Според вас колко време приблизително е било нужно на прабългарите за да се придвижат от Северното Черноморие до днешна България? Да речем, че разстоянието по права линия е 1000 километра. Вземаме предвид реките, планините, умората на конете, липсата на храна и т.н. За колко време минимум би могло да стане такова придвижване, ако приемем, че не е имало климатични или човешки препятствия?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мене , един народ (тук говорим за племене същюз), който е така наречен "конен" народ , може да мине , теоретически тези 1000 км за около
50 дена , при което , скаутите (гончии или хонсари) са в състоянието да го напраят за 20 дни и тежкия трен (коли с волското запрегане) за 60 или повече дни.Ако едно семейство има неколко коне за язденето и товарене , то е доста мобилно , и ако некои способни за бързо ходене вървят водейки товарните коне, като качат върху тех и старците и малките деца , то те , в нужда могат да минат и тридесет или повече километра на ден , което теоритечески би могло да дае възможност за минаването на това разстояние за тридесет дена.
Аз мисля , че 50 дена са реални , при което обаче предполагам че : Скаутите
търсят найудобните пътища и бродовете ( преминаването на реките). Тези гончии също съобщават обратно на главния корпус за опасности и движенията на други племена . Тези скаути са предния вой , съдържащ главно лека конница рекруитирана главно от опитните "коньари" , които живеят със стадата си , подобно на североамериканските прерийни индиянци и имат доста опит в разчитането на следи. Тежката конница се движи главно с главния вой . Задния вой е тежкия трен защитаван от части предназначени за това. Мисля , че още много давно преди хуситските "вагенбурги" , номадически или полуномадически хора от евроазия , са били опитни в случая на нужда , да организират вагончета и каруците около лагера за да направят отбранителната барикада защитаваща лагера.Българите са били дефинитивно "конските племена" , които винеги са били МНОГО добре организирани , както милитарно , така и за предвижение на поголеми разстояния. Аз лично мисля , че те са били отседнал народ със много добре развита скотовъдна и коневодната агрикултурална система. Ако времена са били спокойни , те са оставали заселени , изграждали занаятчийски и търговски и укрепени гарнизонни центрове , но запазвали и способноста за мобилност ако се наложило.Днес намерих в един вестник името "Balkar Singh"
.Малко ми напомня кавказската Балкария ( тази край накраища да не е "прабългария") от която некогаж българите са се разселили както на изток така и покъсно на запад и във Малката Азия ?
И колкото за храната : Преди да се предприеме такъв поход , изхранването е един от найважните фактори. Номади или скотоводен народ има помалко проблеми от тотално оседнал народ. Ако хората се движат със животните си , то имат млеко от кравите , месо от закланите животни в допълнението на зърнени храни. Разбира се , че заклани са животните които чупат крак , например. Кравите ги доят рано и вечер ( тези които са със селски корени като мене го знаят много добре). Млекото от вечер го консумират събале за закуска , пък млекото от събале -през деня. Скаутите освен друго събират яйцата на диви гъски и патици , ловуват животни и ловят риба ако се наложи.

1000 км. през лятото или през зимата? Ако един отряд се движи на коне през лятото, той може да мине 1000 км. прим. за два месеца. Ако армия се придивиждва - не по-малко от 6-7 мес.
Ако се преселва народ - 2 години. Как мислиш прим. че вървят овцете? Нали през няколко дни трябва да спират стадата, да попасат няколко дни и да продължат. Поне 2 мес. преди зимата преселението трябва да спре... Могат и да не спрат, но ще загубят 2/3 от добитъка...

Малък конен отряд може да минава 100-120 км. на ден, ако става въпрос за 10-ина дни и имат по 2-3 запасни коня. След това конете просто ще паднат. Средния темп на предвижване на кавалерийска част през 19 в. е бил 30-35 км. при обикновен марш, 80 - при ускорен. Но това води до загуба на конски състав, ако продължи повече от няколко дни.
Ето един истор. пример за придвижване в критична ситуация. През 1552 г. рус. войски разбиват хан Девлет-Гирей под Тула. Ханът със свитата си бяга, за което летописът съобщава: "Царь кримский великим спехом идет, верст по 60 и 70 на день, и коней бросает много". Ханът, разполагайки с много запасни коне, които изоставя, когата се уморят, се движел с 80-100 км. дневно. Вероятно е сменял конете на всеки 20 км. Той се движел с максималната възможна бързина (руската конница го гонела по петите 4-5 дни!), при оптимални условия - много коне (и вероятно най-добрите, които могат да се намерят!), и които може да сменя често.
Степните народи в поход се движели по начин, наречен в руските извори "изгон" - т.е. водели на повод 2-3 запасни коня и ги сменяли в движение. Но пак става въпрос за разстояния под 500 км. При интензивно темпо, никой кон не може да издържи.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

За овцете си помислех... Трудно те да се движат ... но Навахите и хамериканските овчари на кон , движат овцете доста бърже , но все пак
требва да им се даде време за пасба. Взможно е , че чобаните със стадата овце да са се движели пополека или с голомото закъснение.Аз казах 50 дена за хиляда километра , което е 20км на ден . Пеша да ходиш , това е 4 часа път,
което , ако е лето ти дава наймалко още шест часа за пасенето , доенето , готвенето на храна , поправки...Предвижването през зима , ако е силен мраз , дава възможност лед на реките , да служи , като магистрали и нетребват мостове. Но от друга страна зимата би е убила много от животни , както и хората. Предполагам , че предвижването е могло да се върши само помежду
май и края на септември , при положението , че има големи запаси на храни.
Има още един фактор , който е плячкането на завареното население
.Също та ка ако е летото и се минава през територия с полета жито , което е за жатвата , подгонват се местняците и жатвата се реализира. Казва се на местните : Тенк ю вери мач и продължение на пътя.
Преминаването на реките : Както вече рекох , предния вой , скаутовете осигуряват лодки , наймного чрез насилното им отнемане от местните хора, или по мирния начин , чрез наемането им. Също е възможна направа на саловете. Но преминаването на хиляди души с животните и каруци е доста бавен процес.
Все пак предвижването на един конен народ , даже с кокошките във кошници върху каруците , и главно коне , и крави , би могло да се осъществи за три месеца . Нещата биха се улеснили , ако акцията е била планирана и подготвяня порано , чрез създаването на укрепени аули от предварително постъпвашти отряди .Ако в тези аули се създадът складовете на фуражи , зърнени храни и има и такава подготовка като дърва за огнищата , ако аулите до реките вече имат поготвени салове , то пътечествието на много хора от един опорен пункт към другия би било много улеснено , пък чобаните с овцете биха имали време да се настаняват за подълго време и да неспешът .
Интересна би била некаква миграционна въстановка .

Навахите са овчари сега, ама когато са нападали Мексико са си били полу-номади и главно ловци... Освен това се предвижват със стадата на ограничена територия.
Има една интересна книга за скотовъдството в Ср. Азия; там много точно се показва как пасат стадата, с каква скорост се предвижват, влиянието на климата и пр. и пр. Освен това се използват за паша само някои места. Хората си мислят, че щом има една безкрайна степ, всичко е лесно. Не - животните пасат определена трева на определени места. Затова и войните в степта са били основно за стада и за пасища. Защото от пасищата е зависело всичко - целият им икономичедси цикъл, целия живот.

Преди време се зашинтересувах от финалната фаза на войните с апачите. Там именно имаме светкавично придвижване на големи разстояния. Америк. армия просто не е успяла да се движи с такава скорост и през такива територии - без вода, без фураж... Затова и апачите правят "сините войници" на маймуни... Като чета кап. Бурк (адютанта на Крук), вижда се, че апачите правят по 100 км. дневно, но зарязват изморените коне през 2-3 дни.
Има един известен археолог и антрополог, Karl Schlesier; та той написа преди няколко години една страхотна книга, "Войната на Улцана". От там се разрових и излязоха интересни сведения.
Ако говорим за Азия, има интересни сведения за походите на туркмените от племето теке (създателите на знаменитата ахал-текинска порода коне) в Персия през 19 в. Те са били също като походите на апачите...
Много интересен е прочутия конен поход 1932 г. от Алма-Ата до Москва, ама трябва да видя за колко време бяха го направили...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Незнам , дали за времето на дадената миграция имаме сведения за шейните,
но което сам съм свидетелствувал на фармата ни в Чехия , шейните могат да се ползват не само на снег , но и на мократа трева (сабале оросената). Но ако номадуте са ползвали шейни , а некомпликованите не са трудни за изработка , за разлика от каруците, то е възможно , че могли да се организират транспортите на фуражите , като сено с появата на първия снег , в посоката на миграция. Шейните ротират от оригиналните пунктове към новите пунктове премествайки сеното в тези места , от тези пунктове процеса продължава. Три или четри седмици след започването на тази акция , почва миграцията на населението. Чобаните с овцете са търгнали още със започването на транспорта на фуражите. Населението последва тези пунктовете също със шейни , стадата на едър добитък , коне и товарни коне.
Доста би било правдоподобно да ползват обитаеми шейни , нещо подобно
на това , което видех 1979 г. в етнографския музей в София , където са имали едно нещо такова , овчарско ...Януари и Фебруари , много студени месеци , но със шанс за формирането на здрави ледове на реките , което би улеснило преминаването на велики количества народ и добитък. Тъй като транспорта на фуражите и други запаси , както и стада на овцете е по-бавен , в един момент , населението , въпреки търгнало еди месец покъсно , ще настигне транспортните колони о чобаните със стадата , които се държат близо до транспорта на фуражите. Теоретично , транспорта се движи 15 км на ден ,
населението20км на ден , скаутите 30 км на ден. Което значи :
Декември
Скаутите минали максимум 900 км
транспорта минал наймного 300 км
чобаните със стадата 250км
Януари
Скаутите пристигнали на даденото разстояние , или още 100км и почват изграждането на лагера
транспорта минава още 300 км ( преминавайки общо 600 км)
населението изминава около 500км последвайки "фуражните пунктове" и към края на януари настигайки чобаните със овцете
Фебруари
Транспорта извършва 900 км , почти стигайки до целта 1000км
чобаните остават назад , но и те имат вече 750 км зад тех , като техните стада пази леката конница.
Скаутите не само патролират околието , но завършили окоп и плетъ около лагера , постоен на бреговете на реката , за да има достатъчно снабяване с вода и която е и натурална отбрана на част на периметъра на лагера.
населението изминава последните 400 км и настанява се с добитък в лагера и неговото околие.
Март
Населението и войните сече дървета , за постройките на укрепените аули(дървоземните укрепления) , търсят се терените за орба и пасбища.Започват приготовления за орбата , работа започват ковачите , строят се подслоните
от перманентен характер, плетове за стадата овце.Миграцията завършва с пристигането на последните.120 дена -нацията е готова за началото в нова територия....
Само теоретизирам

Ок, да речем, че на една войска са нужни 6 месеца за да се придвижи от Северното Черноморие до Мизия. Как бихте коментирали тогава този текст:

От 491 г. до 558 г. българи, хуни и кутригури многократно нападат и опустошават полуострова самостоятелно или съвместно с анти, славини и авари. Те организирали продължителни и активни грабителски набези на юг от Дунав. В повечето случаи тези нападения са дело на българските племена от Северното Черноморие. Тези краткотрайни пребивавания, чиято единствена цел е била плячката, са били последвани от оттегляне в постоянните им местоживелища на север от Дунав.

Възможно ли е при всеки от многократните грабителски набези българите да са се придвижвали 6 месеца, да са плячкосвали, и после още 6 месеца път обратно. И след някой и друг месец да са повтаряли упражнението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от »№*ы{}lЏї©®™ на 19.01.06 13:52.

Е, все пак не става въпрос нито за преселение, нито за мащабна военна операция. Ако се пускат на отряди от по 100-200 човека, като нищо ще преполовят времето. Да не говорим, че разстоянието от северното черноморие до Дунав ОПРЕДЕЛЕНО не е 1000 километра. Нямам карта пред себе си, но ще се очудя ако е повече от 300...

Най-вероятно,тези грабителски конни отряди,придружени от обоз са организирали временни поселища северно от Дунава,като удобна изходна точка.В последствие тези поселища са били използвани като база за една по-постоянна инвазия,окончателно заселване и съответно нов изтеглен на пред плацдарм.В същност,Black Wolf може би ще даде онагледяване с усвояването на западните територии от белите.Аналогията е много абстрактна,но може да послужи като пример.

В отговор на:

---

разстоянието от северното черноморие до Дунав ОПРЕДЕЛЕНО не е 1000 километра. Нямам карта пред себе си, но ще се очудя ако е повече от 300...

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите