значи, ще се опитам да го обесня с думи прости. Вижте, аз не че имам голям капацитет в тая работа, но по стечение на обстоятелствата съм участвала пряко в учебния процес и процеса на заснемането на филми в нашата мила родина. Нашите тука мили дискусии на тема БГ кино, те наистина са много мили, обаче според мен съвсем не засягат истинската причина на нашите неволи - а тя е липсата на професионализъм. Защото притяли и другари киното е първо занаят а после всичко друго.

И не само в киното ... в рисуването например, не можеш да твориш гениални платна без да си се мъчил над светлосенките, перспективите и т.н. години наред, докато не докараш всеки штрих до съвършенство.

Как можеш изобщо да оперираш с нещо, да го трасформираш без да го пазнаваш? За какви гениални произведения говорите сред хора, чиито познания са толкова елементарни. не ме гледайте мене - аз съм профан, тъпак /писах за това вече/, но аз не съм този, който претендира, че оже да прави кино май...

Нашите училища дават много, много ниско ниво на техническо обучение на персонала свързан с киното. Едиственото, което се тъпче в главата на младите е именно претенцията и снобизма. Практиката е на нивото на реалистичния социализъм и няма да мръдне много от там. Може би ни трябва ново поколение учители, което да научи милите "генийчета", че кино се прави трудно, с много пот, с много дисциплина и упоритост, най-важното - за да получиш трябва да дадеш.
Какво представлява един снимачен ден на българска продукция? били ли сте за да видите какво правят тези самовлюбени и разглезени до безобразие "гении"? Няма срокове, няма никакъв ред. Всеки си прави каквото си иска, шматкат се, режисьорите изобщо ги няма повечето време защото пият "творческо" кафе в някое капанче и чакат музата да ги посети.

Вие считате, че това е преувеличено? не е! Самата истина си е...
Явяваш се на работа в 10:00 ... до 12 изобщо нищо не става, всички почват да обядват. после до три започва нещо да се размърдва - пристигат гримьорката, гардобиерката и повечето техници. Към четири всички отиват да пият кафе. В пет пристига асистент режисьора и към 6 с снима първи дубъл... а за всичкото това време ти тече надница.

Познайте след колко време и на каква стойност ще излезе този филм?! Докато я караме така никой да не ми говори за българско кино. Първо да се научат на занаят, защото не можеш да бъдеш обущар, който не умее да поправя обувки или месар, който не може да транжира.

Да живеят занаятчиите като Мартин Скорсезе, Оливър Стоун, Робърт де Ниро и всички знайни и незнайни майстори на правене на кино.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чистка е ясно. Лошото е, че няма кой да поеме щафетата. А и за техническата страна на нещата просто не ми се говори, защото такава страна в това учебно заведение няма.
Картинката, която описваш за един снимачен ден е доста вярна, само че когато на площадката са "старите" кинаджии. Аз съм имала възможността да наблюдавам и помагам в снимки, с които са се заели млади хора- настоящи студенти или скоро завършили. Честно казано, бях изненадана от професионализма и желанието за работа. В целия екип тези, които единствено пречеха и направо спъваха работата, бяха точно от старото поколение. Няма да споменавам имена, защото става дума за извесни фамилии, пък и не за това става дума. Та, исках да кажа, че има надежда. Просто трябва време, в което младото поколение да добие малко повече опит. Къде, обаче, ще го добива този опит, нямам идея. Но когато се работи, се работи сериозно. Аз съм свидетел.

напълно съм съглесен, особено за частта за претенциите и липсата на дисциплина и технически умения.

---
we can be heroes

Kogato izkustvoto se prevurne v zanaiat, krai s nego...

Think before, or you may can't think after.

ето това е голямата грешка за която си говорим... когато се махне техническата част от изкуството то става празна претенциозност... само виж накой от последните френски филми

---
we can be heroes

Яко бачкане и трупане на опит-така се става професионалист. Първо преминаваш през гадостта и мизерията на собствените си провали и ако оцелееш психически и физически чак тогава идва удоволствието ,а не както у нас първо кефчето ,а после работата.

Знам от сигурен източник ,че например в Англия разните им там колежи и частни школи още от първата година на обучение вкарват първолаците в студио и там си провеждат лекциите редом с професионалистите ,които също работят в съответното студио и по този начин съчетават теория с практика - най-железният начин да се научиш на кино. Някой много мъдър човек е казал: "Сцената е най добрият учител".......разбирай снимачната площадка.

Като пряк участник в механизма на обучението у нас мога преспокойно да заявя ,че то наистина е на много ниско ниво. И не става въпрос само за пълната липса на технически средства ,а и за това ,че се опитват да те затрупват с теория ,която практически е неизпълнима от една страна заради техниката ,а от друга страна заради липсата на професионализъм у самите нас ,която пък от своя страна се добива с практика и бачкане и както се вижда - получава се един омагьосан кръг ,който спокойно си се върти във времето и никой не си дава сметка ,че един ден това ще се окаже пагубно и младият евентуален и закърнял от бездействие "талант" отива по дяволите ,и като застане на снимачната площадка some shiny day започва да се чуди тепърва откъде и как да започне ,ако въобще стигне дотам де...
И докато ние тук си редим сладко-сладко приказчици и раздуваме теорийки ония "бозаджии" оттатък атлантика не спират да работят и въобще и през акъла не им минава да седнат и да бъбрят за кино ,те просто отиват и започват да го правят ,защото именно "правенето" ги е научило да го "правят" ,а не моабета в близкото кафе с мобифона в/у масата.

Силата ми е свидетел колко пъти са ми били връщани разни сценарии с укорителната реплика: "Ооо не забрави... това е невъзможно за заснемане ,откъде ще ги намериш тия кранове ,сини екрани и тем подобни скъпотии ние да не сме Холивуд...я стига си хвърчал в облаците...напиши нещо реално ,дето да можеш да го снимаш и тогава пак ела..." И аз си викам на ум всеки път "то хубаво ,ама като знам ,че с една полуразбита видео камера Panasonic M3000 и един сносен репортаж неможе да се получи ... какъв трябва да е сценария бе джанъм..." и още куп подобни изпълнения. А да не казвам ,че повече от половината ми колеги и колежки (да ме прощават ,че им говоря зад гърба) въобще не знаят за какво са дошли там ,кой знае кой какво ги е лъгал на времето. Те са вече трети курс и още не знаят как да направят една елементарна разкадровка ,то не са глупости ,то не са елементарни грешки-бъркат се посоки ,"скача" се по оста непрекъснато ,редуват се необясними планове ,ама абсолютно никакво усещане за повествование в поредицата от кадри. И най-лошото е ,че тия същите имат адски много връзки по разни телевизии и фирми и един ден без проблем ще се набутат някъде с титли на оператори ,монтажисти и режисьори...е какви филми искате да има после ?!?
Ако някой си мисли ,че връзкарството и шуро-баджанащината е умряло със смяната на тоталитарния режим ,дълбоко се лъже ,същите гадове сега се подвизават безнаказано под знака на демокрацията и са образували затворен кръг ,до който немож припари. А за аматьори като мене и дума не може да става. Извинявайте за това лично отклонение ,но ми е писнало да си трая и да търся черната котка в тъмната стая ,да не би случайно да оцапам нечий имидж.

J_Council

съгласен съм с всичко казано
много съм съгласен