(Преписано от стената на една болница за инвалиди)

Рой Кампанела

Молих си на Бога да придобия сила.
Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам.

Молих се на Бога за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща.

Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост.

Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам потребността от Бог.

Молих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко.

Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че не го съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути!

Аз съм сред най-благословените хора!

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

Ами да ликвидират цясата система за социално подпомагане на инвалидите!
Те и без това само на молитви и близки могат да се надяват.

Че е система, система е да не получават помощ и да са обречени на страдания заради това че са с увреждания!
Я идете в ТЕЛК комисията да ви наругаят едно хубавичко....Срама нямат! И в социалната служба те ругаят и изхвърлят - къв си ти бе кво искаш, нямаш право на помощи....Мизерници!

Система за социално подпомагане ? Звучи толкова добре, колкото и това, което съм "пуснала" и звучи красиво. Но, ако някъде там хората израстват духовно така да се каже, ТУК при нас всичко се свежда до двустранен процес на ... духане.

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

откъс от"Плюшеното зайче"на Марджъри Уилямс



"-Боли ли?-попита Зайчето.
-Понякога-отвърна Кончето,защото винаги говореше честно.-Когато си истински,за теб няма значение дали те боли.
-Изведнъж ли се случва,сякаш те раняват-питаше Зайчето,-или малко по малко?
-Не се случва изведнъж-обясни Кончето,-а ставаш истински.За това е нужно много време.За това не се случва често на хора,които се чупят лесно,имат остри ръбове,или трябва да се пазят много внимателно.Общо взето,когато станеш Истински,козината ти се е проскубала,очите ти са изпадали,краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение,тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен,освен за хората,които не разбират."

Като за хора, които обичат да гледат сърцераздирателни драми. И нямат никаква реална представа за това колко е тъпо това кредо, надраскано върху стената от някой полуграмотен полурелигиозен негър, препитаващ се от подаяния.

А Марджъри си пише направо за слабоумни.

Не - като за хора , които знаят какво е болка , защото всеки ден се срещат с нея , като за хора , които търсят причината за да живеят въпреки всичко , като за хора , които искат да останат ЧОВЕЦИ въпреки всичко ...
А за това трябват много , ама много специални сетива - то не е за всеки , наистина !

ти си твърде заблудена самодива, само това ще ти кажа.

Апропо, Самодиво69, повръща ми се от тази проповед за овчедушието, пробутвана като призив към смирение и химн на радостта от живота!
Ако прочетете внимателно текста, просто няма как да не осъзнаете, че е пълен с глупости и идиотизми.
Надявам се една самодива ще е достатъчно милозлива да позволи на инвалидите да имат свое мнение за пробутваните за вдигане на тиража римувани блудкажи?
А сега си забършете с батистената кърпичка очилата или монитора, наместо да пишете глупости за това как се срещате с болката, на хора, които са я изпитали.

Впрочем, вие сте самодивата с лигавата история на Марджъри, а не авторката на темата. Е, прочетох пак сърцераздирателния диалог между двете добичета. Ами адски е тъп, а пък постването му в този клуб за зрели хора си е 100% дебелокожие.

Мислех , че този клуб е наистина за хората с увреждания ,но явно не е така .
Явно че мнението на един самовлюбен егоист е по-важно .
За болката - зная достатъчно , а също и за проблемите на инвалидите.
Не съм се опитвала да натрапвам своето мнение , само го изразих, но от личен опит зная че щом дразня някого - значи съм права :)
Няма проблеми - аз наистина не съм за този клуб.
Пишете си високопарните слова за големи, аз отивам да свърша нещо по-съществено.
А "самодивата " - хич не я закачай :)


Не е важно колко си голям а каква работа можеш да вършиш.

Ок, да приемем, че сме различни, както и реалните ни представи за Болката, Живота, Тъпото и Острото. И какво от това ?


Дали ще ти стане по-добре, ако кажа, че този текст беше поздрав за човек, който е "вярващ" /колкото и а-логично да ми се струва на мен/ и който пише само с 2 пръста на клавиатура, но участва в почти всички форуми на дир-а ? Както и въпреки всичките сълзящи декубитус рани си седи на задника и си изкарва прехраната, вместо да твърди, че познава в дълбочина Болката и да Драматизира Живота и онова, което Го Няма ?

Трябва ли да се надцакваме със собствената си болка, за да си докажем, че знаем какво е да си инвалид, какво е да си изпитал или какво озн. да си съпричастен - да приемем, че всички сме учили в Училището на най-добрите и всеки знае цената на онова, което му струва усилието всеки ден да се събужда ... заради или поради ..., както и че тук няма случайни хора, дошли просто да си говорят, защото видиш ли са големите разбирачи на "проблемите на инвалидите" - аман значи !!!

И въобще има ли някой тук дето да играе табла в pogo.com, че се търси партньор, поне да е "червен" ?

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

само ца да се размърдаш да напишеш нещо подобно си е заслужавало да те провокирам, нали така.
всеки може да преписва това и онова.
А стихотворението въпреки това не ми допада. Особено пък за Кредо.
Всеки си има свое кредо - и няма нужда да унифицираш всички "И"-та, нали така.

С размера на инвалидните пенсии в БГ, точно инвалидите ще тръгнат да пишат из клубовете, защото всички могат да си позволят и-нет, нали, Самодиво?
Нека не ставаме смешни, става ли?
Всичко добро.

Обичам, когато някои казва/мисли, че ме провокира и когато смята, че се прави/пише нещо, за да му се хареса лично и на всяка цена. Някога, всички "И"-та бяха унифицирани - примерно по инвалидните номера на колите, но аз пък не обичам общите знаменатели.

Що се отнася до кредото ... знам ли, вероятно идва от credere , пък и кредит в днешно време трудно се взема, ако пък и трябва да вярваш ... :))

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

Извинявай, ти гражданка "и" ли си? Ако не си, се държиш меко казано грубиянски и опърничаво.
Защо, всъщност, си въобразяваш, че стихчето би допаднало на човека, за когото е адресирано? Да не би да си въобразяваш, че той е възхитен от съдбата си? Сигурното е, че е прекрасно възпитан човек, който добре се владее и умее да щади чувствата на другите. И да благодари за подаръците, дори когато са като порцелан от магазин, в който се е разходил слон.

Била ли си обречена да живееш в бедност? Това ли е според тебе пътят към смирението? Ами раздай тогава всичко, което имаш и се смири.

Нужно ли е да станеш слаба, за да се научиш смирено да се подчиняваш? Това ли е начинът - Господ та ти вземе силата, да те направи инвалид, за да се научиш да се подчиняваш. Мноого тъпо, ще знаеш. Но явно, на теб ти харесва.

Черешката в тортата е това:

"Молих се на Бога за здраве, за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща. "

Е ти явно не си в ред, благотворителността на някои така им действа, за да ми пробутваш това нещо като Кредо. Кой нормален човек, инвалидизиран, ще е по-ефикасен. "За да върша по-добри неща." Сигурното е, че човекът, за който говориш, би бил по-ефикасен, ако съдбата не го беше ударила. Трябва ли да ти обяснявам защо? Защото от това, което си написала за него, е ясно с какви качества е надарен. И щеше да си е такъв, без да стане инвалид.


А тая перверзия тука:
"Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост. "

Няма да я коментирам. Препоръчвам ти да заживееш с 50-60 лева месечно и макар и здрава, ще схванеш колко е тъпо и ужасно това.

Ами това?
Слабост ли му трябва на човек, за да почувства потребността от Бог?
"Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост, за да почувствам потребността от Бог. "

А края ми го обясни ти. Очаквам да ме накараш да се възхитя от градиращите глуписти в тези редове:

"олих се за всичко, което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот, за да мога да се радвам на всичко.

Не получих нищо, за което се молих, а всичко, за което се надявах.
Въпреки че не го съзнавах, неизречените ми молитви бяха чути!

Аз съм сред най-благословените хора!"

И не ми казвай, че човекът, за когото ми пишеш с пяна на уста колко е такъв и онакъв, би харесал подобни дивотии. Освен ако е загубил интелекта си окончателно и безвъзвратно в битката си със съдбета.

Поздравления за преразказа с моменти на разсъждение, с вменена мъдрост и "почерняне" на ключовите места. Но, тъй като, аз съм излекувана от никога непрощаваното ми високомерие за единственост /видиш ли колко много болка само аз съм изживяла и изживявам, как само аз познавам Живота във всичките му видими и невидими черни нюанси и проклинам пълното право да проклинам всичко от Big Bang до Министерството на Социалните грижи + Съдбата си на кола на смирението разпната, какво ми струва или какво ми коства еди кое си усилие/, а и искам да се извиня, ако съм била груба и неуважаваща чувствата ти, ще ти отговоря с ето тази усмивка ... :

"Вие сте се появили от невидимото поле на енергията. Вие сте дошли тук
по съвършен начин. И както Айнщайн е казал: “Вие имате избор. Можете да
избирате дали да живеете във враждебна или в приятелска вселена? Ако
искате да живеете в приятелска вселена, вярвайте в това.”
Ето една история, която потвърждава това. Обичам тази история.
Това са двама души с две различни гледни точки към вселената. Една жена
от Ню Йорк била при своята фризьорка в Иист Сайд, подготвяйки се за
пътуването си до Рим със своя приятел. Тя споменала за пътуването пред
фризьорката.
- Рим!? Защо всички искат да отидат до Рим? Там е такава навалица,
такава мръсотия, и най-лошото от всичко е, че е пълно с италианци. Ти
си луда да ходиш до Рим! Е, как мислиш да стигнеш до там?
- Ами, ще летя с Континентъл Еърлайнс. Ние получихме тези чер...
- Континентъл!? Та ти ги знаеш какви са, - фризьорката била толкова
възмутена. – Това е отвратителна авиокомпания. Самолетите са грозни и
винаги закъсняват. А къде ще отседнеш в Рим?
- Ами, ние ще бъдем в това изключително място, в лявата част, нарича
се Тести...
- Спри, не продължавай. Знам го това място. Всеки си мисли, че ще бъде
специално и изключително. То е тъпо. Това е най-лошият хотел в целия
град. Стаите са малки, обслужването е лошо и винаги цените са високи. А
какво ще правиш когато отидеш в Рим?
- Ами, ще отидем до Ватикана и ще се надяваме да видим папата.
- Да бе, папата. Та там има милиони хора и той ще изглежда като
мравчица. Той стои толкова далече.
Месец по-късно жената дошла при същата фризьорка и тя я попитала за
нейното пътуване до Рим.
- Ами, - тя се усмихвала постоянно, - беше абсолютно вълшебно. Не само,
че пристигнахме на време и пътувахме в съвсем нов самолет, но тъй като
беше препълнен, ни преместиха в първа класа. Храната и виното бяха
чудесни и до мен винаги беше един красив двадесет и две годишен стюард,
който ме обслужваше.
- А хотелът?
- Хотелът беше приказен. Те току-що бяха завършили ремонт за шест
милиона долара. Това беше най-красивият хотел в целия град. Там също
беше препълнено, така че всъщност ни се извиниха, и, честно, ни дадоха
апартамент, без да доплащаме.
- Какво пътуване! – казала фризьорката. – Но съм сигурна, че не си
видяла папата.
- Ами, - казала жената, - точно за това наистина имахме късмет. Честно
казано, обикаляхме Ватикана, когато един гвардеец от Швейцарската
гвардия ме докосна по рамото и ми каза, че папата искал лично да се
види с някои от посетителите. И ако, бъда така добра, да отида в
неговата стая и да изчакам. Папата искал лично да ме поздрави. Бях
избрана съвсем произволно. Папата излезе от покоите си и наистина това
беше той - Светият Отец. Той влезе, хвана ръката ми, аз се наведох и с
приковано внимание го чух да прошепва няколко думи на ухото ми, и това
беше най-красивото преживяване, което имах.
- Наистина ли!? – възкликнала фризьорката. И какво ти каза?
- Той каза: “От къде имаш тази отвратителна прическа?”

Уейн Дайър, Конференцията I Can Do It!, Лас Вегас, 22 май 2004

***

You showed up from an invisible field of energy. You came here in a
prefect way. And as Einstein said: “You have a choice. The choice is –
Do I live in a hostile universe or in a friendly universe? If I live in
a friendly universe, I believe that.”
Here is a story that exemplifies that. I love that story.
There are two people with two different views to the universe. A New
York woman was at her East Side hairdresser preparing for her trip to
Rome with her boyfriend. She mentioned the trip to her hairdresser.
- Rome?! Why that anyone wants to get to Rome? It’s crowded, it’s
dirty, and worse of it it’s full of Italians. You are crazy to go to
Rome! So how you are getting to go there?
This is the conversation.
- Well, I’m going to fly with Continental Airlines. We got that red…
- Continental!? You know these people, - she moves a lot. – It’s
terrible airline! The planes are ugly, and they are always late. So
where you gonna be staying in Rome?
- Well, we will be at this exclusive place, at Rome’s left side, called
Testy…
- Don’t go any further. I know that place. Anybody thinks it’s gonna be
special and exclusive. It’s a dumb. This is the worst hotel in the
whole city. Rooms are small, the service is poor and they are way
overpriced. So what you gonna do when you get to Rome?
- Well, we are going to Vatican and we are hoping to see the pope.
- Yeah, right, the pope. There are a million of other people, he is
gonna to look in a size of ant. He is staying so far away.
So a month later the same woman came back to the same hairdresser and
she asked her about her trip to Rome.
- Well, - she was always smiling, - it was absolutely wonderful. Not
only we arrived on time in a brand new jet, but it was overbooked and
they bumped us to the first class. The food and the wine were wonderful
and I had a handsome 22 years old steward waiting me in a hand with
food.
- And the hotel?
- The hotel was fabulous. They’ve just finished 6 million dollars
remodeling job. The finest hotel in the entire city. They were also
overbooked, so they actually apologized to us and gave us, on honor, a
suit and get no extra charge.
- What a trip! – The hairdresser said. – But I know you didn’t see the
pope?
- Well, - she said, - that was what we really were get lucky. For
justice, we are touring the Vatican when a Swiss guard touched my
shoulders, explaining me that the pope himself wants to meet some of
the visitors, and if I’ll be so kind to step in his private room, and
wait. The pope wants personally to greet me I’ve just picked up by
random. And the pope came out of his chambers and sure enough the Holly
Father himself walked to the door and shook my hand and I nailed down
and he spoke a few words in my ears, which to me was the most beautiful
experience I had.
- Really?! – Said the hairdresser. - What did he said?
- He said: “Where did you get that lousy hair-do?”

Wayne Dyer, I Can Do It! Conference, Las Vegas, May 22, 2004"

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

Литературните ни вкусове очевидно не съвпадат. Не се усмихвам, когато чета тривиални неща.
Все пак благодаря.

Освен това разсъжденията ти са далеч от истината, затова - защо просто не зарежем тази тема, в която има всичко друго, но не и усмивки, добра литература. А да ти кажа благата ти иронийка, с която разговаряш с предполагаеми инвалиди, както и предположението, че изпитвам някакви чувства, пишейки тук - ето това ме кара да се усмихвам.
Аз съм толкова "и" колкото ти си принцеса.

Съжалявам, но аз не дискриминирам хората според тяхната трудо или нетрудоспособност , не им лепя буквичката "и" и пр. , както и не съм чула за целия си съзнателен живот, някои от близките до сърцето ми хора да проявява интерес от борба със съдбата, да очаква спец. компромиси, поради своето физическо различие и т.н.

Но, разгеле - свърши се, защото аз постоянно исках да възкликна като в онзи виц: "Постановка ми правите - искате да ми вземете колелото".

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

да си кажа - девизът ти ми бърка в здравето. Изключително дебелашки е за тук - но ти си знаеш.
Айде, пък дано е разгеле.

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.



Вложеният в думите ми смисъл не е от значение, важна е свободата да бъде интерпретиран.

Поредно пробване - трето.

Ако те помоля да ми дадеш да прочета въпросното Плюшено зайче ще ми го дадеш ли за прочит?

пп. Нета отказваше да ми приеме постинга. Ако и сега не го приеме следващия опит ще носи следващия пореден номер.

Нет свободньiх падений с вьiсот, но зато
есть свобода раскрьiть парашут!!!

Ей. Глупак!!! Нека ти кажа, че и аз съм инвалид. Друг въпрос е това, че приходите ми не са само пенсията, но в крайна сметка много от инвалидите, които познавам дават на месец повече от 15 лева за цигари а ниските скорости на доставчиците на интернет вървят между 12 и 18 лева. Аз съм на 15 и това е най-ниската тарифа на местния доставчик.
Излагаш се. Ако не можеш да сдържаш негативните емоции, които са ти доставени от един куп несправедливости относно инвалидите то поне не ги изливай където ти падне.

А как се играе табла в pogo.com? И какво значи поне да е червен?

Нет свободньiх падений с вьiсот, но зато
есть свобода раскрьiть парашут!!!

Той влезе, хвана ръката ми, аз се наведох и с
приковано внимание го чух да прошепва няколко думи на ухото ми, и това
беше най-красивото преживяване, което имах.
- Наистина ли!? – възкликнала фризьорката. И какво ти каза?
- Той каза: “От къде имаш тази отвратителна прическа?”

Това направо ме накара да квича от смях. Страхотно е.

Нет свободньiх падений с вьiсот, но зато
есть свобода раскрьiть парашут!!!

Ти пък си толкова позитивен, че просто слънце грейна тука. Следвай собствените си съвети - и чети разни бози, които постват тука "с благотворителни цели" агресивно състрадателни булки.

Напомни ми за един дзен-коан ... "Горко на онзи, който смята, че спасява, отклонявайки от Пътя".

Просто вървим ...

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

www.pogo.com - регистрацията е свободна. Няма опции за тапа и гилбара.
Рейтингът, който имаш на база изиграни игри и съотношението: победи/загуби има свое цифрово и цветово изражение: "червен" озн., че рейтинга ти е поне над 2000 точки, като след това има ново деление и пр. Интересно е.

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

Много стойностно кредо.Мисля,че това е и кредото на всички стойностни хора.

Поздрав,сизифе!:)

Addio,amore mio!

Редактирано от Дявoл на 04.08.05 06:34.

четох, четох....и все пак някой ще ми обясни ли какво е това "кредо", и аз що го нямам...?
А за "и" : Ти като не си "и" кво майната си търсиш в този клуб...прави ти удоволствие да злорадстваш ли, извратеняк ли си някъв...

Написаното е много хубаво! В него има много болка ,но има и оптимисти4ни
моменти.За да го приеме 4овек е нужно духовно израстване и много смирение.
За съжаление на мен малко ми липсва смирението.А е необходимо.Като не
можем да променим съдбата си то поне да се примирим с нея!

Прекаленият светец и Богу не е драг!

това е и моето кредо.

мдаа, благословен е онзи, чийто дух е намерил път и сила да продължи. въпреки болката - физическа, напук и на онази по-страшната - съзнаващата.
щастлив е и онзи, който е овладял яростта, който е победил телесната слабост, който е престанал да се самосъжалява, който е престанал да обръща внимание на погледите и да пробива с юмрук стената
фактът, че не можеш да риташ топка със сина си, не значи, че не можеш да му прочетеш приказка; да му обясниш как започва и къде свършва всичко или пък да наредиш пъзела.
успех на всички

какво да дам, за да продължа нататък...

Написаното по горе е напълно вярно.Има само един проблем в цялата дискусия,а именно: Бог ни казва : Вярвай ,бори се да промениш съдбата си.
А от друга страна: Смири се със съдбата си. Аз не споря с Бога.Той е прав.
Просто моя слаб ум не може да схване великата истина.

Защо смяташ че е велика истина,
ами ако е велика лъжа?
И още нещо си мисла аз относно темата тук
Вие дето си падате по разни кредита,
що не намерите на някоя стена
"Кредо на онези, които не искат да страдат"
Аз отивам да търся едно такова и ще ви го
пейсна та да смените малко страдалчиските
излияния тук

защо реши, че бог е прав. сигур си е полегнал кат същински древноримски плейбой и раздава правосъдие и наказания без да са му искани.
каква дилема? прощаваш му със смирение и ако имаш сили след всичко преживяно се бориш - ама срещу какво и за какво - ти избираш, не бог


какво да дам, за да продължа нататък...

Само онези, които са приели Бог в сърцето си, могат да разберат мъдростта на тези думи. За съжаление ние българите, в по-голямата си част, сме безверници. Така ни подковаха в онези времена, че сега се страхуваме да произнесем думата “Бог”, а казваме “нещо”, когато говорим за него или с половин уста Го признаваме. И е така, защото нашите така наречени “православни” (Много се гордеят, като кажат “православна вяра”) свещеници не са Божи служители, а занаятчии. В този ред на мисли, какво ще кажете за свещеника, който се записал да участва в big brother – 2?!?! Много показателно, нали?

Свещенниците не са по добри от църквата ,която представляват.
Вярата в Бог човек трябва да си я има в сърцето без да гледа църкви
и свещенници.Нито православната църква,нито другите вероизповедания
са цвете за мирисане.

и при свещениците има и черни овце, и страхотни хора (аз познавам един страхотен), и няма защо да бъдат слагани под общ знаменател. А това всички го разправят че не сме били истински християни особено третостепенни чуждестранни авторитети...

а, в Биг Брадър - супер!!! нека!
аз не мога без 5 мин. фарс дневно

Оценявам хумора ти

merci