Цар Михаил Шишман потеглил с войските на 19 юни 1330 г. Според уверенията на сръбските летописи войската му наброявала 80 000 души. Далеч по-приемлива е цифрата, която сочат византийските историци - цар Михаил Шишман имал под знамената си 12 000 българи и 3000 татари, власи и яси. Малко странен изглежда пътят на българския владетел: от Търново той се отправил към Видин, след това свърнал на югозапад и през София стигнал в околностите на средновековния Велбъжд (Кюстендил). Този странен маньовър още не е получил задоволителното си обяснение. Твърдението, че маршът към Видин целял съединяването с пристигащите през Дунав съюзници, е най-малкото несериозно - едва ли било необходимо да се изтощава армията с толкова изморителен път; при това помощта била незначителна. Изглежда, че първоначалните планове на Михаил Шишман предвиждали нахлуването в сръбските земи да започне от Видин. Впоследствие (неизвестно защо) Михаил Шишман се отказал от намеренията си и свърнал на юг, за да се съедини с войските на император Андроник III.

Междувременно крал Стефан Дечански разположил войските си в близост до българите - лагерът му бил при река Каменча на удобно и мъчнодостъпно място. Кралят започнал преговори не защото желаел мира, а тъй като изчаквал пристигането на нови сили под командуването на сина си Стефан Душан. Стигнало се до споразумение за еднодневно примирие - Михаил Шишман също очаквал нови войски, пък и продоволствието на войската му било на привършване.

Нощта срещу сражението Стефан Дечански прекарал в горещи молитви, с които призовавал божията благодат над сръбското войнство. В събота сутринта пристигнали закъснелите му части със Стефан Душан. Главният отряд наброявал 1000 каталански наемници, облечени целите в желязо — с тях сръбската армия достигала 15 000 човека. Към обед, когато сръбският крал се убедил, че по-голямата част от българската войска била разпръсната да търси провизии, заповядал настъпление. Под звуците на бойните тръби сгъстените сръбски редици, сред които се откроявал отрядът на испанските наемници, командуван от Стефан Душан, нападнали изненаданите българи. Въпреки суматохата цар Михаил Шишман направил опит да въоръжи войските си и да ги построи в боен ред. Първи поели вражеския удар татарите, но те не могли да задържат неговия устрем. Сърбите стигнали до главните български сили, преди те да са стегнали бойните си редици. Това решило изхода на сражението - на 28 юли 1330 г. водите на река Струма почервенели от кръв и сърбите спечелили голямата си победа при Велбъжд.

Според византийския историк Йоан Кантакузин българският цар бил смъртоносно ранен в сражението. Пленен от сърбите, той бил отнесен в лагера им, където не след дълго починал. Друг византийски извор уточнява, че раненият Михаил Шишман „живял още три дни, без да е в състояние да схване нещастието си,

Бан Цосьо , бан Вельо....Прав си , комито....Изглежда , че българските аристократични структури(банат , жупанат, между другите) са били в некои места добре запазени не само в XVII. век , като в родопите , но чак до втората половина на 1700те. Само след премахването на българската архиепископия
охридска и други намеси на цариградската патрияршия , Посърбщаването и елинизацията , българската стара аристокрация , като класа се претопи...

През 1374 г. Добротица (феодален владетел на сев. изт. Български земи, днешната Добруджа) , побеждава в морската битка флотата на трапезунтския цар Андроник Комнин , след което добруджанците прават десант и налагат на трапезунтския престол зет на Добротица - Михаил Палеолог.Интересно е , че гербът на българско царство и този на трапезунт са изобразени заедно в "вапенбух" на Конрад Груенберг , като гербът на трабзонския цар е базилиск -символ на Казан ( волжката България).
Но още преди това , флотът на Тодор Светослав Тертер праща флота който превзима Ктения , Русокастро , Несебър , Анхиало , Созопол и др. места. Едва ли би го е направил със недостатъчна флота.
Освен това , българските кораби в 14. век плуват до Дубровник , Геноа , Венеция и Неапол - а даже в Испания....Италиянските републики подписват
договор за морската помощ с българите. Голема флота речни кораби има и на Дунава , както в делтата , така и в градовете , като Силистра , Никопол , Видин , но и на днешната румънска страна на дунава , като плавателите са били предимно българи.
Даже след завоеванието на балканите , българските корабостроилниците работят а хаким(управител на българските територии) в времето 1444-1465,
българинът Хайредин , Балтооглу Шишман е създател на Османската Флота...
Но също така вярвам , че имало доста независими от централната османска власт български владения , както посочва Комита - в околието и на север от дунавската делта. Нали и самата рода на Басарабите , започва от българина
Тихомир.

Неоценима е информацията ти за мен. Благодарско.
Басарабите наистина са с български произход. С български произход е и рода на Янош Хуниади, чийто баща се казва Войку/българско име според именника на Йордан Заимов/. А племенникът му е влязъл в българския фолклор като Секула детенце. Българския им произход обяснява неистовите усилия на Хуниадовия род да освободи българските земи. После от тях произлизат унгарските крале Корвин.

Мисля , че основно , българската болярска тежка конница(13. и 14.векове) не се е различавала много от въоръжението показано на тази руска картина :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес успях да стигна до там след като се канех цял месец преди това.

Неочаквано красиво място, осбено след като си минал през Кремиковци. Борова гора, прекрасна гледка.

Църквата е отворена, но е празна. Няма свещи и слава богу, защото направо съсипват стенописите - за пример посетете драгалевския манастир.

Стенописите са красиви, но може би са прекалено реставрирани. От 1493 г., не са от 14 в., но са интересни.

Направих много снимки, който желае, ще му ги пусна по ICQ. Бих ги постнал, но дира май не поддържа директен ъп лоуд. Апаратът ми е съвсем любителски, не съм професионален фотограф, така, че моля да ме извините ако не са много качествени.

И сега интересното.
Има много светци-войни и просто войни. Почти всички имат колчани със лъкове и стрели, копия, шлемове, мечове, традиционни за иконописта византийски ризници.

Някой от мечовете са всъщност леко извити саби с извити надолу в противоположна посока дръжки, някои приличат на палаш.

Има интересни щитове. Доста извити и капковидни.

Има и някакви дрешки, които на пръв поглед са гамбезони /стеганки/. Но по тях има някакви пулове, които биха мигли и да са нитове - т. е. това може и да е наистина бригандина.

Има и доста брадви - и прави и с формата на полумесец.

Красе, това че припомних кремиковския манастир не е случайно , и се радвам
че си наснимал нещо , което би требвало ЗАДЪЛЖИТЕЛНО , да се появи в този клуб!!!Виде ли го Св.Георги с тоя български "клеймоор"?Това че фреските са от 15. век си мислех , но че от към края , тва не го знаех.Но , моля те , некакси ги вкарай снимките в нета , че е много важно. Също така изображението на дарителската болярска фамилия е един доказ , че българската аристокрация я имало още през дълги години след турското завоевание, често задържащи не само личните си привилегии , но продължаващи българската култура , институции, като изчезването на тези станало само след две или три столетия.Абе , радвам се , че си посетил местото!

Алекс, прати ми е-mail а си, ще ти ги пратя.

Има клеймор, само че е у Архангел Михаил, а не у свети Георги. Бацинет не видях, има обече нещо което определено е желязна шапка, въпреки, че отначало ми заприлича на салад.

Krase , az sega ne e-mailvam.Затова ако можеш ,моля, контактирай хората от MODVS
VIVENDI ,които биха могли да ги качат.Добре , архангела имал този меч, но погледна ли тези изпъкнати аплике ламели които са на неговите доспехи
( с пирамидалните форми) , тези пак са един реалистичен елемент на вид на ламеларните доспехи.За меч , ще постна тук картинка на която ще видиш как е бил носен от конни стрелци. За басцинета неговорих във вързката с кремиковския монастир а за снимката от находката на българските археолози , публикувана в Мен-ет-армс сериите. То има неколко находки на българските средновековни шлемове , но нема достатъчно илюстратори , които да прават картинки въстановки. Но и в книгата която има намекват , че българите не само са купували шлемове и брони , но съще са имали своятя продукция , като за басцинет казват , че този могъл да е и от бъларси оръжейник , изработил го в този стил.Мечовете от разкопките в българия , поне тези които видях не се различават от западните , но мисля , че също сабите са били популярни не само при леката кавалерия , но и с некои от пешаците.Контактирай , моля съще Комитата. Можеби , като модератор в клуб история има възможност да качи твоите снимки !

Благодарението на Орк , който намерил тази картинка , можем да видим как е бил носен екстремнодългия меч (кончар) , изобразен в кремиковския манастир. Този меч е бил предимно за пробиване на бронята и е бил прикрепван към седлото , както е бил и буздуган.Това оръжие (меч) не е било толкова за фехтовки , но е давало на конни стрелци досег на копието (или почти досег) ,
но без да пречи на стрелец. Но ето картинката :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите