|
Тема
|
Церебрална парализа
|
|
Автор |
cielo_azul (непознат
) |
Публикувано | 26.02.09 15:14 |
|
Обръщам се към Вас, защото искам да чуя мнението на хора, които са с увреждания, които по някакъв начин са ограничени в този живот. Имам сестра с церебрална парализа, много по-голяма от мен. Вече загубихме и двамата ни родители. Аз имам семейство, дете. Решението, което взехме е да я настаним в частен дом за стари хора. Но аз продължавам да изпитвам страхотно чувство на вина, че това се случи. Обръщам се къв Вас, защото искам да чуя Вашата гледна точка. Трудно ми е да се поставя на Ваше място. Всъщност не трудно, това е невъзможно. Кажете ми, какво бихте очаквали от близките си в подобна ситуация - когато майка Ви, която Ви е посветила живота си, вече я няма ? И как се чувствате, ако непрекъснато сте зависими от някой друг ? Не искам да си купувам индулгенции с тази тема. Просто искам мнението на хора с подобна съдба. Предварително Ви благодаря !
| |
|
Нямам подобна съдба, но мисля, че разбирам проблема, за който пишеш. Церебралната парализа се проявява по различни начини и в различна степен. Тя не може ли да живее без чужда помощ? В смисъл с подходящите приспособления? Наистина, в България архитектурната среда е такава, че и хора "без увреждания" понякога им е трудно да се придвижват, та камо ли такива със.
Don’t tell me what I can’t do
| |
Тема
|
Re: Церебрална парализа
[re: cielo_azul]
|
|
Автор |
*Paл* (стар клубар) |
Публикувано | 27.05.09 16:11 |
|
Заболяването ми е друго. Оставала съм на легло за не повече от половин година... няколко пъти. Зависимостта не ми е пречела никога (майка ми и баба ми, Бог да я прости са ми достатъчно близки все пак). Сестра ви говори ли? Не е моя работа да ви се бъркам, нито пък на някой друг. Вие трябва да решите. Въпросът ви е зададен така че да ви отговорим да я оставите... повярвайте, освобождавайки се от нея няма да се почувствате по-добре.
| |
|
Аз като човек с подобна съдба си позволявам да кажа какво мисля, макар че вие вече сте взели вашето решение. С церебрална парализа съм, обслужвам се сама. Ходя с патерици. Мисля, че съм добре интегрирана, работа, семейство дете, но... Ако се случи пред мен да стои този въпрос кой да се грижи за мен не дай Боже, бих искала да ме попитат какво искам аз. Къде бих се чувствала по добре. Израстнах по институции и трябва да ти кажа че грижите са доста добри, но има хора, които така и не свикват в такава среда. Мисля, че си е отговорност да настаниш някого там, а престъпление ако е против волята му. Незнам в какво състояние е сестра ти, но по добре адаптирайте жилището ако е в състояние да се обслужва сама. Мисля че щом имаш угризения едва ли е било с нейно съгласие.
| |
|
|
|
|