Re: Кастинг / Култура и изкуство / Кино

Филмът, като кинематография, е добър. Натуралистично заснет и без украшения.
Камерата е типична, холивудска, без много "от ръка" - да те заболят очите. Със съответните ракурси и "повдигащи" пинизи в подкрепа на ситуацията.
Играта на актьорите е също изчистена на максимум, в стандартния документаличстичен стил. За мен голяма роля във филма прави актьорът, които играе Фиел Кастро. Все едно, че гледаш запис на истинския. И позите и маниера, и тембъра. Много е добър.
Звукът е перфектен. Особено добро е пресъздаването на пушките и калашниците - не са преекспонирани като малки експлозии, ами си плякат като истински.
На моменти монтажът е дразнещ. В старанието си да подсилят ефекта на документализъм, са се получили много остри преходи. Някои дължини са отрязани повече от необходимото и при прехода в следвашия епизод ти трябва малко време, за да направиш логичната връзка. Но, както казах, това са само няколко момента, така че в общи линии е ок и се е получил желания цялостен ефект.
Соу фар - соу гууд:)
Само има едно основно нещо, което аз не мога да си обясня.

Защо филм за Че Гевара?

И тук, игнорирайки цялата си нетърпимост към партизани, комунисти и всякакви революционни елементи, аз не мога да се отърва от натрапчивото усещане за ненужност.
А това е продукция, за който са вложени адски много усилия и средства. За да постигнат такъв реализъм -това са десетки консултанти, историци и изчетена литература. Само сценаристите са трима!
Но аз пак да попитам: защо филм за Че Гевара?
Единственият отговор, който ми идва на акъла, е контра въпросът: а защо не?
Аз, за себе си, не намирам друга логика.
Какво толкова има в този човек, че чак такъв филм? А и в две пълнометражни части, отгоре на всичкото.
Не е вариантът, в който авторите на лентата ни разказват дадена история и оставят посланията да се получат от само себе си. Тук има голяма доза пристрастност към личността на главния герой. Изразните средства на режисьора са недвусмислени в това отношение.
А пък от друга страна има следният парадокс: периодът от живота на Гевара, който би могъл да внесе повече колорит и цвят - този от преди партизанщината - тотално липсва. Директно ни спускат в джунглите на Куба и се започва ла революсион. Има няколко пресечки с речта му против капитализма на събранието на ООН и толкова.
Грубо казано, филмът протича в пури, другарски прегръдки и шумкарщина.

На мен ми беше адски скучно. Дори и да бях комунист с фетиш към партизанщината, пак щеше да ми скучно.
Идеята ми е, че ако някой наистина държи да научи нещо за този човек, преспокойно може да отиде в библиотеката и да си задоволи нуждите.
Този филм не показва кой-знае каква нова светлина на нещата. И образът на гл. герой не предизвиква някакво по-особено отношение.

Съвсем отделен въпрос е, че е пропусната и немаловажна част от историята - екзекуциите след взимането на властта и гоненията на нелоялните другари.
Което отново ме връща на главния въпрос.

Защо Че, а не Нелсън Мандела, например? Кое в аржентинеца е по-кинематографско? Възход и падение? Драматичен образ? Харизма?
Тц, нищо подобно.
Просто авторът ни казва: ще ви разкажа една история; ще позатъркам с гумичка лошите неща, но пък няма да я украсявам, гланцирам и подслаждам, за да изглежда по-искренна и безпристрастна.
---

А във втората част ще видим как "големият" Ернесто зарязва родина и дом(пет деца), за да прави революция в Боливия.

С филм или без - случаят е класически нарцисизъм.
Лента на вятъра.