Римската възстановка в Свищов: / Общества / Непрофесионални / Цивилизации и исторически възстановки

"Scuta decumbere" отеква викът на центуриона от Legio I Italica и с дружен тътен оставяме щитовете на земята.
В Novae e адска жега, но аз стоически я понасям, закован в нагорещената си броня. Чувствам се като истински легионер. Форсираните маршове през града и руините на легионния лагер се редуват с битки с варварите. Подкованите ми калиги чаткат по асфалта, следвайки зададения ритъм. Въпреки тежестта на бойното снаряжение и умората обае съм в еуфория, тъй като мечтата ми да участвам в римска възстановка се сбъдна. Още не мога да се отърся от фесивала, който ме върна назад във времето и напълни душата ми с положителни емоции.
А всичко започва в четвъртък, когато натоварен с около 20 килограма екипировка поемам към Свищов. Пътьом минавам през летището да посрещна Евгени от Москва - представител на Cohors II Mattiacorum Equitata - клуб за реконструкция на римските помощни войски. За съжаление тази година той идва сам, поради проблеми с организацията, но следващия път братята легионери от Русия ще са повече. Показвам му набързо центъра на София и забележителностите. Имам и задачата от организаторите на фестивала в Свищов да намеря свестен гладиаторски реквизит от "Nimar". Декорите и дрехите им не са особено достоверни, но все пак заедно с Евгени съумяваме да съберем по-нормални костюми. До Свищов пътуваме с колата на организаторите, улисани в разговори за римските легиони и развитието на клубовете, занимаващи се с исторически възстановки. Бързо се настаняваме в хотела и отиваме да гледаме откриването на фестивала със запалването на свещения огън от весталки /доста красиви италианки/, последвано от пиротехническо шоу. По пътя срещаме и братята от Първия италийски легион, които маршируват в пълно бойно снаряжение. Очаровани сме от точните команди и синхрона, който постигат. Евгени не си носи бронята, шлема и гладиуса, поради митнически проблеми от руска страна, а на мен пък ми липсва шлем, тъй като за съжаление не е готов, но нито за миг не се съмнявам, че италианците ще откликнат на молбата ми и ще ни предоставят необходимите вещи.
В петък сутринта се явяваме по туники и калиги на градския стадион в Свищов, за да тренираме римски команди и построения. Евгени има опит в тази област, пък аз знам латинските фрази, така че бързо правиме впечатление на италианците с адекватните си маневри. Като цяло основните команди са лесни: Signо sequute - следвай знамето, Ad gladium, vertite - завърти се надясно, Ad scutum, vertite - завърти се наляво, Ad agminem - в колона, Ad testudinem - в 'костенурка', Gladium stringe - мечове вън, Gladium reconde - прибери мечове, Paratе! настъпвай, Ad gladium vertite - колоната завива надясно, Аd Scuta vertite - наляво. SALUTA-TE - За почест, INTEN-TE - Мирно, AD SIGNA - Строй се под знамената. Също така практикуваме и характерния римски начин на водене на битки - прикрит зад големият правоъгълен щит, чийто горен край е на равнището на рамото ми, а долният - малко под коляното, аз отработвам мушкащи удари, насочени към горната и долната част на противника. Също така нанасям и удари с щит. Целият раменен пояс участва в тези движения, така че след половин час вече усещам болки в мускулите. От марша калигите малко ми убиват, но пък от друга страна се чувствам като истински легионер. Запознаваме се с Паоло - астрономът на легиона, който ни отвежда в построения дървен каструм над стадиона. Лагерът наистина е внушителен - с дървени кули и порти, построени за две седмици от българските организатори в Свищов. Единствено прогамата и последователността на събитията малко куцат, но все пак фестивалът се провежда за първи път в България. Догодина възстановката ще е по-координирана. Иначе от двете страни на входа на лагера са подредени палатките на легионерите. В центъра се издига олтарът, а зад него палаткта със статуите на всички богове. Пред олтара са изправени и орелът, знакът и вексилата на легиона. Пред всяка палатка са подпряни един в друг пилумите и щитовете. Паоло ни показва слънчевият часовник, няколко карти на империята, восъчни плочки по които може да се пише и стъкленица с вода, която концентрира слънчевите лъчи подобно на лупа. Постепенно се запознаваме с всички участници във възстановката. Освен италианци има и чехи, които играят помощните войски. Донасям си екипировката и разяснявам какъв е случаят с Евгени /който по пронцип си е взел туниката, калигите, колана и една доста добре направена кожена чанта/. Естествено проблеми няма и скоро сме снабдени с всичко необходимо. Разменяме си мнения с италианците за тънкостите на екипировката и разглеждаме лагера и се снимаме, преди да са плъпнали туристите. Легионерите ни приемат доста свойски и скоро вече се чувствам част от клуба им. Макар че малко от тях говорят английски, не усещам особени проблеми с комуникацията. В това време се появява центурионът и подканя другарите си да си слагат броните. Срещам трудности с моята, която почти не е носена и ремъците й са обтегнати. Въобще сегментната лорика се облича с чужда помощ, за разлика от ризницата, която носи Евгени. Когато обаче слагам и шлема, усещам как лека полека тялото ми започва да се нажежава. Слънцето припича неумолимо и броните ни блестят. Грабваме щитовете и започваме да повтаряме някои по-сложни маневри, като построяването на костенурка /легионерите съгласувано вдигат щитовете си нагоре, като го попъхват под щитовете на войниците пред тях, подобно на наредени керемиди/ или разгръщане на походния строй в двойна линия /войниците от задните редове, при вика Ad Centurio притичват от двете страни до другарите си в предна линия, образувайки квадрат/.
Почват да се навъртат и първите туристи, както и журналисти. Първоначално мисля последните за любознателни сеирджии и охотно им обяснявам за устройството на лагера и организацията на мероприятието, както и неща от легионерското ежедневие. Те от своя страна се радват, че са срещнали българоговорящ легионер и вадят микрофоните и камерите. Един истински войник никога не отстъпва и така влизам в емисиите на новините по Нова Телевизия и BTV. Почват и снимките с разните му там зяпачи. Като цяло ставам звезда. Запознавам се и с Thunder Goddess, която също е решила да уважи мероприятието.
В това време помощните войски на градския стадион се бият срещу варварите, но биват победени. Настава ред на легиона да покаже на какво е способен. Публиката вече се е нахъсала и очаква не преговори, а бой. В стегнат строй и тактувайки с десния крак, бойните ни редици излизат от лагера и настъпват към безпорядъчната варварска тълпа, която при вида ни надава зловещ вой. На тази тяхна демонствация ние отговаряме с удари на мечове по щитовете и скандирания: 'Legio Prima Italica'. Преговорите се провалят и двете страни се готвят за сражение. Варварите ни засипват с метателни оръжия, но ние правим бързо костенурка и амунициите им отиват на вятъра. Започваме бавно настъпление с десния крак, като всеки държи войника пред него за колана, с цел да не се разкъсва линията и атаката да протича равноверно. Знамената са прибрани зад гърбовете ни и варварите връхлитат със страшна сила върху редиците ни. Сблъсък на щитове, мечове, викове, досуш като в реалността. Неуспели да разкъсат строя ни, варварите се отеглят и се опитват да ни заобиколят. Пред мен се изпречва един с фалката и се опитва да ме посече. Бързо вдигам щита нагоре /подкрепяйки го с горния ми крайник/ и се навеждам, като с другата ръка го мушкам с гладиуса отдолу /мечовете за сражението естествено не са истински, за да бъдат избегнати нещастни случаи/. Нападателят се свлича. Евгени е цяла фурия, понеже е участвал в подобни битки, и убива четирима /преди подло да го покоси един лежащ уж умрял варварин/. След като дават много жертви, варварите настояват за примирие и се изтелгят. Легионерите с извадени мечове обикалят стадиона, под аплодисментите на публиката. След боя се провежда ритуала по очистване на армията /lustratio/. Ролята на жреца играе един брадат симпатяга с прякор Корвус, който е душата на легиона. Негова е заслугата за това, че ритуалите се изпълняват на латински. На боговете биват поднесени три жертвени животни - козел, прасе и крава, а след това се запалва огънят и войската го прескача. След ритуала срещам Roxy и Cuddly, които се оказва, че са се настанили в същия хотел, както и ние, през две стаи от нашата. Виждам се също и с чиготите, които са дошли специално да изпълняват гладиаторските битки.
Вечерта, след като съм се освободил от оковите на бронята, слизаме в града /както сме по туники, колани и калиги/ да вечеряме с моите бойни другари /fratres/ и един пичага от варварския лагер Николо. Запознавам ги с особеностите на българската кухня. Особено много им харесва шопската салата /заради сиренето/ и хубавата бира /Шуменско и Болярка/, която специално им препоръчвам. Новината за възстановката се е разчула и прииждат любопитни да се снимат с героите на деня граждани /и много хубави гражданки/. Италианците са впечатлени от голямото количество красиви жени в България. В общи линии представляваме интересна картинка - облечени в червени туники мъже обсъждат днешните събития на италиански, руски и развален английски /затова уважавам разваления английски - без проблеми се разбираме на него, помагайки си и с жестове/.
На другия ден отрано се строяваме, за да поднесем клетва към орела. Центурионът се разхожда и потупва неспазилите линиите на построение с лозовата си пръчка. Легатът произнася клетвата, а ние я повтаряме, кълнейки се, че ще браним знамената на поделението и римската слава с цената на живота си. В бодро настроение излизаме от лагера и се натоварваме на автобусите, които ни откарват до посетителския център "Нове". Той е построен до частично разкопания лагер на Първия Италийски легион, станувал тук преди 19 века. Така че братята италианци имат антикварни симпатии към това място. Маршируваме между руините на болницата и банята на каструма, а един полски археолог обяснява плана на града /благодарение на полските експедиции от 40 години Нове се проучва системно/. Слънцето отново припича безмилостно, а прахта, вдигната от маршируването ни се набива във всички пори на тялото, но вече свиквам с легионерския живот /италианците напяват походна песничка в такт с маршируването/. Най-накрая стигаме брега на Дунава, където легионът се строява с извадени мечове и отдава чест. Запознавам се и с Овидий - един ентусиаст от Пловдив, който серазхожда със собственоръчно направена от него тога и има действително сенаторски вид. Евгени пък също има антикварни симпатии към Мизия, тъй като тук е станувала неговата кохорта. Даже ме навива след марша да се изкъпем във водите на Дунав, като истински легионери, но аргументът ми, че атомната електроцентрала "Козлодуй" е наблизо, охлажда ентусиазма му. Така че само се снимаме на крайбрежната ивица и след това сядаме в близката кръчма да се разхладим с бира. Следва разходка из центъра на Свищов /с броните/, като приятелят ми си купува български сувенири и вино. Връщаме се с такси в лагера уморени, но доволни. Там вече са чиготите, които черпят италианците с "облак". В тази горещита този микс от мента и мастика действа действително разхлаждащо. В това време ми звънят едни френдое, които минават през Свищов специално за възстановката. Вкарвам ги вътре в лагера да разгледат, като свойски им обяснявам разни детайли, а те ми подават студена бира/. Бойните ми другари обаче се стягат за битка, защото варварите са се активизирали и напредват към портата на лагера с таран. Евгени е на стената, но след кратка престрелка едно копие го улучва и той пада навън в рова /доста ефектно изпълнение/. Вратата не издържа и ордите нахлуват вътре, но ние отбиваме атаката и преминаваме в настъпление. Преминавайки през моста над рова правиме отново костенурка, защото стрелите и копията валят непрекъснато. Слдва нов сблъсък и варварите ни наобикалят. Сред прахоляка и пушека различавам, как центурионът пада убит. Част от легионерите се скупчват около него, викайки доктора, а останалите удъжаме варварския напор. Когато най-накрая враговете се оттеглят, тялото на центуриона е пренесено в лагера сред сълзи и вайкания. След това започва ритуала на погребението му на стадиона. Корвус отново е в стихията си - три пъти извиква името на центуриона, след това слага монети на очите му и прави възлияния на боговете на подземното царство. Изнасяме и маските на предците на покойния центурион. В това време войниците вдигат щитовете пред лицата си и надават протяжен вой. След това еди от войниците започва да цитира забавни случки от живота на убития, а ние се смеем през сълзи. Корвус кръстосва ръцете на центуриона и го покрива с бяло покривало. Следва изборът на новия центурион - досегашния пу помощник - опциона Таурус. Войската го приветства с извадени гладиуси, а публиката се кефи на шоуто.
Вечерта се запознаваме с Игор - полуруснак-полубългарин, който учи в Свищов. Излизаме с него и колежките му да вечеряме, а след това засядаме в местната дискотека Jukebox, където вече се е настанил половината легион. Използвам момента да танцувам в дискотеката по туника, като размятам колана наляво надясно, а калигите ми правят страхорно сцепление с пода. Истински фурор.
В неделя сутринта ми е малко мъгляво, но ни чакат нови задачи. В лагера пристига италианският посланник в България, който е много впечатлен от обстановката и заявява на кмета на Свищов, че очаква същото мероприятие и догодина. Човекът владее донякъде и руски, тъй като е бил преди това на служба в Русия и си разменяме по няколко думи с него. Като цяло общото мнение на легиона е, че е крайно време и в България, страна в която са станували толкова дълго римски войски, трябва да бъде създаден подобен клуб. Натоварваме се в автобусите и отново отпрашваме към посетителския център Нове, където върху руините на Вила екстра мурис /т. е. вилата на легата, която се е намирала пред портата на лагера/ Корвус произнася молитва на латински към Марс, Юпитер и Янус за очистване на греховете ни и благополучие. След това отпрашваме да разгледаме етнографския и историческия музей на Свищов, а хората по улиците се дивят на странната гледка - два автобуса натъпкани с легионери. Вътре се вихри купон, шофьорът е пуснал 'Джипси Кингс', центурионът танцува в прохода между седалките и тактува по шлемовете на легионерите с празни бутилки от минерална вода. След разглеждането на музея, в приповдигнато настроение се отиваме отново на обяд. Пак се заформя интернационална компания, която засипва сервитьорката с поръчки на разни езици. Следва бърз поход към лагера, където започва подготовката за последната битка с варварите. Гадовете пристигат и след размемени закани и викове се хвърлят в ожесточен последен бой, но вождът им бива посечен, а останалите биват заобиколени и избити без милост, макар че и немалко наши биват убити. Следва победоносна обиколка на стадиона, под аплодисментите на изпадналата в екстаз публика, снимки с всички желаещи и триумфален поход по улиците на града. Чаткаме по асфалта в такт с командите на центуриона, наобиколени от ентусиазираната тълпа, която ни засипва със снимки. След това се оттегляме в лагера, а Корвус остава на градския площад да извърши ритуал посветен на Митра. Италианците почват да свиват лагера, защото утре ги очаква път, а ние с Евгени се снимаме със центуриона и братята по оръжие. Центурионът ни хвали за проявената координация по време на марша и издръжливостта и разменяме имейли. Получаваме покана да участваме в бъдещи мероприятия и аз съм на върха на щастието. Наистина прекрасен завършек на този фантастичен фестивал.
Стягам и аз своя багаж и вечерта отиваме на прощално парти, съпроводено с гледането на мача Германия-Испания. Варварите падат и на футбол, така че всички са доволни и количеството вино намалява. Черпя италианските ми приятели с така усладилия им се 'облак'. Купонът продължава да два часа и след това всички се разотиват уморени, но доволни на кратък отдих. Рано сутринта изпращам моите fratres, които пътуват към Букурещ, за да хванат оттам самолет до Италия. Единия от рганизаторите ни откарва двамата с Евгени към София, тъй като и на него му предстои полет до Москва. Разменяме възторжени мнения за фестивала и обсъждаме евентуалното ни участие догодина, както и взаимни покани за гостуване.
Прибирам се уморен и доволен и сядам пред компютъра да споделя с вас това чудесно събитие.
Снимките после.