Българска военна тактика от ХІVв.? / Общества / Непрофесионални / Цивилизации и исторически възстановки

Тема Флотите на Симеон и Иван Асен ІІ [re: пak cъщия] X
Автор Kpacи (Нерегистриран)
Публикувано 16.11.03 13:45
От IP 212.21.140.214

Успях за малко да си копна в библиотеката, но за съжаление си забравих книжките в къщи.

600 те кораба на Симеон са споменати от Гаврил Кръстевич - Треперко паша през 1869. Не ми изглежда да е бил свидетел. Моля Ви всички - ако тук има поне един , който сериозно се занимава, да погледне споменати ли са наистина от Златарски.

25 галери през 1235 сае измислени от някой си Льобьо през 19в. Няма ги в източниците.

Книгата на Д. Павлов очевидно е пълна с измислени цитати

Тема Re: Флотите на Симеон и Иван Асен ІІ [re: Kpacи] X
Автор Kpacи (Нерегистриран)
Публикувано 19.11.03 22:33
От IP 212.21.140.135

Нямам Златарски, но много нахално го прегледах в една антикварна книжарница. Надявах се, че ще намеря 600 те кораба. Обаче не ги намерих.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Иначе някъде четох за едно използване на кораби по негово време. Българи с открадната кораб гонили някакви нещастници в Гърция. Но корабът си е бил откраднат, не построен и само един.
/****************************************************************

Флот е имал Добротица, здраво е пиратствал из Черно море

Тема Re: Флотите на Симеон и Иван Асен ІІ [re: Kpacи] X
Автор vui4o_vanio ()
Публикувано 27.11.03 02:19
От IP 80.72.78.101

Аз не можах да изчета целия текст на Златарски в библиотеката, защото това са глави общо от няколкостотин страници, а Кавада не посочва точната страница. Но също имам съмнение, че вероятно става дума за грешка у Кавада и това едва ли е у Златарски, защото цялото му изложение в тези глави не предполага такова нещо (поне редовете, които аз прехвърлих).

Тема Re: Флотите на Симеон и Иван Асен ІІ [re: Kpacи] X
Автор vui4o_vanio ()
Публикувано 27.11.03 02:33
От IP 80.72.78.101

Препратката към Златарски не е у Павлов и обвинението ти, че книгата му е пълна с измислени цитати е неоснователно, защото нея досега не съм я давал тук. Сега ще я дам.
Искам да те помоля да пишеш заглавията, които си намерил по темата, защото може да има нещо интересно за мен.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: vui4o_vanio] X
Автор vui4o_vanio ()
Публикувано 27.11.03 03:10
От IP 80.72.78.101

Още по темата има в Корабите на Димитър Павлов "Корабите", издателство Отечество, 1984 г. Някои от нещата съвпадат с Тодоров и Воденичаров - Кораби и корабни модели, но има и други.
Преразказвам накратко:

От най-стари времена българите са били народ, който е живял в съседство с морето - преди Аспарух българите са живеели около цялото Азовско море и са имали излаз по североизточните брегове на Черно - периодът на Велика България. Между нея и Дунавска България има няколко големи и пълноводни реки - Дон, Днепър, Буг, Днестър и Дунав, които българите е трябвало да преминават. Затова е трудно да се повярва, че те не са имали плавателни средства.

Някои предполагат, че българските кораби са били строени по византийски образци, но всяко чуждо съоръжение се заема с неговото име на съответния език, а при анализ на нашите понятия, свързани с морето и корабите, се вижда, че те са оригинални. Многобройни са и се срещат и в най-старите български писмени паметници. (преписах повечето в началото от Кавада). Палуба идва от луб, луба - дъска, летва. Най-интересна е чисто българската дума котва - в нашия език никога не е имало друго понятие за това съоръжение, свързано с плавателния съд от древността.
Но много векове м-у Б-я и Византия винаги е имало пряка морска връзка и много градове по Черноморието са били ромейски крепости и търговски центрове, така че влиянието е било естествено.

Йоан Екзарх:
В Шестоднева изброявайки различните занаяти в България, той говори и за "хората, които правят кораби" - това обяснява 13-те рисунки на кораби в Преслав.

И Павлов посочва, че от историческите летописи е известно, че само 25 г. след установяването на Аспарух на Балканите, Тервел е пристигнал пред стените на Цариград през 705 г. с много бойни кораби, а такива са имали и Крум и синът му Омуртаг - и походите по Дунав в Панония срещу франките. За съжаление Павлов не посочва източниците. Но не ми се вярва авторите да са се наговорили да лъжат.

Друг път - за второто царство.

Редактирано от vui4o_vanio на 27.11.03 03:20.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: vui4o_vanio] X
Автор Mapин (Нерегистриран)
Публикувано 28.11.03 00:02
От IP 80.72.84.71

Здравейте, младежи

Ето моето мнение по темата:

1. В периода 6 - 12 век, българите са живяли около Черно море - първоначално на север и изток от него, а после и на запад. До 10 век, тяхното стопанство е основано на номадското и полуномадско скотовъдство, макар и още в началото на периода да се наблюдава засилено усядане на големи групи, придружено от съответната промяна в начина на живот и в материалната култура. Трябва да се подчертае, че скотовъдните номадски и полуномадски народи никога и никъде не са развили морска традиция. Причината е проста. Начинът на живот на тези хора е основан на пътуването в търсене на пасища, а това значи - по суша, и не само, а и по полето. В гората, стадата добитък не могат да пасат пълноценно. Така, че не остава нито време, нито възможност за корабостроителна или корабоплавателна традиция. Не става и толкоз. Никъде по света не е наблюдавано. Това, обаче не означава, че тези народи не могат да преминават големи водни препятствия, когато наистина го искат. Има ли вода, все някой плава. Съдовете се реквизират, пълнят се с хора и екипажите ги превозват или срещу пари, или с нож на гърлото. Така е хем много по-лесно, хем и съвсем евтино. Сравнете го с реализацията на една програма за посторяване на собствен флот, обучение на технически специалисти - корабостроители, екипажи, офицерски състав и т.н. и т.н.
За сравнение, такива програми за превръщане на степното население в моряци има. В началото на Първата пуническа война, Рим осъзнава нуждата от силен флот, без който не може да победи финикийците от Кархедон (по-късно Картаген) и какво? Десетилетия усилия на целия Римски съюз, няколко големи унижения, докато се стигне до първия незначителен успех (а това все пак са били народи, познаващи мореплаването). През 7 век, петият халиф Моави стартира амбициозна програма за блокада на Византия по море. Мобилизирани са огромни ресурси и са обезлесени Ливанските планини. След 20 години, едва по времето на сина на Моави - прокълнатия халиф Йезид арабският флот вече е пълноценен, но с цената на почти пълното разоряване на Сирия, Ливан, Египет, а след тях и на целия халифат.
През втората половина на 15 век, Османската империя започва програма за построяване на силен флот, който да господства в Средиземно море. С прекъсвания, програмата отнема почти сто години, за които турците получават исканото господство, но не се прекратява зависимостта им от гръцките капитани и опитни матроси.
В края на 17 век, руският цар Петър І също стартира амбициозна програма за построяване на флот и оспорване на шведското господство в Балтийско море. Помага му Холандия, а после и цяла Западна Европа. Програмата отнема 20 години и почти разорява Русия.
Това е цената за създаването на морската традиция.
2. Средновековната българска държава не е имала нужда от това. Бидейки наследник на евроазиатската степна култура, тя е владеела части от крайбрежията, населени с хора, умеещи да плават и притежаващи необходимите съдове. Именно те са били използвани, точно както монголите на Хубилай са използвали на два пъти китайския флот, за да се прехвърлят в Япония, а и десетилетия след това да грабят крайбрежията. Но от това монголците не са станала морски народ. Не че българите са били бъзливи или глупави - просто са използвали най-лесния и логичен начин. Именно населението по крайбрежието на Черно море е носител на морската традиция, независимо от етническия му състав. С усядането на българските групи са възниквали и постоянни селища с българско население по крайбрежието или това население се е установявало в съществуващите градове и крепости. Кой тогава да попречи на децата да джапат заедно край корабите.
3. До изобретяването на огнестрелното оръжие, брегова отбрана, в съвременния смисъл на думата не е съществувала, нито е имало възможност за създаването на специализирани съдове за това. Всички кораби са били относително малки за нашите представи и повечето от тях са можели да се използват за десантни съдове. Специални кораби с ограничено мореходност и автономия, но с мощно въоръжение, които да взаимодействат с бреговите батареи и да защитават брега просто не е имало как да съществуват в ония години. Не си спомням случай за осуетен от бълщгарите морски десант в процеса на стоварването му (като изключим щормовете). Май, обаче, в онзи период не мога да се сетя и друг да е успял.
4. Със създаването на българската държава на Дунав, тя става част от Източната римска империя. Владее население, което отчасти е гръцко и има немалък опит в плаването по море. Подчертавам, че по естествен начин морска традиция се създава само с развитието на морските стопански отрасли - търговия, риболов, превоз на пътници. Въпреки това, до края на 12 век, два флота господстват в Черно море - византийският и този на Руските викинги. Никой не може да пробие това господство. След Четвъртия кръстоносен поход, обаче ситуацията коренно се променя - Главното пристанище на Черно море вече е в ръцете на венецианците и гръцките капитани са наритени, кой накъдето падне. Немалко се озовават на нашето крайбрежие - така де, все някъде трябва да се живее. Така, българската държава обективно получава силно попълнение от грамотни и опитни морски хора. Та оттогава са и фиксираните данни за по-сериозен флот, който, обаче никога не е господствал в Черно море, а само е бил един от ...
Така, че България има сравнително слаба морска традиция, но тя, все пак съществува. И не е срамно, че за нея са помогнали много гърците. Те, все пак са морски народ от хилядолетия, пък и не са искали да ни направят кой знае какво добро. Просто са били използвани - къде за пари, къде насила.

Да, но ...
Като най-южната държава, член на СИВ и Варшавския договор, България получи задача от СССР да се специализира в морския транспорт. Това стана след отпадането на Югославия и Албания от "братското семейство" и загубата на далеч по-удобните им пристанища. Така, че от шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години се направи много за създаването на наша традиция в търговското мореплаване. Толкова много, че чужденците не можеха да се начудят. И то датчани и ингилизи - поне тях съм виждал с очите си. Поради търговския характер на мореплаването ни, моряците плаваха много, знаеха много и завираха в земята (демек във водата) доста други, по-претенциозни и по-табиетлии. Добра слава имат и досега.
Това, обаче се видя малко на партийните пропагандатори и те поставиха задача да се извади българска морска традиция още от древността - по възможност, Ноевият ковчег да е накован с кремиковски пирони. Та в началото на осемдесетте години излязоха няколко книги за древната ни морска традиция, където нещата бяха "поукрасени". Това бяха хубави книги, аз също ги четох с интерес, но се виждаше, че тук-там незо е "позасилено" под партийна диктовка. Така се пропусна шанса нашите моряци да научат, че не градят напразно - не е много, но мореплаване и традиция е имало. Вместо това, те се хилеха, че в сравнение с хан Крум, Колумб е пионерче-корабомоделист.
Иначе, приятели, голямата морска традиция я създадоха хора, повечето от които са живи и днес - те направиха история, която ние можем да научим и с която да се гордеем.
Наистина има защо.
И още как.

Бъдете живи и здрави.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: Mapин] X
Автор vui4o_vanio ()
Публикувано 28.11.03 13:52
От IP 80.72.78.111

Здравей Марине,
пиша накратко по някои от точките ти:
1. Българите никога не са били номадски скотовъден народ.
Стопанството им се е основавало на главно на земеделие, търговия, занаяти, но и на скотовъдство още от най-ранната им история. П. Добрев (колкото и да не го харесвате, специалността му все пак е точно стопанската история) дава различни известни стоки на различни български клонове доста преди 10 в. и описва техните земеделски култури и развита търговия. Това обаче е съвсем друга тема и искам да я отворя отделно.
2. Българите са имали нужда от флот, за търговията си - търгували са по доста далечни земи.
3. Но бойни кораби все пак е имало и у древните народи.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: Mapин] X
Автор kpacи (Нерегистриран)
Публикувано 28.11.03 20:26
От IP 212.21.140.11

марине, съгласен съм с теб. доста добро описание на действителното положение.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: Mapин] X
Автор vui4o_vanio ()
Публикувано 30.11.03 01:45
От IP 80.72.78.114

<4. Със създаването на българската държава на Дунав, тя става част от Източната римска империя.>

Защо пък да е била част от Източната империя, като е била съвсем отделна държава, при това доста голяма? Това може да се каже само за периода на византийското робство.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: Mapин] X
Автор vui4o_vanio ()
Публикувано 30.11.03 01:53
От IP 80.72.78.114

<от шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години се направи много за създаването на наша традиция в търговското мореплаване.
моряците плаваха много, знаеха много и завираха в земята (демек във водата) доста други, по-претенциозни и по-табиетлии. Добра слава имат и досега.>

Ами няма лошо

Искам да те помоля да посочиш някои заглавия, които си намирал - все нещо интересно ще има и в тях.

Още от Д. Павлов:
Второто царство
И той посочва, че:
- тогава Б-я започва морска търговия с градовете-републики Генуа, Венеция, Дубровник, Неапол,
- честото появяване на наши бойни кораби пред Цариград,
- морската победа на Добротица край Трапезунд, на южния бряг на Черно море, през 1374 г.

Български пристанища и корабостроителници:
- Н север от нос Емине - силни бълг. крепости-пристанища - Емона, Козяк, Галата, Варна, Карвуна, Калацерка (Калиакра). Останки на някои личат и до днес.
- Точно установено е, че в устието на р. Камчия се е намирала голяма българска корабостроителница. А, около двата бряга, местността Лонгоза е била богата на различен дървен материал.

Турско робство:
- Корабостроителницата на Камчия е запазена и се нарича Торсана ейри. В нея работят български корабостроители, а също и в имперската работилница в Цариград. Сведения - в документ от началото на 19 в. на княз Стефан Богориди.

- Френския поет и пътешественик Ламартин (живял и в Пловдив) пише в пътеписите си:
"Българите са най-изкусните моряци в черно море." (все пак той едва ли е бил комунистически пропагандатор)
- Френският географ Ксавие дьо Хел описва строежа на различни плвателни съдове от български майстори и също подчертава умението на българските моряци.
- П. Берон - когато нашия енциклопедист посещава Кралската академия в Лондон през средата на 19 в., във връзка с издаването на свои книги, от Английското адмиралтейство се обръщат към него за научна помощ за организирне на борбата с пожарите на корабите. (Навярно им го е препоръчал Тодор Живков)

Редактирано от vui4o_vanio на 30.11.03 02:24.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: vui4o_vanio] X
Автор lvoDim ()
Публикувано 30.11.03 20:34
От IP 212.124.75.83

Не знам дали 2-то Царство е било морска държаваспоред господата Alexander и vui4o_vanio е така.
ОК да приемем че съвременните гърци са наследници поне малко на Византия. Несъмнено Византийската Империя е била морска държава. И най вероятно съвременните гърци също са морски народ.....Ми ние защо не сме такъв сега????

Иначе някой някъде споменаваше 600 кораба. Това е ЧУДОВИЩНО ГОЛЯМ ФЛОТ ЗА КОЯТО И ДА Е ЕПОХА. И е невъзможно държава която не е морска да го създаде.
ОООО не съм антибългарин.Аз съм българофил.

Иначе във "Варнеска Корабостроителница" АД работеха по едно време филипинци.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: lvoDim] X
Автор vui4o_vanio ()
Публикувано 01.12.03 00:40
От IP 80.72.78.113

С Краси писахме, че това за 600-те кораба на Симеон е спорно.
А Марин писа за разцвет на корабостроенето след 60-те години.
А как сме днес, питай тия, от които зависи днес - да не коментирам, че пак ще ме изкарат комунист.
Че какво им има на филипинците - не са сакати.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: vui4o_vanio] X
Автор Mapин (Нерегистриран)
Публикувано 01.12.03 21:57
От IP 80.72.84.18

Здравейте, момчета

Мисля, че малко се засегнахте, без да има защо.

Втората българска държава, след падането на Константинопол през 1204 година установява контрол върху повечето черноморски градове и крепости, които дотогава са византийски. Така, че най-после разполага със здрава база. Нашето общество вече е достигнало степен на развитие на градския живот дотолкова, че тези градове с големия си технологичен потенциал и сложната си обществена и производствена структура могат да се впишат в българското общество. Те не са обречени на изолация или на разпад на елинизираното градско общество, както през Първата държава. Освен това, вече казах, че много гръцки корабособственици, корабостроители, капитани и моряци са напуснали Константинопол и са потърсили убежище по черноморските пристанища - най-близките от които - българските. Така, че са се стекли благоприятни условия за развитие на българското корабостроене и корабоплаване.

Не казвам, че българите нямаме морска традиция. Имаме, но тя не е много голяма - точно колкото позволява едно затворено вътрешно море, на един като цяло, сухоземен народ. Не бива да унижаваме морските ни труженици, като им приписваме епохално значение, а не забелязваме истинския им труд - да положат основите. От разхвалване, морската ни традиция няма да порасне - просто ние може да приемем желаното за действително. Ламартин има слабост към нашия народ и мъничкщо е преувеличил - в Черно море плават руси, с добри традиции и огромен, най-съвременен флот (насила ограничен до "опереточна" ескадра след Кримската война); турският флот, с повече от четиристотингодишна традиция, както и многобройни гръцки кораби, по това време вече обединени в големи, съвременни компании. Срещу тях са малките каботажни и риболовни корабчета "каици" с гръцки конструкции и имена "саколева"; "скафо", "акия", притежавани и управлявани от българи. Макар и ловки моряци, и вече нелоши корабостроители, нашите хора са твърде назад в съвременното корабостроене. Нека си припомним, че първото българско параходство "Параплувното дружество "Провидение" възниква едва през 70 те години на 19 век и неговият единствен параход Азис - малък кораб, строен в Англия плава под флага на дружеството само една година. После дружеството фалира. А през 1940 година, под български флаг пламат само десетина частни търговски парахода (повечето потопени през Втората световна война). Къде е традицията? Ами тук си е - просто съчетанието българско общество - затворено море може да даде толкова за ония години. Все пак не е малко: Рибарско училище със свой учебен кораб; Морско училище със свой учебен кораб; Машинно морско училище; два флота (всъщност ескадри) Черноморски и Беломорски, Дунавска флотилия; Корабостроителница във Варна; Военен док в Бургас; Ремонтен док в Русе. Многобройни съвременни пристанища по черноморското крайбрежие и по Дунав.
Значи не е била малка традицията още преди 1944 година.
Ама не сме открили Америка. Какво от това - тя и Америка не ни е открила, но не изпада в депресия от това.
Та, разбира се можем да търсим нови факти, можем да ги откриваме, но да не правим крайно преувеличени изводи и да си оставаме реалисти. Така, през мъглата ще можем да видим нашите предци, дето наистина са се трудили, а това е по-ценно, отколкото да гледаме развилнялата се фантазия на някой набеден белетрист.
Да си спомним славния ветроход - бригантината "Асен", да се разходим покрай баркентината "Калиакра", дето печели регати и взима страха на англичани и холадци, да видим Морския музей с яхтата Кор Кароли и капитан Георгиев, да се сетим за яхтата "Тангра" и Николай Джамбазов, съпрузите Папазови и много други и много други.

Бъдете живи и здрави

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: Mapин] X
Автор Byйчo Baньo (Нерегистриран)
Публикувано 03.12.03 01:30
От IP 80.72.78.104

Ами аз не съм се засегнал.
Поздрав и на теб.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: Mapин] X
Автор gogo (Нерегистриран)
Публикувано 19.12.03 11:42
От IP 24.201.167.193

Дунавската флотилия на хан Омуртаг прави десант в тила на немците Марин Българина е първият ни пиратПодвизите му са описани във венецианските архиви от XIII векПроф. д-р Божидар ДИМИТРОВКаквото и да си говорим за "България на три морета" през средновековието държавата ни е владяла сигурно и трайно само западния бряг на Черно море. До Егейско и Адриатическо само сме се докосвали за периоди от по 10-15 години. Следователно и морските ни усилия са се развивали и са можели да се развиват само в Черно море. Боен флот в Черно море българските владетели наистина не създават. И правилно. За да бъде равностоен на византийския, той трябва да има поне 200-250 галери - толкова има Византия. Екипажите им общо трябва да наброяват 50 000 моряци и бойци. Не че това е невъзможно за ресурсите на средновековна България, но на западния бряг на Черно море няма нито един затворен пристанищен басейн. Византийският флот си стои зад Босфора (който при война се прегражда с вериги) и е недостъпен при флотско нападение от Черно море. А нашият флот би бил достъпен за нападение от Босфора и унищожен още в пристанищата, докато трае мобилизацията на екипажите. Затова хановете и царете предпочитат 50 000 бойци на коне вместо на корабните палуби. Че това е така, личи от факта, че боен флот на Дунав, който пък е недостъпен за Византия, имаме. Румънците дори откриха едно от пристанищата му на о-в Пъкуй, с кейови стени от здрав варовик. Биографът на Карл Велики - Айнхард, и "Аналите" на манастира Фулда в Германия твърдят, че през 827 -829 г. български бойни кораби проникнали по Дунав в Тиса и Сава и стоварили десант от конни отряди в тила на немците, с които успешно воювал хан Омуртаг. За български военен флот на Дунав се пише дори по времето на цар Иван Шишман. Веднага след като военният флот на Византия се разпада (в края на ХIV в.), а Венеция и Генуа имат само по 4-5 галери в Черноморския басейн, деспот Добротица създава боен флот от 14 галери, които успешно воюват по цялото Черно море. Това е доказателство, че само геополитическите условия са били пречка за военноморските ни начинания в Черно море. Иначе търговията ни главно с големия консумативен център Константинопол е изцяло по море и до голяма степен осъществявана от български търговски кораби - за това има изрични сведения в старите хроники. И през средновековието, и през османската епоха. Това е нормално. Превозът на сто тона жито от Добруджа до Цариград по суша изисква сто каруци, сто коняри, двеста коня и двадесет-тридесет дни път. А цялото това количество може да се докара за два-три дни до Балчик, Калиакра или Варна и оттам само с един стотонен кораб да се докара за 24 часа до Цариград. Българите са и отлични рибари. В 1841 г. френският историк и разузнавач Ксавие Омер дьо Хел пише: "Българите са земеделска и морска нация. Те държат монопола на риболова в Черно море." Любопитно е, че и родопчани от Смолян и Момчиловци държат риболова в Беломорието. През риболовния сезон те се спускат в Беломорската равнина, а през останалото време си гледат овцете в Родопите. Не се отказваме и от пиратлъка. И правилно - пиратството е доходен занаят. Във венециански архиви от края на ХIII в. се споменава често кораба на неуловимия Марин Българина, действал в Бяло море, и корабите на някой си Кривич (Кривия), действал в района на Созопол. В 1352 г. друг Кривич (вероятно негов потомък) вече е управител на града. Вероятно точно като знаменития Френсис Дрейк и Кривич е действал с тайното съдействие на българския двор и е отделял за царя процент от плячката. А иначе къщите ни по морето наистина са с гръб към него. Но така е по цял свят, където има сурови зими и вятърът може да вкара половината море в стаите през прозорците. По същата причина на северния бряг и в Созопол, и в Несебър доскоро въобще нямаше къщи. Вашият коментар

В научния свят от време на време припламва люта дискусия по въпроса морска нация ли сме или не. Едни твърдят, че сме били винаги в историята си тъпи и глупави континенталци, които не са се възползвали никога от възможностите, които създава за един народ морският бряг. Като доказателство, че не сме моряци, тези автори привеждат безспорните факти, че никога в средновековна България хановете или царете ни не създават военен флот, който да има хегемония поне в Черно море. Освен това, казват тези автори, че дори търговските ни гемии не стигат по-далече от Цариград и си нямаме нито един велик географски откривател. А най-сигурното доказателство, че не сме били морска нация, бил фактът, че къщите по крайбрежните ни селища били обърнати с гръб към морето. Противниците на това мнение казват, че дали една нация е морска си личи от това дали поне крайбрежното й население се храни от морето, а не от това какъв военен флот е създала държавата му и колко битки е спечелил. Българите също са били и рибари, имали са търговски гемии и пиратите в цялата си история, казва втората група учени. Къде е истината? Никога няма да я проумеем, ако не отчитаме геополитическите условия, в които се е развивало българското морячество.

Нашенец стига до Америка с КолумбСведенията за български моряци в турския и венецианския флот са изобилни. Ще напомня само, че първият командващ на турския флот е българинът Йосиф Балтов (Юсуф Балтооглу). В 1453 г. той пропуснал венецианска ескадра да влезе в Цариград, заради което султан Мехмед II Завоевателят искал да го обезглави.Но офицерите припомнили десетките битки, спечелени от Балтов, и му се разминало. Лесно се обяснява фактът, че нямаме велики мореплаватели, направили важни географски открития. Всички плавания от този характер са с цел нови източници на ценни стоки и нови пазари. Нашите морски търговци стигат само до Цариград, защото милионният град във всички епохи поглъща всичко, което може да произведе българската земя и същевременно в огромните му складове могат да намерят всичко, от което българските земи се нуждаят. И все пак един Драган от Охрид е в списъка на екипажа на Колумб, и то на престижната длъжност кормчия. Вероятно българи ще се открият и в списъците на екипажите и на други велики мореплаватели от епохата на великите географски открития.

Тема Re: Българския флот през Средновековието [re: gogo] X
Автор Kpacи (Нерегистриран)
Публикувано 19.12.03 19:11
От IP 212.21.140.49

Първо да спомена книгите, които повлияха за моето мнение.
Те са основно две - "В мъглата" на Върбан Стаматов и "Корабите", т. V на Чони Чонев.

Останалото е логика.

Безспорно е, че земеделско население, живеещо покрай големи реки и морета безспорно е имало някакви лодки и естествено ги е ползвало. Сигурен съм, че във всяко село покрай Дунава и Черно море е имало лодки.
Но мореплавателски традиции, умения и организация българите не са имали.

Причините:

Географски: Затворено море, липса на пристанища, липса на острови.
Социални: Липса на достатъчно значимо градско население, което да финансира частни търговски кораби.

................................ Ще продължа друг път, че трябва да тръгвам за фирменото парти. Честити празници!