изобщо какво е да си различен? Знаете ли как се стяга тялото (а за душата да не приказвам) на доста от хората с физически проблеми когато усетят че погледа ти се е спрял на недъга им. Може би е по-добре и да не знаете. Казват че езикът ми бил грубичък-ами грубички неща съм видял и преживял. Все пак радвам се да видя че има клуб посветен на хората в неравнопоставено положение (каква бюрократична идиотщина е този израз). Дали ще има полза-бъдещето ще покаже но от НАС САМИТЕ ЗАВИСИ! Дали ще бъдем навъсени и зли и дали егоизма ни ще залее света или ще се преборим за нещо по-добро? Ще чакам и ще се надявам.

Oh, za syjalenie si praw. I "zdrawite" si imat swoi nedyzi, ot koito se pritesnqwat. No po-dobre li bi bilo da se prawim, 4e ne gi zabelqzwame? Ne bi li bilo towa licemerie? Ne e li po-dobre da priemame nedyzite i da pokazwame, 4e ne ni smu6tawat?

Безсъмнено в дългосрочен план повечето видими физически отклонения представляват не толкова неудобство, колкото стигма -- причиняват силен и постоянен смут у хората, които ги имат, нежели физически страдания. Много е писано по въпроса на Запад -- само вижте каква мина от факти предоставя търсачка, запитана за "Body Image" и "Self Image".

Тези факти говорят, че не само стигмата (отношението на околните към физическите отклонения) мъчи, а и самото лично виждане на човек за собствената му външност. С други думи важна е обществената настройка -- ако тя е приемаща спрямо различията, то и индивидът ще си "прощава", и обществото ще го оставя намира. До не толкова отдавна в България цареше нетърпимост спрямо отклоненията и признаците на разлика. Трябва да мине време, а трябва да се предприемат активни мерки за притъпяване на тази нетъпримост. Дотук съм съгласен с "реалистична".

Но макар обществената настройка да е важна, тя не е нито изчерпателна, нито най-важна в случая...

... Понеже истински важното е естествената и предопределена реакция на човешкия поглед да търси именно отклоненията. Атавизъм хилядолетен е това, вграден в човека-ловец -- както и в котката, която макар дремеща, веднага забелязва и най-невинното отклонение.

Безспорно е, че и самите хора с видими увреждания оглеждат и отбелязват особеностите на други хора с увреждания, въпреки мъката, която същевременно знаят, че подобно оглеждане причинява на тях. Разбира се, щом и едните, и другите са "в един кюп" обидата е по-приемлива, намесват се и неща като взаимно състрадание. Но фактът остава -- те си гледат недъзите.

Значи привличането на хорските погледи никога няма да спре. Макар с опит за скришност, макар с опит за тактичност, макар по-малко на брой и макар по-редки, те ще продължат. И ако Ви мъчат днес, те поне донякъде ще продължат да Ви мъчат и занапред.

Проблем! И може би разрешението му е в това да възприемете една доста неопределена идея, която отдавна се върти из кръговете на хората с увреждания по света, съдейки по интернета. Това е да застанете лице в лице срещу физическата си уникалност и да я признаете като нещо непроменимо. А оттам да я признаете и възприемете като нещо, от което в никакъв случай няма да се стеснявате и дори нещо, което в определени случаи може да ви дава поводи за положителни чувства или гордост.

Колкото и извратена може би Ви се вижда мисълта да се приемете като горд и прочее заради физическата си уникалност (това май звучи по-добре, отколкото да сте в в "неравностойно положение"), помислете какво сам забелязвате и помните:

- лади или поршета
- дни, отминали безметежно или донесли ярки събития
- непокътнати коли или катастрофирали
- нови сгради или олющени фасади
- обикновени на вид жени или такива с особености (фризура, телосложение, "боя")
- злободневни новини или по-силни и необикновени такива
- широко разпространени имена или рядко срещани такива
- цветя, които виждате навсякъде или редки и странни екземпляри

Сега си кажете:
- "аз съм порше сред ладите"
- "донесъл съм ярко събитие някому днес"
- "може да съм с олющена фасада, ама пък имам характер"
- "имам необикновено, забележимо и забележително телосложение"
- "аз съм въздействал като силна и необикновена новина за някого днес"
- "аз съм рядкост -- като странно и екзотимно име"
- "аз съм като рядък екземпляр цвете или фирателическа рядкост"
- "мнозина се мислят за уникални или биват описани като такива; а аз действително съм уникален"

ама и аз дето съм и лекар на всичкото отгоре може да се загледам.
Знам че не е редно и е кофти ама съм човек.
Мога да обясня и физиологичния рефлекс.
Ама извинявай.
Не го възприемай като обида.
То е поскоро обида към този който го прави.

Прав си, докато сами не се приемем, няма да ни приемат. За съжаление, много хора градят себеприемането си въз основа приемането от външния свят, което също върши работа, но само ако априорно притежаваш характеристики оценявани от обществото.

Надявам се разбираш английски, виж тук

http://www.saywhatclub.com/essays/ekisser.htm

Просто много хора не са имали близки познанства с инвалиди и не си дават сметка за много неща.Просто исках леко да ги стресна и да ги накарам да се замислят за хората в по-особено положение но виждам че съм се престарал.
Приеми извиненията ми за това.Във всеки случай аз съм за помощ за инвалидите по всички възможни начини а това което се прави в момента в българия е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МАЛКО.

ДЪЛГО ГЛАДУВАЛ.МНОГО... МНОГО ГЛАДЕН

Много си прав ,че малко се прави в БГ за хората в неравностойно положение!
А и когато се прави , се прави някак проформа, а не се отчитат много фактори!
Онзи ден например, ходих до 7-ма поликлиника да подавам документи за ТЕЛКК. На излизане забелязах,че са сложили нещо като рампи за инвалидните колички, пък и за количките на бебетата стават ! Подлезът също с релси по стълбите! Ама някой да е съобразил наклона?

...един живот живота ти да сподели...

мога да си представя
като се разминавам с човек с недъг гледам да не се зазяпвам и в същото време да не гледам като през стъкло, щото предполагам, че е също толкова гадно да видиш, че те забелязват и мигом те изключват от възприятията си...

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

Интересен ми е девизът ти Анхела, може би и ти търсиш някого.

happyman@abv.bg