Хайде да разцъкаме тази тема и всеки да каже каквото знае.
1.Каква е била численоста на българските войски при съпротивата срещу османците.
2.Какви са били военните чинове командващи войската.
3.Как се е набирала войската.
4.С какво са били въоръжени.
5.Каква е била тактиката на българите срещу османците.
6.Каква е била численоста на гарнизоните отбраняващи крепостите.
7.Колко средно се е отбранявала една крепост.
8.Как е могло да бъде избегнато военното поражение.

Редактирано от komita на 04.01.05 13:12.

Според Исай Серски числеността на войските на Вълкашин и Углеша е била 60 000 - т. е. огромна. Момчил е имал през 1345 4000 конници и 5000 пехотинци /нещо ми се вижда не много достоверно съотношение за планински район като Родопите/. Данните са от Пламен Павлов, а той се позовава на Енвери и Кантакузин. Армиите на Теодор Светослав и на Михаил Шишман са били от порядъка на 13-15 000 /полевите части/, така, че разделена България при Иван Шишман едва ли е могла да противопостави повече от 6-7 000 бойци в полеви бой. И то при положение, че всички феодали дойдат при призива на царя. А предатели са изобилствали.

Амедей с доста скромни части е вилнеел по крайбрежието без никой да го спре. Доколкото знам и армията на Али паша през 1388 е била около 30 000.

Военното поражение при тези условия е могло да се избегне само ако се намеси тогавашния дядо Иван - Дядо Сигизмунд. И ако успееше да си озапти собствената армия. Ако при Никопол се бяха сражавали малко от малко по-организирано, на него нямаше да му се наложи да плува на стари години по Дунава, а нашите боляри май щяха да понаучат унгарски

Благодарско! А гарнизоните колко приблизително са били? Чувал съм че гарнизона на Търново при превземането му не е надвишавал 1000 бойци. А малките крепости май са били с по няколко десетки бранители.

При Михаил Шишман, че и после в армията имало татарски и алански съюзници или наемници.

Наистина една хубава тема за клуба "историческите въстановки". Споделям ,
Комита , твоята страст за събитията от края на 14 век и тези в 15. век.Тази епоха , пак по някаква причина е също едно сираче , без таткото и майката.
Нашите историци , както и авторите на популярно -исторически книги или избегват темата , или просто не и обръщат достатъчно внимание.... Колкото до въпросите ти :
1.Мисля , че найголемата войска , би ссъбрал Михаил Шишман при Велбужд, АКО влашкият воевода е бил навреме.Но лично мисля , че българските владетели във втората половина на 14. век едва ли са събирали армия поголема от 15000 войници , пък даже 5000 армия е била рядкост.България представявала феудално разпокъсана територия. Подобно на унгарските или полските магнати , големите боляри (севастократори , деспоти) често са били даже във вазалното отношение към владетелите на съседни държави.Ако погледнем самият "Царевград Търнов" една негова част се нарича "Трапе-
зица" , което название нема нищо общо с пълни маси с ядене и пиене а с кон-
ници наричани "трапезитои" . Трапезица е била место където е бил настанен
царски гарнизон . Отделно от тази войска , в самият замък Царевец е имало
помалък гарнизон защитаващ тази крепоост и които са били лична гвардия на царя. Този гарнизон се състоял сигурно до голема част от професионални войни , както и от благородници , които чрез службата си покъсно са получавали някакъв царски чин.
2. Локално , войските са били събирани от жупаните , или банове , при което мисля , че жупаните също са били избирани от редовете на нобилитет, чрез избори , подобно , като в Унгария.Големите феудали са събирали техните малки "войски" , на което ядрото е била техната дружина а тези единици са
били предвождани от войводите(войводата не е воевода) , капетаните или
понякога комитите (комит =комес). Военните дела , царят е поверявал на вели-
кият воевода , пък лодалното командване на регионите било поверявано на воеводите )като влашките и под) . Такъв воевода се наричал също - Дука.Болярите "знаменосци(покъсно байрактарите)" са събирали "под своето знаме" своите единици, наймного състоящи се от проноите ( еквивалент на рицарската класа )а често и членове на свободните селяни.Лично мисля , че
имало и войнишки села и също например пазачите на проходите - клисурците
(за които имам разказвано , че са ми били предците). Покъсно след завладяването на България , тези са минали на султанската служба , като войнуците и дервенджиите (?), като доста феудали са станали спахии , както тези приели исляма , така и доста българи-християни(които постепенно намаляват на брой).Наемните войски , като куманите , са били предвождани от техните водачи.
3.Във вазалната система , вазалите са били задължени , да се явят при своят господар , ако били повикани лично с дружината си , или да изпратят договореният контингент. Проноите са се явявали или сами , или с по неколко
свои хора в зависимост на заможноста си .Само големите боляри са имали някакви постоянни отреди (често наемници).Среден или дребен феодал се явявал с своите вазали или роднини. Болярите и проноите са се въоръжавали за своята сметка , наемниците също са си купували своите оръжия. Незаможните войни са имали доспехи и оръжия или наследени , или продукт на местните оръжейници , даже местните ковачи, които са били способни да правят доста оръжия , като копия , върхове на стрели , буздугани , ками и ножове. Побогата класа си купувала доспехи и оръжия , често импортираните,
и както имало в Търново и "франкската махала (чужденци-занаятчии и търговци) , между които имало и оръжейници, големите феудали сигурно са имали "майстори на своята служба ".Други големи градове , като Видин , Никопол и Червен , са имали сигурно своята продукция .
5.
-тежката кавалерия , главно болярите , доспехи(ризници , върху тех "бригантини") , шлемове , щитове , копия , мечове , буздугани , бойни брадви , чаканите, ками а за разлика от западното рицарство често и лък
-проноите или кавалерията общо , смес на всичкото , ризница , или ламеларният кирас , конически шлем ( или какъвто е бил), щит , меч или сабя'
, буздуган или боен чук , копието хусарски стил и разбира се повечето от тези конници са били въоръжени с лък.
- леката конница, често наемници , кумани власи , но и простолюдието, но главно са били конни стрелци.
-тежката пехота ( добре въоръжени професионални войни),ризници , бригантини , шлемове , щитове (често от типа павеза). мечове , бойни секири , буздугани , ками и ножове ,копия , алебарди, има и стерци както с лък ,така и с арбалети. Тази войска е била предназначена главно като гарнизоните на крепости (или градски). В "полето" , тези пешаци са се движели с трена , като каруците и вагоните били организирани в "вагенбург"
когато се правел лагер.
-леката пехота , селяни от подбалканските села , селяни генерално , ложни копия (за метане), прашкарите , стрелци с "домаш-
ни (некомпозитни лъкове от собствено производство), мечовете редкост, повечето брадви , чуковете и ножове, буздугани , продукцията на селския ковач. Тази пехота имала и лопати , мотики , триони , често назначение на изграждането на дървоземни укрепления , отбраната на и опрерирането на трен , укрепленията и градските или крепостните стени , клисури. В полето , леката пехота подсилвала тежката , като при наближаване на врага , леката пехота го засипва с копията камане и стрели, но преди да се стигне до ръкопашният бой взима позициите зад "стената" на тежката пехота и нейните пики и алебарди
5. за тактиката покъсно , но "османците " , до голема степен са били жители на византия и българските земи , често сърби
6. численостч на гарнизоние.
голема крепост или поголемия град е могъл да има стотици войници. Помалките пиргове или кули , не повече от неколко десетки войни , помагани от местното население.Местните войводи , кастрофилакти и капетани , са
организирали отбраната , ветераните или професионални войни са командвали участъците си по стените. Предварително са били подготвени много стрели за лъкове , снопове на метателни копия (жавелини) , камъци за метане. Котловете със вриеща смола или олиото , смолните венци. Арбалетчиите из българските земи са имали роля предимно при отбраната на крепости , отколкото на бойното поле.Често феодала си командвал отбраната
на своя замък.
7.За Великото търново се казва , че обсадата е взела тримесеца.Никопол е била обсадена доколкото знам два пъти. Всичко е било в зависимост , колко е била яка крепоста и колко провианти и оръжия е имало. Интересни са запазените големи каменни топки намерени в Червен , за разиването на обсадните машини. Има свидетелство на подвижни мостове , Но самата реконстукция на българските замъци и крепости е за да се разплачеш.......Жалко !
8.Посилната централна власт , Съюз с Унгария , църковна уния с Рим , тотално унищожение на Сърбия , за цар Иван страцимир оженен за Унгарската принцесса или роднина на Сигисмунд , поканата на тевтонския орден (той е бил вече в Седмиградско) , Йоханитите, завладяването на порт на белото море.Съюз с Великолитовсо княжество , покана на немски колонисти , саксони и шваби.Създаването на постоянна професионална армия , много арбалети и вече появило се огнестрелното оръжие.Създаването на "граничарската класа",привилегиите за мануфактурите. Подсилване на укрепления , строежи на малки но яки и добре организирани "фортове". Създаването на флота , който би могъл да блокира подсилжането на османлиите откъм малка азия.
Меневрирането на османците в конфликти , които да ги ослабват , сурово наказание за предателите , награждаването на тези които напуснат османския лагер- и ако не една голема победа над тех - то неколко помалки победи ,за да се подигне морала (и пропаганда , пропаганда)

Комита , моля те , повтори некой неща от темата ти за падането на България
които си постнал в клуб история . И аз мисля , че още дълго след "официялното
ни падане " , имало български владения с някаква автономия и запазени структури .

Направо си свалям постинга ти на компютъра ми!!! Уникален е!!! ако някога се прави филм, трябва да те вземат за консултант. Браво.

Значи на мен са ми интересни три момента.
1. Според проф.Николай Овчаров-член на БАН и "откривател" на Перперикон, Иван Шишман дава голяма битка на турците. То си е направо война. Това са битките в направлението Белово-Костенец-Самоков. Там Шишман действа съвместно с Велбъждкото деспотство на Драгашите. В битките загиват двама от синовете на Шишман, които са регистрирани в помениците в църквите. След битките Лала Шахин непрестанно иска помощ от султана, защото армията му е обезкръвена. Настъплението на турците продължава в Софийското поле и завършва с обсада на София. Но тя е превзета едва след 10г., което означава че целта на войната от наша страна е изпълнена, защото се запазва връзката с Велбъждкото деспотство. на турците София им е била трън в очите защото "там се събирали невернишките царе". Това доказва и че песента "Мила моя майно льо" се базира на исторически факти. Доказва и че българите са дали отпор с война, а не са се крили само по крепостите. Друга война на Шишман е след около 10г. когато той чрез контранастъпление си възвръща Лудогорието.
2. Според Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев и Лазаров-представители на Търновския университет, България във формат Видинското царство продължава да съществува до 1421г. и т.н. въстание на Константин и Фружин не е въстание а освободителна война. Териториалният обхват на войната е цяла Западна България, от Дунав до северен Епир. Което като територия се припокрива с не едно и две освободителни въстания срещу византийците през ХІв. Константин като цар е отбелязан също и в църковните поменици.
3.Според Станиславов от Софийския университет, остатъчни територии на Добруджанското деспотство в района около делтата на Дунав и южна Бесарабия продължават своето независимо съществуване до почти 1500г. доказателствата са че тези градове-Измаил, Килия, Белгород Днестровский са превзети от турците едва тогава. Друго доказателство е че в италиански и немски карти в този район е съществувала България до края на ХVв. вероятно в тези градове са били съсредоточени речни и морски флоти на старото Добруджанско деспотство и местните български управители опирайки се на тях и генуезците са отстоявали самостоятелноста си.
4. Според Йордан Вълчев-откривателят на "пра"българския календар-Първото Търновско въстание е бунт на остатъчни български автономни органи в северна българия срещу турците. Според него Тодор Балина е младши съвладетел на султана в тази област, като той извежда фамилията му от Бал-съвладетел, която титла според него е слагана на съвладетелите в България. Като доказателства се привеждат това че заселване на турци в западна северна и централна северна България започва едва след 1600г. И до сега това са районите в България с най-малко турци. Самият характер на въстанието е странен. Уж българите са поробени, а разполагат с оръжие, военна подготовка, команден състав, свободно придвижване из района. Също така при преместване на мощите на български светии в тези райони е описано как са излизали местните боляри и посрещали мощите. Значи поне до 1600г. в тези райони е имало българско самоуправление.
Това е от мен. Поздрави.

Александър, мяркал съм някъде картинка на сръбски пехотинци от Душаново време с нещо, което може и да се нарече павеза, но чак пък бригантини откъде взе. Все пак е имало някаква разлика между западното и местното въоръжение, французите при Никопол много разчитали на броните си, а това за 14 век най вероятно са точно бригантини.

Унията е била малко възможна, защото е означавала съюз с Унгария и даже унгарско подчинение. В крайна сметка сега изглежда п-добър вариант, но тогава може и турците да са предлагали по-добри условия.

Защо смяташ, че при Велбужд Михаил Шишман е чакал влашкия воевода. Чакал е Белаур, които и да е имал владения във Влахия, то не влашки воевода му е основната титла.

Откъде са сведенията за Константин Драгаш.

Османски. От Мехмед Нешри и...другите не ги помня. Единият е живял малко след войната. Самата война е зарегистрирана като спомен сред местното население от 10-ина западни пътешественици за период от 100-150-200г. след битката. Самата битка е тясно обвързана и с фолклора на местните хора.