa si na miasto. Vse pak - solipsizma poluchava materiala za svoite otkrovenia otniakude, nali taka?
I tova "otniakude" ne mozhe da se ignorira. Naprimer, poglednato na chisto vuzpriatijno nivo, nie ne vizhdame nishto drugo osven obrazite, otpechatali se v retinite na ochite ni, i ne chuvame nishto drugo osven vibratsiite na sobstvenite ni sluhovi aparati. No tova oznachava li, che stimulite, koito porazhdat tia retinovi obrazi i zvukovi vibracii sa neshto iliuzorno? Ta taka i s drugite neshta...

Да де, да де, там е въпросът, за стимулите, пораждащи "реални" образи - на това място много обичам да питам следното: за човек, намиращ се в състояние на халюцинации (между другото, четох някъде, че ако човек се постави в условия, при които сетивните органи не приемат абсолютно никакви дразнения, или както казваш, стимули отвън, още след 15-20 мин. без каквито и да е химикали и каквото и да било изкуствено въздействие мозъкът започва да генерира халюцинации) халюцинираните образи са точно толкова "реални", колкото и онези, получавани в резултат на външни стимули. Та по какви критерии и как тоя човек може да различи едното от другото, без външна помощ или намеса?

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Bazirano li e na niakakvi obektivni dokazatelstva, ustanoveno li e chrez proveden experiment, izobshto - otkude go znaesh?