Та, както казах, приятели, темата за синтеза на рока и класиката винаги ме е вълнувала.
Има безкрайно интересни и разнообразни решения. Лично за мене те се делят на две големи групи:
1. Лично творчество, съчетаващо изразните средства на двата големи жанра.Тук бих отнесъл Концерта за група и оркестър на Джон Лорд и "Deep Purple", програмните симфо-рок сюити на Rick Wakeman от "Yes", чудатостите на чичко Frank Zappa, и, разбира се, не на последно място проектът "Барселона" на незабравимия Фреди с Монсерат Кабайе...
2. Интерпретация на велики класически творби чрез средствата на рока. Тука наистина си е цяло море...
Кажете какво ви харесва на вас!

От съчетанието на жанровете познавам само химна "Барселона", който е доста изразителен и вълнуващ.
От Интерпретацията на велики класически творби със средства на рока и може би не само на рока, ами просто чрез използване на дадена тема, има множество творби. За мен е приятно да чуя някое известно класическо произведение в забавен аранжимент, пак ме вълнува и ми напомня за великия оригинал и великия композитор.В момента се сещам за четиредесета симфония на Моцарт, темите на Чайковски из Лебедово езеро, темата на съдбата от петата на Бетовен, началната, главна тема на недовършената симфония на Шуберт, токатата и фуга в Ре минор от Бах.

Бих ти препоръчал да чуеш "Картини от една изложба" на Мусогрски в изпълнението на Emerson, Lake and Palmer - отлично "преведени" на езика и звученето на рока.

На всяка цена си залужава и Концертът за група и оркестър на Джон Лорд от "Deep Purple", изпълнен на живо от тях с London Royal Philharmonic. Написан е с подобаваща серозност, много добра оркестрация -все пак Лорд е с класическо музикално образование...

За мен най-доброто което съм чувал като симфонична интерпретация е The Real World на Queensryche от Last Action Hero OST, иначе Concerto for Group and Orchestra e страхотно... кое изпълнение ти харесва повече - с Blackmore или със Moorse? Мене лично второто по ми допада...
Лошото е, че в повечето случаи от подобни химически експерименти се получават бози (можеш да ми вярваш, аз съм химик), пример - "Княз Игор" - велико произведение, което биде безсрамно окепазено от не'къв черен...

Висшето Образование Не Прощава Никому!!!

Като каза Пърпъл се сещам за Machine Head, май че беше в парчето Highway Star. Целият Вивалди вътре.
Ами Миткощеревите Осъдени души? Направо си е взел "малката" Джилда наготово.
Прави ли ти впечатление, че след Рик Уейкман и Джон Лорд само се лигавят с някакви злощастни опити. Както е споменал Arriah по-долу за Бородин. Поне аз не съм слушал нещо стойностно.
А навремето си спомням с какво скърцане разни баби пианистки посрещнаха Емерсън с Картините на Мусоргски.
Виж от Барселона не съм очарован. Изкуствено залепени сякаш, два съвсем неотиващи си гласа.
Кабайето чу ли я колко нещастно пя в София?

Като оркестрово изпълнение втория запис на Концерта на Purple e по-добър от първия. Е, за съм си по-пристрастен към Блекмор, макар че и Стийв Морз е изключителен китарист.
А и Гилън'70 и Гилън'99 са две несъизмерими положения...
Колкото до "Kняз Игор" - тук говорим за синтеза на РОК с класика, а не за някакви рап, техно или прочее изродщини. Нека не смесваме нещата, please...

Кабайе не отидох да чуя, когато гостува тук, първо защото с 60-те лева, които бих дал за билет, живях щастливо цели две седмици, и второ, защото не съм фен на операта.
Колкото до дуетът и с Фреди - лично аз не го намирам за лош, макар че като цяло си беше малко особено цялото това смесване на опера и рок. Но каквото и да считам, парчето "Барселона" си остана като нещо наистина самобитно, нещо повече -благодарение на него много други оперни звезди (като тримата тенори, А. Бочели и др.) се открехнаха на тема "синтез на жанровете"...

Ммм... да... за РОК-а си напълно прав... като седнах да пиша и се отплеснах... Sorry...
Колкото до "Княз Игор" не знам дали знаеш темата е използвана (едно към едно) за Бродуейски мюзикъл под името "Stranger in Paradise"
От друга страна много любими са ми Moody Blues със оркестър - интерпретацията е на техни си песни и въпреки това е готино... Също много добро Pink Floyd със симфоничен оркестър... станало е страхотно (някои неща от него... аз все още се ужасявам от мисълта да изслушам Wish you were here от тези обработки...)
За ELP с двете ръце за!!! не го бях слушал от години, снощи след като поствах си го прослушах пак...

Висшето Образование Не Прощава Никому!!!

Това не беше "някакъв рапър" ли пък "някаква идиотщина" - това беше Warren G и беше направил съвсем прилична песен! Даже и да не се е харесала някому тя си изпълни предназначението - мои приятели поискаха да чуят оригинала. Нали сте чували - И лошата реклама е реклама, а това беше много приятна песен

"Тя се двоуми, тя се колебае
Казано с две думи - Жена е!"
Расин