|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Арнолд Шьонберг
|
|
Автор |
Pyиз (любител) |
Публикувано | 08.07.11 23:01 |
|
На 13 юли се навършват 60 години от смъртта на Арнолд Шьонберг - бащата на съвременната музика, (додекафония, атонална музика), който заедно с Антон Веберн и Албан Берг формират Втора Виенска музикална школа.
Гуре Лидер и Серджо Озава
-
Митсуко Учида
Глен Гулд и Йехуди Менухин
http://
| |
Тема
|
Re: Арнолд Шьонберг
[re: Pyиз]
|
|
Автор |
vvvkkk (Perotinus) |
Публикувано | 08.07.11 23:54 |
|
Приветствам Ви, Руиз, с благодарност, че така чинно и прилежно ни осведомявате за всички по-важни поводи из лоното на класиката!
Шьонберг е голямо име, безспорно. Само не знам голямо в коя област - на градежа или на деструкцията...Аз лично залагам на второто. И не съм от тези, които смятат, че е признак на висок интелект и богата душевност слушането на атонална музика....Шьонберг има своето видно място в историята на постмодерната деконструкция. Преди малко разгръщах един текст на В. Бенямин, където попаднах на следната мъдра мисъл, прочее, изписана на надгробния камък на философа:
"Тези културни блага дължат съществуването си не само на усилията на великите гении, които са ги създали, но и на безименния безвъзмезден труд на техните съвременници. Те не могат да бъдат документ на културата, без да бъдат документ на варварството".
Последното отнасям до атоналистите.
Преди много време пък разлиствах отегчен "Философия на новата музика" на Адорно - в първата си част импозантен панегирик на Шьонберг, във втората - яростна хула срещу Стравински. Тогава си казах инстинктивно "Така не се прави" и затворих книгата. Още по-инстинктивно обаче си казах, че за нищо на света няма да дам Стравински за онзи "вещер" (хахаха, наивно наименование)
И последно - В "Доктор Фаустус" Томас Ман разказва за страданията, възторзите и композициите на "модерния" Фауст - немския композитор Адриан Леверкюн, продал душата си на дявола срещу 24 години на усилно творчество. Любопитният детайл е, че Ман си позволява да "заеме" техниката на додекафоничната композиция от Шьонберг и да я "припише" на своя герой-композитор Фауст, който в романа е нейният изобретател и пръв популяризатор. Още по-интересното обаче е, че след първото издание Шьонберг се обидил и едва ли не обвинил писателя в плагиатство на техниката му, поради което всички следващи издания на "Доктор Фауст" в края си съдържат малко нелепото и смехотворно подчертаване на Ман, че изобретател на додекафонията е единствено Арнолд Шьонберг.
Това имах да споделя, простете за многословието ми
Редактирано от vvvkkk на 08.07.11 23:55.
| |
Тема
|
Re: Арнолд Шьонберг
[re: Pyиз]
|
|
Автор |
haffner (минаващ) |
Публикувано | 09.07.11 00:16 |
|
Дружество за разпространение на научни знания "Георги Кирков-Майстора"
| |
Тема
|
Re: Арнолд Шьонберг
[re: Pyиз]
|
|
Автор |
haffner (минаващ) |
Публикувано | 09.07.11 13:40 |
|
http://www.schoenberg.at/index.php?lang=en
| |
Тема
|
Re: Арнолд Шьонберг и Стравински
[re: vvvkkk]
|
|
Автор |
Bacилия (член) |
Публикувано | 09.07.11 14:05 |
|
не точно по темата:
2011, април - 40 години от смъртта на Стравински
| |
Тема
|
Re: Арнолд Шьонберг
[re: Pyиз]
|
|
Автор |
tom7O (познат!) |
Публикувано | 10.07.11 05:43 |
|
От осемгодишна възраст, Арнолд започва уроци по цигулка и композира първите си произведения за този инструмент. Поради безпаричие обаче продължава музикалното си образование чак на 21-годишна възраст, когато композиторът Александър фон Землински открива таланта му и започва да го подпомага и обучава в областта на контрапункта.
Ранните творби на Шьонберг са повлияни от романтизма. Първото му успешно произведение е струнният секстет „Просветлена нощ“ от 1899 г., изпълнен в типичния за Вагнер хроматичен стил на кратки мотиви, които се развиват в постоянна градация. Този секстет е и най-често изпълняваната творба на Шьонберг; благодарение на нея той получава преподавателски пост в Консерваторията на Щерн в Берлин, където остава до 1903 г.
От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг продължава експериментите си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Антон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).
През 1925 г. получава покана да преподава в Пруската академия на изкуствата, където остава до 1933 г., въпреки че от 1898 г. е последовател на лутеранската църква. Уволнен от нацистите заради своя еврейски произход, Шьонберг заминава за Париж, откъдето емигрира за Лос Анжелис, САЩ. Там Шьонберг създава някои от най-значимите си творби: „Четвърти струнен квартет“, „Струнно трио“, „Концерт за цигулка“, „Ода за Наполеон“, „Оцелелият от Варшава“.
Преподавава в Университета на Южна Калифорния и Лос Анжелиския университет (1936-1944), оказвайки влияние върху цяло поколение млади американски композитори. Приема отново юдейската вяра и написва няколко религиозни музикални произведения, сред които музикален съпровод към еврейската молитва „Кол Нидре“ за равин, хор и оркестър, и недовършените: оратория „Стълбата на Яков“ и опера „Мойсей и Арон“.
От wikipedia.org
| |
Тема
|
Re: Оцелелият от Варшава
[re: Pyиз]
|
|
Автор |
Pyиз (любител) |
Публикувано | 12.07.11 21:36 |
|
Вълнуваща история на оцелял евреин от Варшавското гето през ВСВ.
Херман Прай е не само отличен баритон, но и притежава завидни качества на драматичен артист.
| |
|
Началото на третата част на 15 симфония на Шостакович също е върху 12 тона, но композиторът категорично отрича принадлежността си към Нововиенската школа - "Вы что, думаете я подбирал на рояле?"...Най-ценното от цялата работа е гениалният цигулков концерт на Албан Берг,върти, суче - и накрая хорал от Бах...Също неговият "Воцек" и абсолютно непопулярната "Лулу" с великолепното "Остинато",връщащо се от средата огледално и ракоходно - абсолютно съвършенство!!!! И той умрял като куче, горкият...
| |
|
В 14-тя симфония и в 12-ти струнен квартет също има дванадесеттонови построения. А Хиндемит казва, че може да се използват дванадесетте тона, но без да се изпада в "морската болест"(изразът е негов). Иска да каже, че използването на дванадесетте тона може и да не звучи атонално. Това, разбира се, е друго виждане с друга цел.
| |
|
Той и Моцарт работи с 12 тона във финала на 40 симфония.
Да си спомним началото на разработката в 4 част - финал на тази 40 симфония. Една великолепна 12 тонова редица в унисон. И като резултат една невероятна модулация в отдалечена тоналност....
| |
|
При първа възможност ще чуя цигулковия концерт на Берг.
Прочетох за смъртта му: на 50 години, нелепо: някаква зараза от ухапване от насекомо. Жена му даже рязала с ножица....
И Берг попада към хората на изкуството, към които изпитвам съжаление поради ранна и преждевременна смърт: Моцарт, Шуберт, Менделсон, Шуман, а и Пушкин, Лермонтов, Яворов, Дебелянов.......
| |
|
Поразително! Дванадесет цели или половинки?
| |
|
Брех! Аз пък виждам само 4 - до, ре, фа, ми и съответно модулирани няколко пъти, е ако не броим die zweite Stimme, където има още няколко тона. Командването занякои, музиката за други!
| |
|
Скъпи Тридент,
Май сте гледали 41 симфония , а не ФИНАЛА ( 4 ЧАСТ ) на Симфония № 40 от Моцарт.....
Отворете партитурата в средата на частта. Там ще видите знаци за повторение. След това разгледайте първите 8 такта от началото на разработката. Те са в унисон в целия оркестър. След това има едно низходящо движение в терци в дървени. Разгледайте внимателно именно тези 8 такта от началото на разработката до терците ( цели ноти и половини ) в дървените. Тук другаря Моцарт прави една невероятна модулация от си бемол мажор ( в нея свършва експозицията ) до ла мажор. Двете тоналности са много отдалечени една от друга ако се вярва на специалистите по хармония. Пребройте тоновете! Вярно е че има две повторения, но такива работи се срещат и при либералните сериалисти. Просто той изрежда всички 12 тона в начупен мелодичен ход, който може да се сравни с някои неща на Берг например...... Та това е от мен. Моцарт не е новатор, но е първия който използва колажа ( 3 действие на Дон Жуан ) и случайно открива серията.......
| |
|
Прав е Командора.Другия учебникарски пример е началото на "Фауст" симфония от Лист.Истина е,че и двамата стигат до тази идея по друг начин от Шьонберг.Винаги съм се възхищавал на композитори като него,Вагнер,Шопен,Дебюси...които измислят нов звукосвят...
| |
|
Отдавна имам в дома си учение за хармонията/Harmonielehre/ издаван още преди първите му сериални композиции а именно "три пиеси за пиано". Забележете, че не пиша атонални а сериални композиции воден не от стилистични а по-скоро от чисто логични причини, защото съм смятал, че когато се говори за музикално изкуство то се състои от тонове а не от шум. И в този смисъл атонална музика е някаква измислица на некомпетентен музиколог от едно друго време. И Шонберг най-прилично си пише с тонове, но разлика от приятеля си Малер, не остава дълго в в късно-романичната изразност. Но въпреки това "Нощ на просветление" си остава забележително произведение в този насока, но не това е , което откривателя Шонберг е оставил след себе си. Преди всичко основно в неговата концепция за музика е парадоксалното, но изумително интересното сравнение между консонанса и дисонанса. В тази връзка на него му хрумва да изкаже тезата, че днешния консонанс е отлежал в съзнанието дисонанс. И в тази посока се изказва тезата, че процеса на приобщаване към интерваловато съотношение е всъщност процес по усвояването на самия звук чрез обертоновия спектър?! Разбира се колкото и да е спорна тази теория / а и не е тука мястото да се опишат всичките невероятни констатации/, но все пак от времето на ранния органум/онзи на Хукбалд/ до наши дни доста са се променили усещанията в музиката. Не мисля, че 12-тонната система /додекафонията/ може да се отнесе пряко към експресионизма като крайна деформация на гротеската, въпреки очевидните зависимости тя все пак е начин на мислене в музиката, който нямаше кой знае какъв успех за редовия любител. Дали е изпреварила времето си или просто е една прелюбопитна музикална кабалистика- не се наемам да коментирам! Но каквото и да е все пак се дължи на изключителния интелект на този велик човек- Арнолд Шьонберг.
Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|