В друг клуб твърдя, че от Азия идва идеята за изцяло бронирания конник. Вярно ли е и каква е историята му? Ако се натрупат доста отговори, или ако не се натрупат изтрийте темата.

тук не е назначен модератор:)

месо

Ами ако близкоизточните катафракти се броят... щото като се замислиш, са били доста по-бронирани от голяма част от ранносредновековните, например

Пак си се изказал неподготвен, нали?

Нация която вярва в бъдещето си, никога няма да загине!

Ами, още по времето на Александър Македонски, персийските и скитски конници са използвали освен ризница от железни/бронзови пластинки и шлем, още и специална яка, защитаваща цялата долна част на главата и врата; специални ръкави от метални пластинки, които покриват ръката от рамото до дланта, включително. Тия неща по-често са носени само на лявата ръка, дясната, която върти оръжието е свободна;
бронирани "криле", които са част от конския доспех, но защитават и краката на ездача(2 в 1).
Самият кон е защитен с начелник, нагръдник и въпросните криле.

За сравнение -- македонските коници по-това време носят само шлем и ленена ризница(линоторакс) А често носят само шлем, защото Александър имал навика да влиза в бой без ризница и воините му не искат да остават по-назад от него.
Е, по-късно и в македонските войски започва да се бронира коня, пък и ездача да се снабдява с повечко броня.
По времето на Юлий Цезар, когато римските конници носят обикновена ризница и шлем и яздят небронирани коне, партските катафрактио влизат в бой изцяло покрити с броня и на бронирани коне. Нещо, за което на западноевропейските рицари им трябват 1100 години да го измислят.
И през всичките тия 1100 години на Изток си има тежка, бронирана изцяло конница.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да се е изказал неподготвен, но е прав

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има обече една съществена разлика.

Източните конници действат предимно с оръжия за бой от разстояние и първоначално бронята им е била само за защита от стрели. И примерно, персийсите и скитски тежки конници, за които споменах по-горе, действат предимно с лък, стрели и метатални копия от разстояние. А за близък бой не са подготвени и затова зле брониранете македонци ги отнасят в близък бой.
Едва по-късно е въведено използването на таранния удар в плътен строй, или от партите, или от сарматите, но таранния удар не е основен, а е по-скоро довършващ работата на коните стрелци. макар че някои народи, примерно киргизите, развиват пък изцяло таранния удар, а при тях конните стрелци са само спомагателни. При същите тия киргизи, леката конница е наричана "къщъм" и е полунаемна, набирана от съюзните племена.
Европейската конница почти винаги е наблягала само на близкия бой, тоест, тя е изцяло ударна конница. Но едва в края на 11в. западноевропейските рицари започват да използват таранния удар(който възприемат по време на първия кръстомосен поход от азиатските си колеги), а едва през 12в. започват да използват пълни доспехи за себе си и за коня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Персийски конник, 5-4в. пр.н.е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че аз винаги съм неподготвен, ама няма кой да ме оспори съществено.

Ами благодаря за отговорите. Да питам нещо и за характера на "философията" у рицарите. И за тяхното социално явление.