Много хубава и сигурно и стара е тази песен... Виж , за змейове - типично средновековно , пък юнак- равно на рицар( и не баш от беден произход , щом
грижата му е за таткови дворове...). Пък има още нещо интересно ;Сокол пита , дали го пои за да ловува , или го храни за да воюва...Ами тъй като съм чел и на времето "Старе повьестьи Ческе" , то там чешкиките племена воюват помежду си , например чехи и лучани , като боят започва с пускането на бойните кучета и - бойните соколи!И ето тази стара българска балада има и
въпроса на сокола , дали да се готви за лов или за битката...Чудно. Колкото за змейовете , има и хубава легенда за юнака и змея и замъка Овеч.Дедо Севичу,
само пиши тука , че е интересно.Виж какво , времето когато моите са пеели песните, които днес ги нема веке , то по това магнетофона ми е бил за записването на Бийтълсите и Роулинг Стоунсите. Когато човека е млад ,глупав си е , че тогава си мислех , че там старите са си тук и така ще си остане ! Ама , то не е така : Хората са тука днес , утре ги нема а греха си е да не се записва
техното предание.Пък точно за това , пиши брате , пиши , моля...

Сандро брато,има една песен пак за,, Гюру добър юнак и Змей побратима,,
,Гюровите песни,, съм ги слушал най-вече в селата от Голямо конарско /Голямо Конаре дн.гр.Съединение/ до Панагюрско. Или някогашна Овчехълмска околия.Това са селата на границата между Пловдивско и Пазарджишко.
Тук и хороводните песни са по тежки,танците са по бавни .
,,Змейовите,,песни са също толкова пяти,има за трапеза,за жътва и пр..

Първото е , че бе унищожена българска селска класа , второ и българския(истински ) фолклор.Когато го сравнявам например с чехите , то те по фолклорните теми са правели или приспособявали и приказки за деца , често ползвайки автентичен локален говор , така , че хората от малки са точно знаели по говора - от къде идва сторието.А аз гледам откъсите от филма "мера
според мера " уж за нашите македонски там...Да , де уж ще/че са го направили ке ама иначе си карат на български-тодорживковски , който с прекаленото си Ячкане и Ъ-чкане , направо ми дръпа ушите , специялно когато се касае за диалект , които ми е найблизък.
Ама да се върна към темата ти : Това за танцовете(хората например), което пишеш е верно. Аз срещнах хора повъзрастни от мен от там леринско и егейско(българи , никакви псевдомакедонци) а те са играели същтите хора , но с голем вариянт на степките , които за първ път виждах, но виж , децата им вече играеха попростите варианти.Колкото за Гюровските песни - много интересно , специялно за змея-побратима !

Къде си народе?

Мома Божуро ,Божуро,
залюбила е Божура ,
едно ми момче хубаво,
чуди се мае Божура
какъ да си майка попита,
ала е майка питала.
Мале ма моя майчице,
я кажи мале научи
какъ са лъже ергенинъ.

Майка Божура говори
-я кажи щерко изкажи
кое е, майка момчето,
дали за тебе приляга
и ти Божуро за него?
-Чудждо е мале момчето ,
чуждо е другоселче е,
ала не зная отъ дее.

Стая ми трета неделя
на хоро мале дохожда.
Ергенско хоро се води,
и се къмъ мене поглежда.
Леко му е мале игране ,
се едно на земя не стъпя
Вие мале хорото ,
какъ са смокъ вие и поле.
Очите му мале ма,
като две звезди посредъ нощъ.
Кога са мале провикне,
едрите листя преперятъ,
ситните листя окапватъ.

Кога е дошла неделя,
Божурината майцица,
и тя на хоро отишла,
Божуринъ ергенъ да види.

Кога е майка видяла
ергенско хоро кой види ,
до Божура са е хванала
и на Божура говори

-мома дъщерко Божуро,
той ли е мале ергена ,
дето тий маме на сърце?
Божура майка отвърна
тоя е мале той си е.
Майка Божура пакъ рече,
мома Божуро, Божуро.
Тава не е ергенъ за любене,
това ми е Змей Горянинъ,
тебе мале побратимъ!
Отъ една сте гърда сукали ,
въ една сте люлка люляни.

Песента се е пяла на моминско хоро.Змея въ бг.фолклора не присъства само съ юнашките песни,има ги и въ любните и жътварските.

Голямо благодарско брато!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според Записките на Захари Стоянов , имало и чужденци участници в Априлското Въстание ,или хора , които та помагали.Такива са били по народност и чехи и поляци , немеца Албрехт и също двама братя далматинци.
Аз като българин нема да забравя тези юнаци и за това поствам и една традиционна далматинска песна , мъжкото пеене , много хубава лирика , а видеото си струва да се гледа докрай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Eй,много отдавна не бях влизал тук.
Не,не е чудно,а съвсем нормално.Сашо си има регистрация във форума,когато може-пише по някоя дума,като всички нас.В глобалното село бихме се учудили само,ако някое извънземно навлече "железата"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ме фрълифте
Песенъ,съ почти същия текстъ но малко по-изменена мелодия,се е пяла отъ мъжете по Димитровденъ въ Голямоконарско.Има я записана въ три варианта отъ единъ краеведъ Найденъ Комановъ .Първото записване на текста е презъ 1932г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите