Бетовен - Концерт за пиано но. 3 / Култура и изкуство / Класическа музика

Третият концерт за пиано е сред любимите ми музикални произведения. Истинско приключение е да изследваш различните интерпретации на едно музикално произведение. От слушателски опит ми е известно, че за един непросветен в техническата и теоретическата част на една творба, като мен, всяко музикално изживяване е различно и зависи от психологическото състояние на слушащия. Вероятно това е в сила и за изкуството като цяло.
От една година концертите за пиано за се превърнали в мое хоби. Боже господи всичко това звучи толкова наивно, глупаво и дори малко снобско. Така че не ми остава нищо друго освен да започна да ораторстван над лубимия ми концерт.

За пръв път се докоснах до Бетовеновата творба с изпълнението на ПОЛИНИ. Всъщност ако трябва да съм искрен неговото изпълнение тогава ми се стори като едно весело голямо приключение, фантастично странстване из вълшебния свят на музиката.

Изпълненето на РИХТЕР беше едно почти мистично преживяване. Първото ми впечатление е че Рихтер успява по фантастичен начин да те въвлече в атмосферата на Бетовеновата епоха. Изпълнението му е изключително, защото някак си е модно и аристократично, суетно и величествено.

Глен ГУЛД и Бърнстейн според моето скромно разбиране са една от най-изненадвашите изпълнителски двойки. Двамата са изключителни индивидуалисти и това повлиява на съвместната им изява. В началото на концерта започва изключително бурно, зашеметяващо. Когато Глен се включва сякаш всичко затихва, и настъпва ефирна атмосфера. Произведението обаче е леко разкъсано и може да се раздели на няколко момента. Във втората част преобладава тъжно и самотно чувство напомнящо за лека носталгия. Трета част е динамична и изключително жизнерадостно. Изпълнениата на Глен са винаги нещо уникално. Това ми беше първата среща с този невероятен музкикант. Сега имам великолепни впечатления от изпълнението му на Първият концерт на Брамс, Сонатите на Бетховен, а за Голдберг вариациите...всеки ценител знае.

Емил ГИЛЕЛС за мен е най-страният пианист. Той е фантастичен музикант, но неговият стил някак се дближава до моята идея за музицирането. Гилелс свири всичко много бързо и изчистено. Неговата музика е едно мигновено приживяване. Но въпреки негативното ми отношение към него той може би е този които успява да се докосне до руската душа. Ах как се увлякох. Гилелс е една от лубимите ми теми за дискусия. Страшно ще се радвам ако споделите вашето мнение за него. Той свири третият концерт страшно преспиващо.

МИКЕЛАНДЖЕЛИ...по Класик ФМ съвсем случайно чух неговият Бетовен 3. Трудно е да се предаде с думи неговата музика, елегантна, витуозна, търсеща, съзерцаваща и много много весела.

За мен Клаудио АРАУ е най-добрият Бетовенов изпълнител. Третият концерт с Хайтинк е шедьовър в музиката. Клаудио Арау използва напълно моща на оркестър. Първата част сякаш разкрива удоволствието да бъдеш човек до момента когато в края на първата част започва емоционалния обрат. Когато го слушах не вярвах на себе си, че този концертно може да звучи не драматично, а тригично. Беше началото на учебната година и трагедията в САЩ на 11 септември все още вълнуваше света. Чувството на обреченост се пренася в трета част, която звучи весело, но на фона на трагичните акорди от втората част трета част зжучи изклучително саркастично и това настроение се се поддържа до буквално последните минути, до финала, който е весел и жизнен. Така си извадих поука от музикална творба: "В живота на всеки човек, колкото и щастлив да е той, може да се случи нещо ужасяващо, но дори и тогава той не трябва да губи дух, защото само с вяра, надежда и любов, може да се възвърне хармонията в живота. Така ми се струваше тогава. Въпреки че имах много възможности да слушам концерта пак, аз не пожелах.

Съжалявам че проспах изпълнението на ЛЕВАЙН. Още не мога да си го простя.

Последното изпълнението вероятно не е най-изящното или най-блестящо според музикалните критици, но то ми добада най-много. Ако през цялото време докато сум слушал музика сум търсил музикант доближаващ се нй-много до моето разбиране за света, то това би бил Леон ФЛАЙШЕР. Не мога да обясня, защото е твърде лично.

Ако сте прочели всичко, което написах сигурно ще ме помислите за страшно досаден човек, самомнителен тип.

И не забравяйте, че всичко което си мисля е единствено моя субективна позиция за един от най-хубавите Бетовенови концерти.
Страшно ще се радвам да споделите вашето мнение за тази творба.