Български замъци на този / Общества / Непрофесионални / Цивилизации и исторически възстановки

ПО ВЪПРОСА ЗА КУЛИТЕ-ДОНЖОНИ В ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ

Стоян Попов

Ключови думи:
Donjons, towers, Middle Ages, castles, fortresses, Toutrakan, military architecture

През периода на Второто българско царство по българските земи се появяват кулите донжони. Типичният донжон изпълнявал функциите на постоянно жилище на владетеля на замъка или крепостта. Най-често той доминира във височина над останалите съоръжения и е най-масивната сграда в замъка. Донжонът се явявал като последна точка на отбраната в укреплението. Оттук произтича и най-честото местоположение на разглежданият тип кула, а именно по възможност на най-високата и най-труднодостъпната точка на замъка. Достъпът до вътрешността на кулата донжон е бил осъществяван във височина чрез обикновени дървени стълби или стълбищни съоръжения, или посредством специални добре защитени стълбищни сгради.
Отбраната на донжона се водела посредством мазгали в стените на многоетажната кула, чрез машикули, кулички, издаващи се от фасадата и от бойната платформа на последния етаж, снабден със зъбери (М. Харбова, 1981, 69-75).
Най-ранното сведение за Тутраканската крепост е от времето на османското нашествие в Северна България през 1388 г. То принадлежи на турският хронист Мехмед Нешри, и описва влизането на турците в града. От сведението на Нешри става ясно, че през 14 в. Тутраканската крепост влизала в пределите на Търновското царство (А. Кузев, В. Гюзелев, 1981, с. 173). В 1445 г. крепостта Тутракан била превзета от бургундските кръстоносци на Валеран дьо Ваврен. Тя била превземана още два пъти след това – вероятно в края на 1461 г. от влашкия воевода Влад Цепеш и през 1595 г. Алберт Кирали, военачалник на маджарските наемници при влашкия воевода Михаил Витяз. Власите изгорили и сравнили със земята крепостта, която след това постепенно била изоставена (А. Кузев, В. Гюзелев, 1981, с. 176).
Единствените сведения за формата и устройството на крепостта дължим на хрониката на Жан дьо Ваврен, който черпел информация от писмата на племенникa си Валеран дьо Ваврен, водач на описваното в нея кръстоносно начинание (А. Кузев, 1966, с. 28). Бургундският хронист нарича крепостта с името Турквант и я описва във връзка с превземането и от кръстоносците. На базата на сведенията от хрониката на Жан дьо Ваврен, предадени от Александър Кузев (А. Кузев, 1966, 23-47) ще бъде направен опит за графична възстановка на външният облик на най-голямата кула в крепостта, притежаваща и функции на донжон.
Поради липса на археологически проучвания на твърдината, които да дадат по-подробна информация за размерите на кулата сме принудени да използваме оскъдната такава, предоставена от Жан дьо Ваврен. Според бургундският хронист донжонът в Тутракан бил с четириъгълна форма, разположен на един от ъглите на малката крепост. Кулата била масивна и по-висока от останалите три кули (А. Кузев, 1966, с. 29). Достъпът до вътрешността на съоръжението е бил възможен единствено чрез една покрита дървена стълба, издигаща се във височина, от което следва, че входът на кулата бил разположен високо и не е имало входна връзка нито с крепостните стени, нито директно със земното ниво.
От сведенията на Жан дьо Ваврен научаваме, че донжонът бил защитен от разположеният в горната му част bacicol (machicoulis) и от големи околовръстни галерии (allees de bois, galleries). Чрез тези отбранителни съоръжения турците могли за известно време да водят успешно отбраната на останалата част от крепостта. Въпреки това кръстоносците влезли в кастела, като подложили на масиран обстрел bacicol-а и галериите. След влизането си в твърдината рицарите се насочили към дървеното стълбищно съоръжение. По всяка вероятност то се е състояло от постоянна покрита стълба с едноскатен покрив и от подвижна дървена платформа. Тази платформа се вдигала и сваляла посредством макари, разположени на етажното ниво на т. нар. от Ваврен barbacannes. Решението за достъп до вратата на кулата чрез своеобразен подвижен мост е било необходимо, за да бъде възможен обстрелът на добралия се до подножието на кулата противник осъществяван от машикулите на последния етаж. Защитата на стълбата била много добре организирана посредством един прозорец (frenestre)и две каменни отбранителни съоръжения (barbacannes).
Под барбакан се разбират няколко типа архитектурни съоръжения. Първият тип такова съоръжение, наричано барбакан представлява улей за отвеждане на атмосферните води от покриви, извън площадките на крепостни стени и кули. Другият тип обозначен с това наименование представлява най-общо съоръжение, охраняващо подходът към вход на крепост или замък. Този тип барбакани има различни варианти по отношение на форма и големина като би могъл да бъде своеобразно малко укрепление пред охраняваният вход, състоящо се от стени, порти, дори кули.
Според сведението в хрониката някакъв влах, който участвал в реконструкция на кулата, предприета от турците, донжонът бил масивен и преди споменатата стълба да е била висока и не е било възможно подкопаването на съоръжението (А. Кузев, 1966, с. 28). Оттук произтичат няколко предположения: първото е, че достъпът до кулата вероятно не е бил осъществяван с по-късното постоянно, покрито дървено съоръжение, построено от турците, а по всяка вероятност посредством подвижна дървена стълба, и второто, че основите са били много дълбоки и масивни Барбаканите, описани от Жан дьо Ваврен не биха могли да бъдат укрепления, разположени извън крепостта, а по всяка вероятност става дума за един вид малка куличка, конзолно издаваща се от плоскостта на стената. Този вид кулички се разполагат над охранявания вход и притежават изградени в пода машикули и мазгали по стените. Поне един от тези барбакани би трябвало да е бил разположен над входа на кулата, а другият вероятно е бил построен по същия начин в стената на донжона като първия. Тези барбакани, защитаващи стълбата били разположени по всяка вероятност под bacicol-а и галериите и от двете страни на споменатия в хрониката прозорец (frenestre).
Би могло да се възприеме становището, че bacicol-а и покривът на кулата са били дървени, тъй като били подпалени от рицарите, които използвали за тази цел дървения материал от външното укрепление, на-речено в хрониката basse-cour. Имайки предвид строителният маниер на епохата може да се възприеме мнението, че покривът е бил четирискатен.
Предложената графична възстановка на кулата няма претенции да бъде последна и най-точна, което би могло да стане едва след археологическото разкопаване на съоръжението, но при наличните данни може да се каже, че стои най-близо до описанието на Жан дьо Ваврен. Настоящата статия е малък принос към изследването на все още не-достатъчно добре проучените кули донжони в днешните български земи.

ЛИТЕРАТУРА
Кузев, А. (1966). Приноси към историята на средновековните крепости по Долния Дунав. І. Тутракан и Русе. – ИНМВ ІІ(ХVІІ), 23 – 47.
Кузев, А., В. Гюзелев (1981). Български средновековни градове и кре-пости. І. Градове и крепости по Дунав и Черно море. – Г. Бакалов, Варна.
Харбова, М. (1981). Отбранителни съоръжения в българското средновековие. – Техника, София.

SUMMARY
In the Bulgarian lands the tower donjon appeared during the period of the Second Bulgarian Kingdom, 13. – 14. centuries. Being a part of the fortress or the castle, this type of tower served as a residence of the lord. Usually the donjon dominated over the rest of the buildings within the castle for its height and massiveness.
Here proposed probable reconstruction of the donjon in Toutrakan fortress is based on the records of the Burgundian chronicler Jean de Wavrin, dating from 1445. He tells us that the Toutrakan tower donjon sheltered the whole turkish garrison counting about 150 soldiers. The donjon was defended from big wooden galleries over its top. The approach to the tower entrance went through a permanent covered wooden staircase. Probably the entrance was ensured with a drawbridge as well and two defending stone units (barbacannes) with a single window (frenestre) opened perhaps between them.

* Тук трябва да благодаря на проф. Стефан Бояджиев, проф. Иван Гацов и архитектите Бойко и Майя Бужашки, без чиято помощ излизането на настоящата статия би било невъзможно.

Статията е от сайта на Нов български университет. Обаче графичната реконструкция не я намерих.