Не знам защо такива реакции към здравите хора. В края на краищата никой не ни е виновен.

Да, лесно е да натрупаш злоба, когато не можеш да си пълноценен член на обществото, когато те гледат подозрително, когато не можеш да се обадиш по телефона, когато не можеш да прочетеш книга, не можеш да се качиш на тамвай и да и идеш да изпиеш едно кафе, когато не можеш да гледаш телевизия, когато никой не иска да те наеме (следователно гладуваш), когато никой не иска да те чуе, когато не можеш да получиш образование, когато трябва да ти помагат да отидеш до тоалетната или да се облечеш, когато хората те отбягват, когато едно изречение не можеш да кажеш, когато една дъвка не можеш да си купиш... ясно? Не става дума за вина. Става дума за възможност.

Да, наистина прекалено лесно е да прехвърлиш вината на другите хора, само защото не можем да правим всичко това. Въпроса е човек поне да опита да се пребори с този проблем. В края на краищата ние сами си избираме телата (или така си мисля, но може и да не съм прав).