Thorn , мисля , че всички боляри са били много добре запознати с орането и копането. Разбира се , че великите боляри не са се нуждаели от физическия труд , но малките боляри са работели и още как !Също , на изтока е верно , че болярин е могл да бъде скотоводец , земеделец , наемен войн или търговец , в зависимост от това , което е било за него изгодно.
Марксисткият ли е бил запис на хроникар за Святослав , че бил облечен като всеки други варяг в една рубашка , имал "българската прическа" и се хващал за греблото на кораба заедно с дружинниците си ? И да си чел добре шебкиевич , тогава знаеше , че множесто от полската шлахта , са били бъш дървени селяни работещи полетата си заедно със селяните . Но иначе са си знаели статуса. То само марксистите са ви вбили в главите , че аристократите не са работели.
Вацлав четвърти вече не е бил Пржемисловец а Люксембург, и за разлика от брата си Зикмунд (Сигисмунд , също познат от българската история) , си е бил пияница , често фреквентиращ кърчмите инкогнито , даже бил държан в затвор от "шлехтата". Но това е вече друго. Люксембургите на чешкия престол имат потекло на Пржемисловците по женската линия( по фурката , както се казва). А шлехтичните са се занимавали с преденето , тъкането , бродерия , готвенето и още как са били тренирани в тези работи ! А когато мъжът отива на война или другаде - те водят стопанството.

Петър Велики , нали работел в холандската корабостроителница....Сериозно,
аз въобще немам проблем да видя , специялно малкия болярин, как взима участието в оранието , жътвата или да товари каруцата със сено. Забравя се също , че и в западната европа синовете на аристократи са служели на поголемите такива като пажетата , грижейки се за конете , слугувайки в замъка ит.н.т. в замяна са били изхранвани , обличани и получавали тренировки не само в придворното поведение , но и за война и турнирите.Девойките служели на побогатите. Способните младежи имали шанс и за поформалното образование а талентираните шанс да се сдобият с некаква длъжност или чин.
Мисля също , че в царската палата повечето хора изпъняващи служби са били членовете на болярските фамилии и в зависимоста от техния статус изпълняващи различни задължения - един стражар , другия служи до масата ,
третия се занимава с конете , четвъртия писар , а познатните , разбира се
заемат важни длъжности ,даже найважни , като логофет или великият войвода....Всеки се занимавал с нещо. Но , бих искал да заключа засега темата за работещи боляри. И което съм написал е субективното мнение и некарам никого да го приема.

Закрепостяването правдоподобно не е било толкоз масово в българските земи.
Да незабравяме , че доста голем процент от населението са били свободни селяни , често организирани в общони начело със селските "князе" или в некаква форма на клановете. Имало още и племенни структури... Но все пак имало и крепостни селяни , които са били портретирани като абсолютно безправни , бедни и тотално експлойтирани от феодала хора. Уел... Феодала , разбира се имал голем интерес да забогатее колкото може , НО : Главния доход на феодала е бил от неговите полета ниви , лозници , пасбища , стада , гори и под.Феодала не е взимал плодовете , зърна и добитък в ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ на неговите крепостни селяни , а имал право да ги вика на опредено време да работят негови земи. В други случаи , феодала е давал тези свои земи поднаем на селяните , и взимал от тех уговореното количество продукти или пари. Но колко е било точно това работно задължение ? И тук бих искал да попитам : Кой зане , кое село в България е било последното което е изпълнявало феодалната ангария още в началото на 1900те. Същата ангария , която е започала още в предиосманските времена , и колко дена на година е била тази ангария ?

Нека не бъркаме ситуацията, в която конунгът (в случая Светослав) може да хване веслото наред със своите "руси" (т.е. гребци-дружинници). Но това е все още варварски вожд, който върши всичко наравно с воините си, наистана като пръв между равни. Прочее, показателен е примерът с Одисей, който бе даден. Но това са реалии от варварския свят, без значение дали е архаична Гърция или ранносредновековна Европа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ВЪлче , все повече съм на мнение , че България (или български земи) , макар по големото влияние на византия , не са били точно дуплокат на Византия.
Ако говорим за високата аристокрация , тази не е имала никаква нужда от
орането и копането , но със сигурност членовете и са били много добре запознати не само със земеделието , но и търговия и занаяати. Дворцовия етикет , пак е бил горе долу византийски образец , но не би казал , че във всеки детайл.Дро дребните боляри и средняци са били със сигурност в попрекия контакт със субектите си , и само ако са били идиоти , тогава небиха взели прекото участие или надзор за такива поважни неща , като орба , жътва , сенат или гроздобера. "средняците " и жисоката аристокрация са имали своите кехаи и бирници , но и те са се рекрутирали повече от победните им роднини или от боярите с пониския статус а понякога от способните "крепостняци".Пък ако си представя един проноя , получил парче земя и едва ли неколко семейства крепостните , то предполагам , че имало бачкане сред малките бояри и то редовно. Което обаче забравих да напиша е, че за разлика от простолудието , болярина е имал повече възможности да се занимава и с нещо друго , като заемането на различни длъжности или да се кефи с лов , пътувания , срещи с приятели или роднини.
Верно е , че българските средновековни извори са наистина каточели никакви , пък затова требва да издирим и от други комшии и не само византия.

Било царе , било жупани , било деспоти са запазени , и къде може да прочетем текстовете ?Това е за да се дискутира нещо конкретно.Пък за жалост , търсих снимки на археологическите музеи в българия с експонати на
сечива, инструменти , съдове , части на облеклото , керамика или оръжията;
НО досега видех много малко. Но и така имало и доста изненади. Апелирам на всички с камерите и достъп до тези музеи , да наснимат нещо , ако обичат и имат сериозен интерес в българското средновековие. Нещо подобно на активноста на Торн , които наснимал много църкви и остатъци от стенописи.
За тази активност , човека заслужава едно уважение.

Рилската и Мрачката грамоти ? Но също хрисовулата на имп.Василий II., датирана 1019-1020 г.с която се разпределят клирици, парици и пр.

На 21.септември 1378 г. цар Иоан Шишман дарява Рилския Манастир с хрисовула. С тази грамота владетелят потвърждава феодални поземлени владения на манастира.Феодалната собственост на манастира стават 23 села
и град Стоб ( който майче вспоменавах в нокой постинг, и ще го вспомена още
но покъсно , и не без специялна причина).Тази грамота е свидетелството на вече развит феудализъм а манастирското владение е на равно с владенията на крупните феодали , като деспоти , поради това че получава пълния имунитет. Правата на манастира продължават да са покровителствувани от официялната османската власт както свидетелствуватзапазени фермани на Баязид I. , sultan Mohamed(1413-1421) i Mohamed II.(1451-1481).Тези фермани , по мое мнение биха могли да са ценния извор заради това , че или потвърждават или обменят нещата с корените в българския феудализъм.Забравяме малко че българското средновекие не е само до османския конквест а продължава след него.Но темата беше крепостния селянин и аз искам да се придържа към нея.В последно време направих по некое чтение , и бех доста изненадан. Въпреки това че изглежда , че нема много материяли , все пак има доста информации. Между другото , понеже
се интересувам от западните български земи откъдето и родата ми по бащината линия , имам и доста интересна книга на Асен Хр. Меджидиев , в която вспоменава даже моят прадедо.
Според тази книга в този регион , крепостите селяни са работили ангария
(чийто вид или размер не е вспоменаван , но за която все пак намерих нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Категориитена селяните във феодалната зависимост :
-Париците
Наймногобройната група на закрепостените. Тези са имали собствената земя, предавали я в наследство и можели да я даряват , но само в рамките на съответното феодално владение. Те са били разслоени по притежавания имот,
като едни са могли и да са доста заможни , другите разбира се , спадали към некаква за времето си средна категория, а още другите , които са били на границата на беднотия...
-поповяни
Поповяните са били селяните в замисимост на църковния феодал
-манастирски люде
манастирски люде са се казвали крепостните селяни от манастирските владения
-закрепостените занаятчии
тази категория имала сигурно задача , да осигурява изработката на стоки по поръчката на феодала и за потребите на стопанството на даденото владение.
Можеме смело да предполагаме , че и те са имали некакви поземлени имоти за изхранването на семействата си , и че до некаква степен са били привилегираните крепостняци.
-ратаите
ратаите са били обезземлените селяни , работещи за феудала срещу заплащане . За разлика от другите класи , които са си отработвали традиционната ангария или платили нейния еквивалент с пари или продукти,
и повечето време са си гледали своите работи , ратаите требвало да работят за феудалите практически нонстоп, което се отнасяло и за найдолната категория :
-отроци
отроците за разлика от ратаите са били дарени земя от феудала , но със сигурност техните задължения са били найстрогите.
Имало и примери на закрепостеното скотоводното население
Прихода на феудала идвал от триосновни вида :
-отработването
-или натурален/париче еквивалент
-глоби, или заплащания (тези и в натуралиите, не само в пари) за употреба на пасбиюата,воденици , ловища за риби или пазарни такси.
Покъсно повече от ангарията се наложили такси като : димнина ( данък от къщи) и волоберщината , за владяната орна земя , с развоя на паричните стопански обеми в 14. век се разпространил също и данък , изплащан само в златни монети - перперията.

За периода на второто царство , кратката история на България , издателство на науката и изкуство , софия , стр.132 се пише следното :
"Значителен е бил , както и преди, броят на свободните селяни, и свободните селски общини, подчинени преко на централната царска власт."
Разбира се , че тази категория на населението от нашите историци никак много не е била нито изтъквана нито проучвана достатъчно , поноже било потребно да се доказва само феудалния гнет.Това , че свободните селяни сами са си избирали самоуправлението начело с "князете" , некаде също такива водачи са имали и майче названието бановете( за това покъсно), като може да се говори за 'демокрацията' в нашето средновековие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите