|
|
|
Тема
|
 Догвил
|
|
| Автор |
джoбчe (пълно е) |
| Публикувано | 08.08.08 14:48 |
|
|
Филм на Ларс фон Триер с Никол Кидман.
Вашето мнение за филма?
| |
|
Тема
|
 Re: Догвил
[re: джoбчe]
|
|
| Автор |
mim. (огнено) |
| Публикувано | 08.08.08 16:04 |
|
|
филмът е доста стар, обсъждан тук отдавна, мисля неколкократно
Sheep go to Heaven! Gods go to Hell!
| |
|
Тема
|
 Re: Догвил
[re: джoбчe]
|
|
| Автор |
4eHe (screenager) |
| Публикувано | 09.08.08 13:50 |
|
|
Гледа се трудно
Ларс е тотална догма откачалка, спорен талант
Кидман му отказа да участва в продължението Мандалей
| |
|
|
|
подкрепям
| |
|
|
|
Благодаря за включванията по темата, но те не са мнения ЗА филма.
Дали се гледа лесно или не; дали Ларс е талант или не - може и да е спорно... Не е задължително някой да е гений, за да създаде нещо стойностно, нали?
Не мисля, че е толкова стар (от 2003г.), не видях и да е обсъждан в клуба.
Е, как ви се видя филма?
| |
|
|
|
а знаете ли, че филма е театрална постановка?
а относно мненията дали се гледа или не - също си е вид коментар, не мислиш ли?
| |
|
|
|
Безкрайно интересен финален обрат.
| |
|
|
|
Да де, и декори няма, ама съм го гледал с еййй такива очи!
----------
Дограмата ми хлопа!
| |
|
|
|
Не мога да се изразя обективно, когато става въпрос за Трир, пристрастен съм. Този човек определено е талантлив, определено му хлопа дъската (най-малкото има фобия от самолети) и най-важното има си собствен стил. Не търсете у филмите на Ларс елементи на развлекателно кино. Той обича натурализма, драмата, напрежението и най-вече тормозът над публиката, но в крайна сметка в това му е чарът! Що се отнася до "Догвил" - той определено е предизвикателство за зрителя (не колкото "Идиоти", но все пак...) - и като визия и като внушение. Догвил ми е любим, заради атеизма, който струи от него - (Исус, който търси ВЪЗМЕЗДИЕ- нима не е логично?!), "минимализмът във визията", както и уповаването на актьорските изпълнения. Що се отнася до неговото продължение (оценено не толкова високо от критиката по фестивалите) смятам, че замисъла е доста по-многопластов - повече се вмества в контекста трилогията и тънко намеква за абсурдите около базираната на терора външна политика на САЩ. Що се отсаня до Никол доколкото съм чел май не е прекарала кой знае колко добре в компанията на датския режисьор и британските актьори по време на снимките на "Догвил", може би това е причината за отсъствието и във втората част (но какво пък ). Жалко, че края на трилогията - "Вашингтон" ще се появи евентуално чак идната година. И това едва ли е случайно понеже Ларс се е настроил малко в по-"Dogma"-тично настроение - в резултат, на което се насладихме на "Големият шеф".
Опс... май се поотнесох.. съжелявам за отклонията и все пак ако някой проявява интерес за дискусии около Ларс - болният ми мозък е насреща
| |
|
|
|
Може и да си прав, че на Ларс нещо му хлопа..., особено ако е вярно, че гениалните са малко/много луди, макар обратното да не е задължително...
Както и да е, по-важното е, че целта, която си поставя с филмите си, най-често я постига. И според мен тя е буквално да те зашемети, да те запрати там, където не си подозирал, че ще стигнеш. Светът във филмите му е така абсурден и в същото време създава неподражаемо усещане за потресаваща достоверност...
Конкретно за Догвил: не знам защо накрая на лентата ми хрумна наивно - малоумната идея, че мацката ще прости. Именно "ефектът на излъганото очакване"при мен изигра решаваща (но не единствена) роля филмът да ми хареса.
А продължителността на филма дори и не усетих, а за трудност, тежест на гледането - и дума не може да става...
| |
|
| 
|
|
