|
Тема
|
Funny games
|
|
Автор |
Arachnoid (bantha poo-doo) |
Публикувано | 28.06.09 23:17 |
|
Гледал съм доста депресиращи неща, но това ... Ако се сетя кой ми беше личния лекар още утре сутринта съм пред кабинета за направление за психиатър с надежди за повече редове в зелената рецепта.
Сериозно, скоро такъв черен филм не ми се беше падал. Режисьорът си беше дал необходимия садистичен зор да проточи психическото изтезание поне с 15-тина минути повече отколкото го налага сюжета, ненужно, според мен, но с ефект. Фрицът явно шокирал европейската публика с оригинала и някой решил да го наеме да се изгаври и със щатската десет години по-късно. А гаври имаше поне няколко, свързани с някои основни очаквания на публиката. За края ще си мълча все пак .
| |
|
Какво каза психиатъра?
| |
|
говедото беше крайно безцеремонно - не предписа нищо и ме изпроводи с думите "Изгледай още два такива подред и направо се яви на третия ден в 8.30 на 4-ти километър за check-in! " И за да не му разваля съвсем репутацията ми бутна визитка на отличен шивач за Бялата риза със свръх-дългите ръкави (при 50% от цената за сметка на Заведението).
| |
|
Днес смятам да гледам оригинала
Редактирано от yoyouo на 13.07.09 09:36.
| |
|
ще кажеш дали е било извратено да ти пожелая "Приятно гледане!"
| |
|
Сигурно ще ме помислиш за луд, но филма ми хареса малко (за този от 1997 става въпрос) и ще обясня защо.
Първо, явно съм гледал много филми защото много малко неща ме обезпокоиха и шокираха, затова сериозно се притеснявам за психичното си здраве , но това може и да се дължи на факта, че всичко това го очаквах.
Наистина трябваше да дойдат последните сцени за да разбера, че цялото това филмче е една пародия на всички филми с насилие, които заливат екрана и заигравка с хората и възприятията им... и един филмов шамар за зрителите с цел освестяване и разбиране на факта, че този тип филми просто ги експлоатират в чистия смисъл на думата. Давам за пример сцената с дистанционното и обръщанията към публиката , белите костюми и ръкавици на двамата и т.н.
Черния хумор на повечето места беше супер неуместен, но накрая пасна идеално на цялата картинка.
Ако се сещаш накрая двамата супер нереални, абсурдно тъпи и олигофренски герои си говореха за една простотия, която обаче за мен осмисли целия филм. Онзи дебеличкия говореше за някакъв си негов измислен герой... и забравих точно, но стана въпрос как нереалните неща всъщност стават реални в киното
Общо взето целия филм е една подигравка към зрителя. Едновременно филмът осъжда този вид филми и ги осмива, а всъщност той самия е такъв в голяма степен..
Виж пича намига на зрителите от екрана и тоя кадър осмисля целия филм.. все едно ти казва - "правя си шегички", но всъщност казва "ебавам се с вас"
Е тва е, ебати ревюто написах, направо съм луд Но в крайна сметка не мога да кажа дали е добър филм или не, при всички случаи обаче е интересен, а режисьорът му тази година спечели златна палма в Кан за най-добър филм с някаква черно-бяла лента, много бих искал да я видя и нея
Редактирано от yoyouo на 13.07.09 18:34.
| |
Тема
|
Защо избрах римейка
[re: yoyouo]
|
|
Автор |
Arachnoid (bantha poo-doo) |
Публикувано | 13.07.09 20:00 |
|
Обичам да гледам филмите със субтитри за да не се месят разни дублиращи актьори, които въобще не могат да влязат в ролята. Същевременно не се чувствам удобно да разчитам на субтитри ако не отбирам и грам от това, което казват на екрана, както е с немския. На второ място предположението, че за да се направи римейк за американската публика се разчита не толкова филмът да й се хареса, колкото да я шокира, като се впише в някои американски стандарти и едновременно запази европейското си усещане. Да, реално нямаше нещо толкова шокиращо, но психическата гавра със зрителя (за жертвите да не говорим) си беше напълно достатъчна. А и… казваш, че нищо обезпокояващо не си усетил. Мен няколко пъти ми кипва и се уплаших за това какво ми се иска да им направя на онези двете извергчета в бяло
. Сатира си беше филмчето отвсякъде, страшно си прав.
Трети фактор за избора – актьорите. Тим Рот ми е любимец от край време, не на последно място с участието си – гаранция за нестандартен сюжет. Към Наоми Уотс имам по-особен сантимент , но тук се оказа, че и играе добре. Заради героинята й основно ми се прищя да съм там с един тъп кухненски нож и да ги хвана ония за гушките… и да стане точно като в американски филм. Майкъл Пит още от„Murder by numbers”, или както се казваше онова криминале със Сандра Бълок и Бен Чаплин, ми е анти заради психарската си физиономия (нищо лично към него самия като човек).
| |
|
Римейка доколкото разбрах е абсолютно еднакъв с оригинала, затова няма смисъл да го гледам.
Единственото предимство на оригинала според мен е онзи актьор от снимката по-горе. Тоя просто направи ебати ролята. Не вярвам американските актьорчета да го стигнат по никакъв начин
| |
|
|
|
|