Здравейте,
Искам да попитам нещо много важно и да поискам съвет.
Как се справяте с намесата на родителите в живота ви и желанието им да ви "спасяват" от някакви трудности,а всъшност да не ви позволяват да живеете нормално както вие искате и както състоянието ви позволява?
Аз в кратката си практика,като социален работник и консултант съм се срещала с няколко случая на такова "защитаване" на човек с някакво увреждане от родителите му.Знам колко ограничаващо и осакатяващо живота на този човек може да бъде такава родителска "защита" от трудностите в живота и от лошото отношение на хората.Мислех,че щом и аз съм с увреждане и също познавам този проблем ще ми е по-лесно,но не е.Родителите трудно пускат "децата" си,къде поради страх,къде поради чувство за вина и други такива.Това обаче не променя факта,че човека с увреждане ако е малко зависим от помоща на други хора страда ужасно от това положение.Опитвам в работата си с тези семейства да помогна малко и понякога успявам,но след много месеци работа.
И ето парадокс,помагам на другите,но не мога на себе си,затова ви моля за помощ и съвет.
Имам приспособена кола и от три години шофьорска книжка.Родителите ми все ме карат и не позволяват да карам сама,непрекъснато ми повтарят,че няма да се справя.От двайсет години е така,боря се да съм самостоятелна,да излизам сама и да живея нормално,но те правят всичко възможно да не стане.Можех да изкарам книжка още на 20 години,да си живея и да направя много за себе си.Непрекъснато са намирали поводи да не ми помогнат да се приспособи,да се оправи,когато е развалена,а когато изкарах книжка пак същото,все нещо не е наред за да не карам колата аз.Ако се питате,ами защо ги питам,защо сама не си уредя нещата,отговарям веднага.
Първо,за да ходя по сервизи,трябва да мога да обикалям дълго и без кола,а аз не мога,затова се налага да ги моля и да разчитам на благоволението им.Другото е,че когато се развали колата трябват пари,аз искарвам 160лв. по тази мизерна програмка и не стигат за нищо,а когато посъбера за колата те правят така,че да трябва да ги дам за друго и пак да нямам.Ето и сега тя е развалена от половин година,молих ги да я оправят и после да им върна парите,но те не го направиха.Кажете ми как да се справя с това и някакъв ваш опит с такъв проблем,ако имате такъв?
Благодаря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

choki19, чета поста ти и ми става едно такова и мило и малко смешно......смея се на себе си, обаче ..... не на теб. От известно време и аз имам книжка, стои си в портмонето ми заедно с талончето. И май там ще си остане. И кола имам, и вече съм семейна. Но скъпата ми майка не дава и дума да се издума да седна да карам. Според нея, още на първия светофар, че се пребия като куче. По принцип се водя, че нямам увреждане, но колата ми събира прах в гаража на майка ми и това си е. Няма излизане на глава. Да ти кажа проблема не е в хората с увреждане, а в родителите с увреждане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, проблема най-често е в родителите. Трудно е да разберат, че задачата им е да възпитат у децата си основните ценности. След това животът си е на детето. Ако то има нужда от съвет ще попита. Звучи просто и логично, но е трудно за изпълнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май ще излезе вярна мисълта, че имаш толкова права, колкото можеш да отстоиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да ги научиш, че детето им не е собственост, а личност със собствени нужди и мироглед.
В твоя случай явно има случай на прекомерна загриженост и нагласа, че сама не можеш да се справиш и трябва да ти се помогне дори като ти се пречи.
Конкретни идеи не мога да ти давам, но е очевадно, че те третират като малко детенце (да качим нещата върху секцията, че да не ги стига бебето).
Е трябва да намериш начин да им покажеш, че си порастнала и че можеш да си възрастен човек дори и със ограниченията на заболяването си.

Welcome to the real world!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите родители дори ги е страх от това какво ще стане, ако седна в акумулаторна инв. количка. Те щели да ме карат навсякъде и винаги със страх позволяват на някой друг човек да ме изведе.
Единственото ми "спасение", т.е. самостоятелност е мрежата, компютъра - просто не разбират и там се чувствам в свои води.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,
Благодаря на всички за разбирането и милото отношение,но повечето от вас говореха за нормалните неразбирателства между родители и деца.Наистина тях ги има във всяко семейство и ще продължава да ги има,но това едва ли е проблем ако тези неразбирателства и конфликти не променят и не ограничават живота ви.Всеки родител също така се страхува и се опитва да спести някои трудности на детето си,но пак не е проблем ако знае кое е оправдан страх и кое не и кога да спре.Аз самата имам дъщеря,но винаги съм се старала да и давам свобода,може би защото аз я нямам.
Проблема е,че един здрав физически човек може спокойно да погледне на страховете и опита да му се забрани нещо,да вдигне рамене и пак да си го направи,но един човек с увреждане може и да успее,но може и да не може да се справи с това.
Аз съм говорила и съм убеждавала и съм се карала и нищо!А живота ми си минава така като живея ограничено и самотно,родителите ме водят и взимат като малко дете от работа,а свободно не излизам въобще.Можех да имам приятели,да се запозная с някого,да не съм сама,да ходя на разни места...това как се преодолява,как се примиряваш,какво да правя?
Когато изкарах книжка от началото карах,но с тях уж само за малко за да свикна.После колата се развали стоя много месеци така,а когато я оправиха пак бях поодвикнала и те пак с мен заради това.Така няколко пъти,а имам книжка от три години.Не съм ходила почти никъде,не съм пробвала да съм самостоятелна,а искам,не мога повече така!
Лошото е,че не зависи само от мойта воля да си извоювам свобода,а чисто физически и финансово завися от тях и те сега го използват.Не мога все да събера пари за поправка,а и да ги събера,как да купя сама части,като се движа трудно с канадки и на малки разстояния?
Виждала съм много хора с увреждания,които си живеят съвсем нормално и ходят навсякъде сами,как го постигате?Ако има някой,който се е справил с родителските страхове и опита да се наложат над него,моля да ми каже!
Родителите ми все казват,че не съм уверена,че как да съм,като за три години съм карала има-няма няколко месеца и с големи прекъсвания.Ходя на къси разстояния и то само в квартала където живея,а те казват,че не познавам София и не мога да се ориентирам,че кой се ориентира веднага на място дето никога не е бил?
Защо това,че си с някакво увреждане да те прави цял живот малко дете?Ние нямаме ли право да живеем,да се забавляваме?
Винаги съм казвала,че увреждането каквото и да е то само затруднява човека и е преодолимо,но човешката глупост,незнаене,злоба и други такива,точно те осакатяват и то повече от най-тежката болест!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

choki19, ако със същата упоритост, с каквато тук отстояваш позицията си, се бориш и в житейските ситуации - няма родителите ти да смеят да спорят с теб и даже ще се съгласяват... предварително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами те не спорят въобще,това е проблема!Ако имаха сериозни аргументи против това аз да живея самостоятелно и свободно щяха да ги изложат и да ги отстояват,но те не могат защото няма обективни такива.Те просто използват,че финансово са по-силни и,че не мога сама да си набавя части и да я оставя на сервиз и просто ме принуждават да живея според което те искат!Ама аз не мога повече,не искам да живея така!Най-хубавите години от живота ми минаха ей така!А и дъщеря ми вече като гледа как те се отнасят с мен като с малко дете,познайте какъв авторитет имам!Баща и ни заряза,като беше още малка,а аз пък се ожених само пак от пустото желание за свобода,самостоятелност и да се отърва от опеката на родителите си,но освен детето другото беше истински ад!
Ако това за отстояването и,че съм упорита не беше подигравка,моля помогнете с някакъв съвет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите