Моля участниците в клуба , да постват интересни неща по темата.За праздници , обичаи , еснафски церемонии, ритуали , приказки и приказните същества (самовили , вампири , русалки , змейовете....), легенди и т.н.т.
Аз например знаех , че старите българи са използвали славянските названия на календарните месеци , но незнаех имената на всичките , но пак с помоща на участник в клуб "лингвистика - човекът с ник 747" , мога да ви предложа названията на всички месеци на годината :
просинец
сечен
цветен
брезен
тревен
липен
сърпен
вършен
коловоз
листопад
груден
студен
Подобни използват чехите , хървати и поляци , като чешките месеци са :
леден , унор , брезен , дубен , квиетен, червен , червенец , српен , заржи,
ржиен , листопад и просинец ... полските са подобни но имат липиец , вържесиень , и грудзиень
Дано съберем некои интересни неща тук !

Това е общо взето моята западнобългарска идея за роднинските връзки. В източна България предполагам има различия (най-вече в чичо/леля/вуйчо/...). Освен книжовните думи съм дал и някои дублетни и диалектни форми.

баща, татко, тате -- родител от мъжки пол
майка, мама -- родител от женски пол
дете -- директен потомък на баща и майка
син -- дете от мъжки пол
дъщеря, щерка, черка -- дете от женски пол
дядо, дедо, деда -- баща на майка/баща, също и произволен възрастен мъж
баба, стара майка -- майка на майка/баща, също и произволна възрастна жена (без стара майка)
прадядо, прадедо, прадеда -- баща на баба/дядо
прабаба -- майка на баба/дядо
внук, унук -- син на дете
внучка, унучка -- дъщеря на дете
правнук, праунук -- син на внук/внучка
правнучка, праунучка -- дъщеря на внук/внучка

Пра- може да бъде добавено повече от веднъж, например: прапрабаба (баба на майка/баща), праправнук (син на правнук).

тъст -- бащата на жена ти
тъща -- майката на жена ти
свекър -- бащата на мъжа ти
свекърва -- майката на мъжа ти
снаха, снаа, снайка -- жената на син/брат
зет -- мъжа на дъщеря/сестра
сват -- бащата на зет/снаха
сватя, свайка -- майката на зет/снаха
балдъза -- сестра на жена ти
баджанак, баджо -- мъжа на балдъзата (двама мъже женени за сестри са помежду си баджанаци)
шурей, шурек -- брат на жена ти
шурунайка -- жената на шурея
девер -- брат на мъжа ти
етърва -- жената на девера (две жени женени за братя са помежду си етърви)
зълва -- сестра на мъжа ти
(не съм сигурен как се казва мъжа на зълвата, струва ми се също "зет")

чичо, чича -- брат на баща ти ИЛИ мъжа на лелята
стрин(к)а -- жената на чичото
леля -- сестра на баща ти/майка ти ИЛИ жената на чичото
лелин(чо) -- мъжа на лелята
вуйчо, укя -- брат на майка ти ИЛИ мъжа на тетката
вуйна, уйна -- жената на вуйчото
тетка -- сестра на майка ти
тетин(чо) -- мъжа на тетката

Тези роднински думи са най-противоречивите--във всеки край на България има различия. Чувал съм и калеко, стрико, учинайка, които са все в стил брат/сестра (или мъж/жена но брат/сестра) на единия от родителите ти, но не знам какво точно.

племенник -- син на брат/сестра/братовчед/братовчедка
племенница -- дъщеря на брат/сестра/братовчед/братовчедка
братовчед -- син на чичо/вуйчо/леля/тетка (сиреч син на брат/сестра на майка ти/баща ти; децата на брат и сестра, двама братя или две сестри помежду си са братовчеди)
братовчедка -- дъщеря на чичо/вуйчо/леля/тетка (сиреч дъщеря на брат/сестра на майка ти/баща ти)
(това са т.н. първи братовчеди, втори братовчеди са помежду си децата на двама първи братовчеди, трети са децата на втори и т.н.)

кръстник -- този, който е помагал на попа докато те е кръщавал
кръстница -- тази, която е помагала на попа докато те е кръщавал
кръщелник -- този, който кръстникът/кръстницата е кръстил(а)
кръщелница -- тази, която кръстникът/кръстницата е кръстил(а)
кум, кумец -- кръстник на син/дъщеря ИЛИ свидетел на сватба
кума, кумица -- кръстница на син/дъщеря ИЛИ свидетелка на сватба
(тук не съм сигурен дали смесването на кръстниците и кумовете не идва от това, да се канят кумовете [свидетелите на сватбата] за кръстници на децата)
кумашин -- нямам идея

сродник -- некръвен роднина, който не се вписва в никой от по-горните термини

Наскоро сравнявахме някои от тези думи с един сърбин--почти същите са там, без балдъза, баджанак, сват, сватя (съответно свастика, пашеног, пријатељ, прија). Няма да ви казвам колко се смях на свастиката

APT har superku-krefter

Добре дошел Аватаар , и ако имаш нещо да ни обогатиш клуба , заповядай.

Ето , имаме тук , благодаря на Аватаар добър преглед за български родднински връзки ( които са едни от найизпипаните в Европа , ако не в света).От което помня. Старите са още имали следната фамилийна класификация :
човекът бе член на семейството , при което СЕМЕЙСТВОТО (фамилията) се състояла от татко , майка , децата , и дедо с бабата (ако са живяли заедно),
семействата с общият корен(родоначалник) са формирали РОДАТА , докато
няколко роди са били от общият СОЙ (клан?)
Любопитен съм ( въпреки че почти сигурен в това) , дали е имало , или още има остатъци на "племенното устройство" в българските земи. Нали знаете :
Шопете , торлаци и какви ли не , но бих искал да кажете нещо по темата , сигурен съм че има знаещи...

Знам че старите харамии доста са чествали некакъв праздник , наричан смирка.Имало огньове , тапани , зурните , въртели са сабите , ама това си е , което помня от това за което се говорило. Има ли некой , който знае повече
за Смирката ?Аз само искам да знам , за какво ставаше думата.

Може ли некак да пренесете тук вашите ценни постинги , които ги имахте в
епископ Лийтберт ? Мисля че са баш за тази тема!

Полските са:
Styczen, Luty, Marzec, Kwiecien, Maj, Czerwiec, Lipiec, Sierpien, Wrzesien, Pazdziernik, Listopad, Grudzien
А Белоруските имат 'студен' вместо 'стьiчен', 'травен' вместо 'мажец' и забравих какво вместо Май.

Дали има връзка с някаква секта или богомили, незнам, но ще разкажа и това!
На пет километра източно от Голеш има едно село Ропот. В целия район минават за странни и смахнати хора, винаги са били обект на присмех...защото си нямат църква. По принцип целият район е осеян с каменни кръстове, всяка местност си има и кръст посветен на някой светец и църковен празник, навремето на тези места са се правели курбани. Но само в Ропот "църковните служби" са се извършвали на открито, на самото място при кръста. Едва, едва си спомням времето в началото на 70-те години, когато баба ми ме водеше на "кръст", там се събираха хората от селото, пали се огън и в огромен черен казан се вари курбан, след това всички сядат в полукръг около кръста(като всеки си има постоянно място, по старшинство и по заслуги, дори около някой кръстове всеки род си е поставил и камък, къде объл, къде дялан, и точно върху него и около него сядат), извършва се някакъв ритуал(който няма как да помня), кадене, молебен или незнам там как се казва, и чак тогава се раздава храната - осветена. Допреди 10/15 години камбаната им стоеше окачена на една дъбица - възможно ли е при тази религиозност да не са сколасали да си издигнат черква, или причините са били други...
-----------------------------------------------------
До Градището лесно се стига, просто продължаваш от дъба все нагоре и направо, докато не стигнеш на най-високото. Гледката е изумителна, имаш видимост във всички посоки, докъдето поглед стига. Няма начин да не го познаеш, някаква магия витае на самото място. От север и запад е защитено от отвесни скали(дори на северната страна има някакво скално образувание което напомня стъпала, но дали са стъпала или е само игра на природата незнам), а на източната и южната страни има(според мен) следи от защитна стена, така защитеното място се очертава като доста голямо, както вече споменах, ясно си личат основите на постройки. Всъщност дали е тракийско селище, ритуално място или в смутните времена е служело за ранно предупреждение на населението от селата в долините...незнам и никой поне за сега неможе да каже, защото никога мястото не е било обект на проучване от професионалисти. А, легендите свързани с това място са много - като например, че турците дълго време са обсаждали Градището, докато не са пуснали жадно добиче да открие водопровода, и да го прекъснат...всъщност от северната страна на върха в долината има водопровод от глинени тръби, от къде идва и къде отвежда водата също не се знае, просто на няколко места тръбите са открити и спукани, а от тяк блика чиста питейна вода, пастирите ги използват като кладенчета. Поне от това което аз съм виждал, мога да кажа, че "глинените кюнци" са ръчна изработка, по тях си личат пръстите на майсторите като при грънците от вътрешната страна.
Жалко е, че този район не е проучен, а сама на 70 км. от София.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от БoEB на 19.04.05 17:22.

Благодаря за споделеното. Аз , както вече написах некъде , навремето когато можах да записвам и на магнетофон (1960те) разказите на старите ми роднини, тогава си записвах "ракенролците". Некакси като млад си мислех , че те ще бъдат тук за винеги. Днес се мъча да си вспомня много неща , но....некакси нема ги хората вече...Некой тук всопена "пръстенец". Аз с баба ми , когато бех на посета в България , също посетихме место , наричано пръстенец. Местото бе доста далеч, ходихме пеша. Дойдохме на место , където имало една шума , некаква с търни , и много гъста. Баба ми обаче познавала местото много добре и внимателно потеглила в едно место за браншовете и се откри вход в тази шума.. Стъпихме на патечката и баба ми пак "затвори зад нас".След неколко метра влвзнахме в "пръстенец".Поразяващо беше , че ние бехме в средата на некаква стара разрушена сграда. Мисля , че църка . Стените , доколкото си вспомням са били
до три метри високи и частично запазени прозорци , всичко зидано от камък, но никаква мазилка. Пода е бил зараснал с трева , но старателно покосена
и целото личило на това че некой се грижи за това место. В един от ъгълите
директно отсрещи входа , некой е направил примитивно покръвче , колко да пази некаква икона. Баба ми донела неколко свещи , които е запалила и се помоли там. Питах тогава баба ми : какво е това место ?Тя е рекла , че е било свещено и че имало едно време и един отшелник там, пък освен това , прадедо ми и други харамии са се събирали там , сигурно преди първата балканска война. Моля , записвайто , и снимайте , понеже нещата изчезват....

и кръста под него!



Това е Гьоргьовски кръст - тук всеки род си е донасял печеното агне(курбан) да бъде осветен



и стой тук от 1014 година (поне според мен )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите