Имам въпрос. За мене напоследък няма нито един НАИСТИНА хубав филм. Такъв, който истински да ме разсмее/разчувства/зареди с енергия...
Такъв, на който ВЕДНАГА да поискам да отида отново и да почна да водя познатите си един по един, хем за да го видят, хем, за да паразитирам с техните емоции ;)
Като че ли последния, който донякъде отговаряше на горните условия, беше Звезден прах и то вероятно заради моята непоправима инфантилност.
Да, харесала съм известно количество филми от последните 2-3 години, но това бяха някак слаби светлинки в сравнение с факлите и фойерверките на филми от преди 20-10-5-6... години.

Къде са ми наистина смешните, тъжните, енергичните, вълнуващите, жизнеутвърждаващите филми?
Не вярвам, че е от пренасищане - че съм гледала, гледала и вече нищо не може да ме впечатли особено. Не е това. Просто филмите са някак ... безплътни и беззъби. Като сенки на великите ленти от преди години. Чакам с нетърпение следващия, за който да пиша с пяна на устата и пушек от клавиатурата...

Не ми изброявайте вечните си любимци и класиките.
Има ли нещо, което именно напоследък ви е хванало за гърлото?

Аз пък не вярвам, ама никак, че в последните 20 години си гледала филм който да отговаря на тези изисквания, " който истински да ме разсмее/разчувства/зареди с енергия... ", повече от Mamma Mia!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mamma Mia значи е твоят филм, бях се назландисал да гледам няква допотопна женска лигава дрисня, но останах приятно изненадан, усмихнат и удоволетворен след края на финалните надписи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност току що си идвам от поредната приятелка, на която го показвам. Гледала съм го поне 5-6 пъти до момента. Единственият филм, който съм си купила евър. Включително и санудтрака. Легално. И определено типа филм, който makes or breaks friendships базирайки се на това колко еднакво силно ни харесва. :) Първо - базиран на истинси случай (не просто базиран, а почти дума по дума направен, чела съм и книгата и не само че филма е много достоверен, но и един от малкото филми, на които книгата не може да му стъпи и на пръста даже), аз лично много харесва филми по истински случаи, защото са много по-вдъхновяващи. Второ - вдъхновяващ - историята е много интересна с куп места за размисъл и осъзнаване на лични и универсални истини. Трето -
невероятна актьорска игра от целия състав и абосолютно незаслужено пропусната номинация за Оскар на Емил Хърш. Действието тече на фона на страхотна атмосфера създадена от вземащи дъха природни картини и автентични места и герои. Страхотна музика от Еди Ведър. Най-важното, след като съм изгледала не знам колко допълнителни материали и за превенето на филма и за историята на Крис МакКендлес, мога уверено да кажа, че това е един филм направен с невероятно количество любов, страст, внимание и грижа, които чувства пропиват лентата и са напълно осезаеми. Nothing beats that.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Wall-E?
поне за мен той отговаря на всичките критерии, които си изброила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

М-да... Доста приятно филмче. Изобщо, анимациите напоследък измиват срама на т. нар. киноизкуство: "Рататуи", "Кунг-фу панда" и др.
За съжаление почти всичките ми опити да гледам "ХУБАВ" филм на кино се увенчават с неуспех, тъй като най-често аз се оказвам единственият кандидат-зрител...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от cineman на 28.12.08 10:01.

"Къде са ми наистина смешните, тъжните, енергичните, вълнуващите, жизнеутвърждаващите филми?"

"Не ми изброявайте вечните си любимци и класиките."


Това е патова ситуация.

Нещо от рода на: кажете ми трите най-скъпоценни метали, ама без да ми изреждате платина, злато и сребро. Или: кои са тримата мускетари, без Арамис, Портос и Арамис.

Е... как да стане?!

Изстреляла си летвата в съседната галактика.
Кой да я стигне, след като дори не се вижда?!

Ta, при така зададените условия на задачата, аз друг отговор, освен "Не, няма наистина ХУБАВ филм напоследък", не виждам.
Единственото хубаво нещо в това е, че ще има по-малко обезпаразитени твои познати;)

Каза Вейдър и се сля с тълпата...

Е, повярвай ;)
Мамма миа! наистина ме позареди с енергия, накара ме да потропвам в ритъм, да тананикам и да си пожелая а) да поживея на подобен остров и б) на 60 години да съм във форма като Мерил, ама си останах с това. Е, и с няколкото часа добро настроение :)

Може би е по-добре да не си признавам, че направих един неуспешен опит, но спрях филма по средата на един разговор - да речем 10-15 минути след началото на филма, когато семейството седна в ресторант и почна да разменя безкрайни реплики, които ми се сториха ужасно житейски досадни. А като прибавим и факта, че ден по-рано бях гледала и "Няма място за..." (в опит да се подготвя за церемонията с връчването на оскарите), та съвсем нямах поносимост към безинтересни филми. Веднага след това се провалих и с онзи филм, в който Брат Пит играе Джеси Джеймс. Там май издържах 20 минути.
После стиснах зъби, вързах се за стола и успях почти с удоволствие да догледам до края "Джуно".
Кажи ми, моля те, че просто съм нямала търпение и че интересното в "Into the wild" почва по-нататък от първите 15 минути? Ако е така, тържествено обещавам да го гледам в близките седмица-две.

Редактирано от Kpиc на 28.12.08 21:01.

Амииии... да, почти. Ама все пак Рататуи ми хареса повече - винаги съм се вълнувала повече от животни и фентъзи, отколкото от машини и фантастика.