Искам да попитам , дали има сведения за корабоплаването по българските реки , като вардар , марица , струма, тимок , морава , янтра , искър , лом , камчия и други. На някой може да се струва неправдоподобно заради ниското ниво на водата , но аз съм уверен , че в миналото , горите(големи жодохранилища) са заемали огромни площи , и нивото на реките могло да позволява , търговията , например неколко десетки километри от дунава във вътрешноста на България. Кой е чел нещо ?

За Марица съм чувал, че са ходели с лодки до Пловдив с цел търговия, но за другите нищо не съм чувал.

За Марица съм сигурен.И то до не много отдавна-30-те год. на миналия век с цел търговия и до 70-теза вадене на пясък(с каици).За второто имам смътни спомени,а за първото съм слушал от дядо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Византийските хроники вспоменават богата търговия по реката вардар , тъй като корабите са се движели до Скопие. Корабите са се ползвали на тази река чак до 1878 година , когато е завършена жел. пътната линия Белград-Солун, и която прави точка за комерционалното корабоплаване . От Велес се вспоменава , че корабите са плували до солун с жито вина и други продукти.
Между другото , след подписването на нюйския диктат , България трябваше да предаде съшто патрулните си кораби от Тимок и Вардар (????), както и тези на Дунава.

Заобиколен от три страни с реката Русенски Лом , средновековния град и крепост Червен е , до упадъка си бил и важно речно пристанище. Нивото на реката сигурно е било повисоко от днешното , пък сигурно коритото е било подържано за цели на плаване. Реката в този случай играела две роли , тази на транспорта и тази , като част на фортификациите.
Водните канали са били доста ефективна част на укрепленията , като в случая
на замъка Баба Вида и крепоста Никопол , това са примери на "водните" замъци.Много малки са ми познанията за още едно укрепено место на дунава - Оряхово, близо до устието на река Огоста.
Интересно , колкото от нашите дунавски крепости са близо до устиета на реките. Свищов близо до устието на Янтра.Разбира се , че непредполагам , че повисокото ниво на реките би позволило на поголеми кораби , да навигират тези реки , поскоро, стоките са били претоварвани на помалки речни съдове,
които са могли ( предполагам плоско дъно ) да се движат подълбоко в бълг. територия. Същите съдове , предполагам , са транспортирали бълг. продукти , към Дунава, където вече са били товарени на поголеми кораби.Предполагам , е един от продуктите са били отрезани дървета пускани по течението на реките а в удобен момент вързани , да формират рафтовете.Балканските хълмове са били източник на качествен дървен материял , до "оголването "
им от френски фирми в 1800те, което имало ефект върху околната среда...

Още когато бях в чехия , чел съм книгата на Жил Верн , преведена на чешки по титлата : Lodnik na Dunaji, описващя българския плавател(на Дунава) - борец за свободата на българия. Има ли тази книга на български ? Унгарците са даже направили филм по нея !!!!!

Мяркал съм я на руски, мисля, че и набългарски я има. Спомням си я като слабичка.

Около 1850 не е ли малко OFF за този клуб. Тогава по Дунав са плавали и параходи.

Благодаря за усилието , Торн. Мисълта ми беше , че ако не е имало традиция на български плаватели по Дунава , Верн би е избрал малко друга тема , портретирайки българския "фрийдом-файтър". Доста голема българска "лодкарска култура" имало в делтата на Дунава- но румънците вече не само са успяли с асимилация на тези хора , както и да представят техната култура , като румънска. И то заради безразличието на българските власти , които имат традиция за да ползволяват -нашите малцинства да са денационализирани.
Колкото до 1850 г. , исторически въстановки се прават и от втората световна война , пък чехите даже си прават въстановки на комунистическото честване на 1.май, сериозно.
Мойто схващане на нещата е , че ако неизровим подробностите и за такива неща , като средновековната търговия , транспорт и технологично ниво , селското стопанство , етцетера, то ще имаме само много деформирана представа. Деформирани погледи сме вече яли много в "делата" на академиците, предимно тези, които са писали тонове глупости , предимно от
идеологични гледни точки.Време е за ровенето се в информации , анализирането на нещата от няколкко различни погледи и опит за правилната интерпретация.В същност , българския ренесанс още не е започнал. Хората си немат абсолютно представа даже за езика на нашите предци. Вспоняш ли си , как преди времето изпровокирах появата на старобългарски названия на месеците ?Ето , към тази тема не съм стигнал без доста размисли , които даже още не съм постнал тук. Засега се опитвам , да ли ще науча нещо от вас , понеже може и вие , да намерите тук таме некаква бележка по темата.Моля те Торн , да забавяш мненията си , с цел , да се намерят некои сведения първо а след това ще правим заключения или теориите. Знам , че когато се хванеш за нещо , способен си да изровиш много неща.Пък някои бележки за речното корабоплаване могът да изскочат при търсенето на други информации....

Представа си немам за големината на българските реки . Виждал съм Струма , Дунав , Камчия , Ропотамо, даже Марица. Но хабер си немам за големината и плавателния потенциял на реките , като Осам , Искър,
Янтра. Колко голема е Тунджа , или Места например ?
От северна Америка знам , например , че индиянците с канута са плавали невероятни разстояния , пък даже и на малките поточета, тъй като на типичното индивидуално кану (4 до 5 м дължина и оклоло един метър широко)
му стигаше да има по половин метър вода от страни и пет см под дъното за да има "плавателни условия".Даже доста малки потоци са били "магистрали" за транспорта. Имам чувството , че в български земи в миналото , реките са играели доста важна роля на транспорта , като например,големите кораби от Дунава , са претоварвали нещата на помалки речни съдове , които са могли да плуват във вътрешноста. Ако за тех водата е била недостатъчна , сигурно пак имало претоварването на още помалки лодки.Не бих се чудил , че Търново било свързано по подобен начин с дунава.
Но инфото , докази ?

Ами тази пролет бяха доста големи. Чак и наводнения имаше и то сериозни.