Re: Още една тема за полемика / Култура и изкуство / Кино

Много ми се искаше това да е тема за конкретен филм, но не е. Явно сезонът е такъв, че няма кой-знае какво за оплюване/похвалване, или просто на хората им писна да гледат. А пък може просто да са порЕстанли и вече да ги вълнуват неща като: накладките, мазилката в банята, скъпите памперси и прочие важни житейски тегоби.
:)

Та така.
Ще пейстна една статия от в-к "Дневник", която ми направи впечатление, не толкова, защото казва нещо ново, а защото проблематиката й е важна и много лесно се забравя по тия ширини.
Текстът е на Явор Гърдев от някакво интервю по "Канал 1". Но преди това искам да е ясно, че нямам никакво отношение към автора, освен това, че го смятам за изключително лош кинаджия(което не означава глупав човек по презумция;). Не съм гледал нито една от пиесите му на сцена, така че в общи линии съм безпристрастен. Единствено ме интересува тезата, зад която той застава, и с която аз, разбира се, съм съгласен. Не защото съм му фен, както уточних по-горе, а просто, защото тя е фундаментална и значима.

Ето го и текстът:

"Има един проблем, който е всеобщ и се разпростира върху цялостната политика у нас. Tой е свързан с тоталната икономизация на политиката. Политиката дотолкова е редуцирала целите си, че те изискват единствено и само икономическо оцеляване. Тя е станала съвършено икономизирана сфера.

А това е проблем за Европа и за една европейска страна. Защото държавата има една основна цел и тя е да усвоява територията, на която се намира, като я цивилизова. Българската държава от 102 години, откакто е независима, все се опитва да овладее тази територия посредством цивилизоване и усъвършенстване на селищата.

Тези градове са градове благодарение на това, че животът в тях функционира по определен начин, който е в по-голяма степен цивилизован, отколкото в други места. И дори когато се казва, че това е било направено силово по времето на социализма, ние можем да направим за практическо удобство едно важно различаване – да усвоим постижението, като осъдим насилствения начин, по който се е стигнало до него, но не бива с осъждането на начина да се отказваме и от достижението.

Става дума за това, че преди да имаме професионален театър, ние имаме градове. Броят на градовете става все по-малък, защото

все по-малко селища в страната функционират като градове

Защото един град има сложна система на функциониране и взаимодействия, като например това, че хората ходят на театър, ходят на концерти, имат някакви социални взаимодействия помежду си.

Хората все повече се откъсват от тези социални режими, обособяват се, тоест социалната тъкан се къса тъкмо защото такива институции все повече се отнемат. Така тези градове започват да се свиват и постигнатата в някаква степен цивилизованост започва да се губи.

Днес може да няма театри, утре може да започнат да не се издават книги, без много неща може
Въпросът за ограничаването в бюджетните разходи, както всички разбираме, е важен. Но аргументите според мен започват да се изкривяват.

Защото, ако махнем всички неща, без които можем да живеем, с какво ще останем. Шекспир в "Крал Лир" казва: "Вземи му на човека всичко друго освен необходимото в живота и той ще заживее като скота." Точно това се случва сега.

Всичко, без което може, се маха и това, което остава, ни довежда до едно все по-нецивилизовано живеене, което една държава с цивилизационни претенции не може да си позволи да направи.

Че ситуацията е тежка финансово, се разбира. Справянето с такива бюджети действително изисква съкращения. Но политическият мандат се състои именно в това - да се вземат решения къде и какво. Сега има едно решение, с което всички сфери се режат еднакво.

При такъв тип политика обаче съществува следният проблем: можеш да загубиш позиции, които са завладени, а ще ти трябват след това трайно.

Вярно е, че управлението на голяма част от театрите е неефективно, това е факт. Това, което аз оспорвам, е логиката, че където има неефективно управление, следва всичко да бъде съкратено. Точно така българската държава, която е носител на българския суверенитет,

започва да отстъпва на хаоса позиции

които по-рано вече е успяла да отвоюва от него. А нейната задача по принцип, заради която й се делегира власт, е да намери начин ефективно да поддържа дейността в тези предприятия. За да не бъдат изгубени навиците за културна комуникация.

Тази загуба вече се забелязва в поведението на публиката в тези селища - тя свободно разговаря по мобилни телефони, влиза, излиза и се държи с театъра, така да се каже, като с телевизия.

Със загубата на културни рефлекси и комуникацията чрез изкуство теренът се запуска и оставя да буреняса. По-късно той вече няма да може да се възстанови просто така.

В резултат на това в страната ще останат само два-три големи града, които изобщо функционират като градове, а на всички други селища ще се отнемат белезите на цивилизования живот.
Ние сме страна от Европейския съюз, а

в Европа този сектор е отделен, той не е пазарен

и от него не се очаква пазарна възвращаемост, не се очаква печалба. Защото въпросът е да има критична маса - среда, в която могат да се развиват литаратурата, киното, театъра, музиката и другите изкуства. Това е стратегически разговор за това как трябва да се прави политика. Правиш икономиите в резултат на стратегия, но само ако знаеш какво искаш да постигнеш.

В Русия има страшно много театър, там има най-много театър в света, държавен, разбира се. Интересът е огромен, там има многогодишна традиция в това отношение. Германия също поддържа държавни театри (принадлежащи на отделните федерални държави и общини) в градовете си.

В Македония, за която тук се счита, че е по-изоставаща от нас, заплатата на един актьор в държавен театър е два пъти по-висока, отколкото на неговия колега тук. Да не говорим за страните от Евросъюза. България е най-последната страна на европейския континент по размер на заплащането в това отношение.

Ето това нещо е напълно жалко именно по статистически причини - заради гордеенето ни с идеологическите матрици, че сме някаква култура. Става дума за

тотална битова нищета, в която тази сфера е оставена

която е несравнима не само с най-уредения и най-богатия свят, а и с най-последните на европейската опашка, които са извън ЕС.

Дали моят следващ филм ще стане, е по някакъв начин индивидуален проблем на мен и група хора и това за няма да е фатално за нас. Проблемът е, че се елиминира възможността въобще да бъдат правени филми по професионален начин. Те пак ще станат по-малко.

И дори когато им е осигурена държавната субсидия, тя им се дава частично и по такъв начин, че екипите неизбежно попадат в междуособици и грозни конфликти. Всичко се свежда до едно докопване до кокала, което е самото дъно на мизерията.

Компромисът, който свежда нещата до базата на оцеляването, никога не може да роди качество. А когато то не може да възникне, особено смешни стават и претенциите: "А ние кога ще вземем "Оскар"?"...

Всички искат, разбира се, да се усещат като уважавани хора, като част от уредения свят, като част от света с ценности. Но това няма как да става без работа по отношение на цивилизоване на страната.

А с оттегляне от задачата за постоянно цивилизоване на страната и заместването му от страна на държавата единствено със задачата за оцеляване ние ще загубим от своята цивилизованост и ще олевеем насила, така да се каже.

Нито едно дясно управление - във Франция или в Германия например, не би направило това. Вие очаквате ли от Ангела Меркел или от Саркози да направят такива съкращения...

Франция, която има най-голям бюджет за култура, по такъв начин да удари този бюджет, че да наруши въобще идентичността на французина. Та културата е част френската идентичност, а чрез това и част от суверенитета на френската държава.

Културата е абсолютно основен акцент в живота на французите, най-важната част от смисъла на съвместното им съществуване в рамките на една държава. А икономиката е само средството, което трябва да води до тази цел -

целта да проведеш живота си смислено

Защото, освен да се нахрани, човек има право и на много други неща. Има право да иска да бъде щастлив, има право да иска да живее достойно, има право да участва в обществения живот и "да се наслаждава на изкуствата", както буквално е казано в декларацията за правата на човека.

Икономиката е само средството за реализиране на тези цели. От твоята държава зависи дали тя иска да си щастлив в нея, или просто иска ти да си нахранен в нея.

Най-високата политическа цел на нашата държава и общество в последните 20 години е била просто да осигури прехраната. По-амбициозна задача тя не си е поставяла. Това е толкова жалко и унизително."

---

Това е.
Позледният абзац сумира тезата. И едниственото, което бих променил е числото - от 20 на 65.