Сауре искам , да те попитам за българските версии на Троянската Притча и Александреида , направени ако не се лъжа по поръчката на Иоан Александър.
Същите са били много популярно чтение из западна Европа по същото време,
което само показва , че българския владетел е бил добре запознат с това което било популярно в Европа , за да си ги поръча. От гледна точка на въстановките,би било много добре да имаме текстове , които имат съдържание за войниците , техни оръжия и брони описани със старобългарските думи. Нали ти си ми потвърдил , че старобългарския израз за рицаря е бил - витез.

И аз мисля, че такива домашни текстове могат да се използват за установяване на терминологията, вместо да се разчита само на чуждите източници.
За витезите съм потвърдил и потвърждавам, ето от Троянската притча:
Парижь сваждааше два волы, и бодђх% сА, и кои прђмагааше, томоу виаше вђнецъ wт цвђтїа, а кои не прђмагааше, томоу виаше wт сламы, и полагааше имъ на рогоу. И егда бђше юноша Париж', хождааше съ добрыми витезы и играаше и прђмагааше их' вь вьсђкои игре. И тоу прободе единого витеза за щитъ прђд' кралемъ Апридежемъ.

Сауре , този път не само потвъждаваш с ОЩЕ ЕДИН цитат от Троянската притча не само съществуването на старобългарски еквивалент на думата рицар = ВИТЕЗ , но същия цитат също казва , как са се наричали СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ ТУРНИРИ = ИГРИ (витежки игри)
Париж играеше с витезами и ги побеждаваше във всека игра, пробождавайки
пред кралем дигия витез "за щитем". Само много малко фантазия требва да се знае , че средновековния писар тук е имал на мисъл играта = джоуст.То има и
награди за победители в турнира -венец от цветя , за победените - венец от слама.
Съответно :
български рицар = ВИТЕЗ
средновековни турнир =(ВИТЕЖКА) ИГРА
Победител в турнира награден с ВЕНЕЦ ОТ ЦВЕТЯ
оръжие потвърдено за такъв турнир = копие(макар че не го пише) и щит
И аз , Сауре , мисля , че първо хората требва да четът старите текстове в оригинала , и от там да изваждат старобългарската терминология.Ти си единствения тук , който не само има знания , но преди всичко ЖЕЛАНИЕ,да
допринесе нещо много ценно. Другите копипействат от западни или ( немогът
без тех)-братушки русняци , които пък често само копират чужди сайтове.
Браво за тоз цитат , и то наверно има повече...

Знаеш, че ние без братушките не можем - кат Русия няма втора тъй могъща на света, тя е нашата опора, тя е наш'та висота!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възможно е да е нещо като челенка, но се чудя защо ще го слагат на копие. Текстът казва само това, за което съм написал по-горе: преди да замине, витезът иска от своите "отроци" да му дадат знак, като донесат неговото "знамение". И тогава неговите "юнаци" поставят въпросния златен "хилемъ" на копие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко което ще напиша сега е само спекулация:
Ако хилемъ е заемка от немския helm ( angl. great helm) или шлем , като го казваме днес , то , ако е златен и е награда за победата или в бой или в турнир (игра) , то би било възможно , ако е бил турнир , че житезите са участвали инкогнито , като след свършванет на турнира , витез има право да се идентифицира със "знамението "си ( щит или знаме) , след което ставят върху копието златния шлем (златния хилемъ) за да се вижда от всички , или проявата на триумф. Ноооо......Само спекулация!
То требва повече текстове с витежката тематика, От текста поне виждаме , че витеза е бил съпровождан от "отроците" си.ПО западните традиции той би требвало да има "squire" , momak na hrvatski , cesky panos,на български би требвало да е момък.Май поновното се ровение в текстове , ще покаже нещо.
В Хърватия е до ден днешен правен турнир в който юнаците калопирайки снемат от куката "пръстен" с копието.Еми пак си постнал нещо интересно -нещо за "мозъчна гимнастика ".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и да не е , и да неозначава това което писах в предишния постинг. Но не е и невъзможно. Шом Иоан Страцимир ползва израз "пургарите"(биргерите
= немска заемка) , невиждам защо да не е имало и другитакива , специялно,
ако е имало търговията сас трансилжански саксонски градове. Саксонските рудари също се заселват в българските земи а с тех със сигурност и други немски занаятчии. Целия квартал в Царевград Търнов , покъсно все още наричан като "франки хисар" е бил населен със занаятчии и търговци от западна европа , и между тези "франки" , неможе да не е имало и немци.
България не е била херметически затворена държава. Още Цар Тодор Светослав е наел 300 цели в железо рицари , да неговорим за контакти с френските баронии и т.н.т.Но ХИЛЕМЪ не е нити френска нито италиянската заемка.Френската дума за шлем не я помня , но което помня е че не се доближава до хилемъ , италиянска дума за шлема е май че тассе.Нещо ново от теб , Сауре ?
Поздрав !

Сауре , има ли некъде писанията на Константин Костенечки и тези на Григорий Цамблак , които не само биха могли да ни покажат терминология ползвана от българите през 14 - 15. векове . Техните писания , макар вспоменавани , не са познати на поширока общност в оригиналния си вид. Даже откъси от техните писания , биха обогатили речника на съвременните любители ба българското среновековие.

На Константин Костенечки има издание на съчиненията, от Григорий Цамблак само отделни неща са издадени и трудно се намират. Езикът им впрочем е доста изкуствен, защото те специално са се старали да пишат на език различен от тогавашния говорим български.