Re: Любими кино спомени:) / Култура и изкуство / Кино

Покрай темата за Инди 4 ме налегнаха едни спомени от а long time ago...

Та на първо четене няколко, дето никога няма да ги забравя:

Нова Надежа
Помня, че беше пролетта на 1982-ра, бях току-що свършил училище и как майка ми и най-добрата й приятелка ме завлякоха в кино Благоев, защото на въпросната приятелка й казали, че давали много хубав детски филм (което аз разбрах по-късно де - до тогава не знаех къде отиваме и защо:). Предполагам, че двете и до днес съжаляват за тази си постъпка... особено майка ми, предвид на необратимите мутации, настъпили в сина й за следващите 30тина години :)))))
Първото шашардисване дойде с величествените надписи, изчезващи в необятния космос със грандиозната музика. Второто и по-силно беше с огромният, покриващ три-четвърти от екрана разрушител, който не свършва и не свършва, и не свършва, и не свършва:)
От самия филм, освен страхотията, която се случва на екрана, си спомням, че това беше първият път когато съм се притеснявал за нещо. Стисках здраво палци да не би случайно корабът на Люк да се удари в тунела на звездата на смъртта; да не би случайно Бен да падне, докато изключва щита; да не ги смачкат стените в шахтата за отпадъци и всички останали инфарктни прелитания на косъм, прескачания и перипетии. Няма такъв адреналин... няма. Първото гледане на Star Wars е нещо неописуемо. Бях хипер развълнуван и дори си спомням, че първият ми опит да го разкажа на баща ми беше пълен провал - всичко се беше случило толкова бързо и светкавично, че известно време след това е трудно човек да разкаже ясно и гладко какво е видял. Беше ме много срам след това и се чувствах кофти, а и баща ми се спука от смях. Но какво пък - животът ми вече имаше смисъл:)

Империята
Империята беше големият фурор. Дори по-голям от Джедаите.
Две години по-късно хората вече имаха идея какво горе-долу ги очаква, въпреки, че не съвсем цялостна идея, но предчувствията и очакванията бяха нагорещили въздуха. Дори и аз, невръстното хлапе го усещах. Тогава нямаше трейлъри и интернет, но пък съспенсът от хазартното усещане, че не знаеш аджеба точно какво те очаква, беше много силен. А и никой не знаеше за втора серия, което дойде като гръм от ясно небе и хората - млади и стари - откачиха. Първият филм не предполагаше и подсказваше продължение и изведнъж - хоп - нов филм. Кеф!
Помня, че наще не искаха да дойдат с мен и нагърбиха дядо ми със задачата да ме ескортира. Помня и как слязохме от трамвая на спирката след университета и как погледнах към кино Сердика и видях тълпите хора на фона на прилично нарисувания афиш на филма: От едната страна Вейдър на син фон и малките дуелиращи се фигурки от другата страна.
На касите положението беше апокалиптично - поне за тези, които въобще успяваха да стигнат дотам. Представете си риби в консерва, плътно натъпкани една до друга, само че в нашия случай рибите се движеха или поне се опитваха. Дядо ми напред и аз след него. Как и кога сме се наредили на опашката, не знам, но успяхме. Тоест дядо ми успя, аз бях опулено ремарке. Опулено в едни голееееми и хубави цветни снимки от филма, които стояха заключени в една витрина на другата стена(до входа). На едната беше кадър на Вейдър и Боба Фет в епизода на замразяването на Хан, а на другата беше Люк и срещу него някакво грозно, дребно животно с големи уши и очи. Другите снимки не ги помня:)
Не помня дали успяхме да вземем билети за веднага:), но не си и спомням да сме чакали много време преди самата прожекция. Просто помня как вече влизахме и как ми се беше стегнал корема от очакването. Влизането беше по-лесно - главният поток ни отведе до лелките дето късаха билетите и после в салона. Седнахме и мъжки глас съобщи по високоговорителя, че киното е снабдено с Dolby Stereo звук и не знам си още какво. И после загасиха светлините... :)
По онова време не беше прието да се свирка и да се вика в салона. Реакциите на хората обикновено се изразяваха в тихо бърборене. Беше трудно да чуеш какво се коментира на редовете отпред или отзад. Но аз си спомням, че точно като се появи Логото на 20 Century Fox с надпис: "ДП Разпространение на филми представя", шумоленето замря и чух зад себе си: "Тихо, тихо, започва!". Само дето това не беше обръщение на възрастен към дете, а обратното :)
За последствията от филма е ненужно да разказвам, освен че помня горкичкият ми дядо, като се прибрахме след филма, да мрънка на наще разни неща като: "Шумотевица" и "Щуротия". Ама кой да го чуе:)
--
Периодът между Империята и Джедаите беше доста голям и достатъчен за да се утвърдя като бетонирана стар уорс глава. И не бях само аз - повечето ми съученици бяхме така, с изключение на няколко хардкор селянчета и комсомолският отговорник на класа, който повтаряше като папагал, че с филма Лукас бил подсказвал на Рейгън как да победи добрия съветски съюз:) Момичетата също не ги интересуваше филма. А и сигурно са го намразили, след като методично ги тормозехме, дегизирани като имперски канонерки, с по две тръбички от химикалки в устата и джобове, пълни с ориз:) Сега ме е срам като се сетя. Ама тогава не ми пукаше особено... а и без това бяха грозни ;)
Започна се маниакалното събиране на снимки. Някои правеха албуми и съсипваха сакралните материали с лепило "Оху", а други просто събирахме и пазехме. Материалите се състояха най-вече от изрезки от "Паралели", "Антени" и по-малко от стрелбищата, щото там бяха скъпи, а и не винаги имаше. И естествено всичките бяха черно-бели - да имаш цветна снимка беше все едно да имаш цветен телевизор. Първата ми снимка беше от стрелбището на Солни Пазар(тогава Цирка). Струваше ми всичките джобни пари за деня: 20ст., плюс наказание(не помня какво).

Ето я и нея: