Няма място за старите кучета
76 отговора
0 прегледа
Заключена
в отговор на (((((x)^x)^x)^x)^x)
#21
Re: Няма място за старите кучета
Абе, пич с неразбираем за нас, простосмъртните, ник...
Не мислех да пиша, но не устоях на твоя пост - явно попадаш в категорията философи и хора със "свръхинтеУект". Това, че филмът имал нещо общо с реалността му дава предимство и го прави класика, така ли? Същото достойнство притежават и документалните филми... Благодаря, че ми отвори очите за добрия и лошия - лошият се измъкна... и какво... следва ли да получим духовен оргазъм за тази "свръхоригиналност"!!!
Както каза Крис, лошият се е измъквал и в други филми, които филми обаче не те принуждават да изтъкваш "неочаквания край" (защо го считаш за достойнство в случая ми убягна... по същия начин свършваха филмчетата от любителската ми камера, като свършеше лентата... гениално, а!) или връзката с реалността за достойнства. Просто защото тези филми не те карат да търсиш под вола теле, за да се захванеш за нещо, оправдаващо двата часа загубено време в съзерцаване на подобна "класика". Филмът определено притежава атмосфера, но само това не е достатъно...
Един хубав филм трябва да въздейства, да те накара да ти трепне сърцето, да те подтикне към преосмисляне на някои неща, да те пренесе в друго измерение (Седем, Смело сърце, Гладиатор...). В кучетата аз усетих само последното - пренесох се в измерението на скуката и досадата от мудните "философски" мисли на шерифа и нелогичните действия на "главния герой". И не ставай смешен с този транспондер - явно ти не си разбрал, но той действа само в определен обхват, трябва да минеш близо до него, за да те регистрира къде си. Така че можеше да си грабне багажа и да отиде където си поиска... а не да прави кръгчета на един километър от къщата си... Да не забравяме, че действието се развива преди почти 30 години.. скриването е било много по-лесно, няма интернет, няма компютърна база данни. Както казваш... ако не си 60 годишен ще го осмислиш ;)
Съжалявам - този филм е всичко друго, но не и най-доброто за 2007-ма. Иначе определено е забавно как банални неща като "неочакван край" и "връзка с реалността" се превъзнасят и се окачествяват като достойнства.
Иначе продължавай с въпросите и размислите..."какво прави онзи черен котарак във вторият хотел, в който главният герой отседна?" Сигурен съм, че рано или късно ще откриеш нещо "много ценно и стойностно", което е убягнало дори и на режисьора. Аз лично нямам време и нерви за подобни интелектуални гимнастики - предпочитам да си пусна един хубав филм...
Не мислех да пиша, но не устоях на твоя пост - явно попадаш в категорията философи и хора със "свръхинтеУект". Това, че филмът имал нещо общо с реалността му дава предимство и го прави класика, така ли? Същото достойнство притежават и документалните филми... Благодаря, че ми отвори очите за добрия и лошия - лошият се измъкна... и какво... следва ли да получим духовен оргазъм за тази "свръхоригиналност"!!!
Както каза Крис, лошият се е измъквал и в други филми, които филми обаче не те принуждават да изтъкваш "неочаквания край" (защо го считаш за достойнство в случая ми убягна... по същия начин свършваха филмчетата от любителската ми камера, като свършеше лентата... гениално, а!) или връзката с реалността за достойнства. Просто защото тези филми не те карат да търсиш под вола теле, за да се захванеш за нещо, оправдаващо двата часа загубено време в съзерцаване на подобна "класика". Филмът определено притежава атмосфера, но само това не е достатъно...
Един хубав филм трябва да въздейства, да те накара да ти трепне сърцето, да те подтикне към преосмисляне на някои неща, да те пренесе в друго измерение (Седем, Смело сърце, Гладиатор...). В кучетата аз усетих само последното - пренесох се в измерението на скуката и досадата от мудните "философски" мисли на шерифа и нелогичните действия на "главния герой". И не ставай смешен с този транспондер - явно ти не си разбрал, но той действа само в определен обхват, трябва да минеш близо до него, за да те регистрира къде си. Така че можеше да си грабне багажа и да отиде където си поиска... а не да прави кръгчета на един километър от къщата си... Да не забравяме, че действието се развива преди почти 30 години.. скриването е било много по-лесно, няма интернет, няма компютърна база данни. Както казваш... ако не си 60 годишен ще го осмислиш ;)
Съжалявам - този филм е всичко друго, но не и най-доброто за 2007-ма. Иначе определено е забавно как банални неща като "неочакван край" и "връзка с реалността" се превъзнасят и се окачествяват като достойнства.
Иначе продължавай с въпросите и размислите..."какво прави онзи черен котарак във вторият хотел, в който главният герой отседна?" Сигурен съм, че рано или късно ще откриеш нещо "много ценно и стойностно", което е убягнало дори и на режисьора. Аз лично нямам време и нерви за подобни интелектуални гимнастики - предпочитам да си пусна един хубав филм...
в отговор на нямa мяcтo зa...
#22
Re: Няма място за старите кучета
Явно не си вдянал филма, защото в него освен историята с парите и гонитбата (котка-мишка) има и друга притча, друга история, която остава в сянката на главното действие (едва в самият край се изяснява). Просто много повърхностно гледаш на нещата и не си разбрал.
1. Не съм казъл, че този филм е класика заради неочакваният край. Просто вметнах, че това е ЕДНо от нещата, който го правят един от най-добрите филми за 2007-ма.
2. ЛИЧНО, на мен повече ми харесват филмите, в които търсиш "под вола теле", защото те карат малко да се позамислиш за контекста, за символите, за целта на филма. Не харесвам филми, след чиито край можеш да кажеш - "Е, и?" (това са доста филми за мен)
3. Главният герой можеше да грабне багажа и да отиде, където си иска. Той и се опита де, отиде в Ел пасо, но го застреляха Мексиканците преди да се срещне с приятелката си и да вземат самолет. Кое е нелогичното?
4. Също така... има "културна разлика." Ако филмът се беше развивал във Варна, България да речем, щеше да го обявяваш за класика сигурно. :)
некадърниците ВЪН от ЛЕВСКИ
1. Не съм казъл, че този филм е класика заради неочакваният край. Просто вметнах, че това е ЕДНо от нещата, който го правят един от най-добрите филми за 2007-ма.
2. ЛИЧНО, на мен повече ми харесват филмите, в които търсиш "под вола теле", защото те карат малко да се позамислиш за контекста, за символите, за целта на филма. Не харесвам филми, след чиито край можеш да кажеш - "Е, и?" (това са доста филми за мен)
3. Главният герой можеше да грабне багажа и да отиде, където си иска. Той и се опита де, отиде в Ел пасо, но го застреляха Мексиканците преди да се срещне с приятелката си и да вземат самолет. Кое е нелогичното?
4. Също така... има "културна разлика." Ако филмът се беше развивал във Варна, България да речем, щеше да го обявяваш за класика сигурно. :)
некадърниците ВЪН от ЛЕВСКИ
в отговор на (((((x)^x)^x)^x)^x)
#23
Re: Няма място за старите кучета
и да се карате, и да спорите, филмът взе "Оскар"
Re: Няма място за старите кучета
Критиките са породени о точакванията. А и да има критики не е задължително лошо, изкуството трябва да предизвиква някаква реакция преди всичко, дискусия...
И аз си мисля че филмът е доста мъжки всъщност, най-мъжкият от петте, повечето от дилемите пред които са изправени героите са типични за мъжете, прекаленото насилие и пр
Впрочем да гледа Джуно случайно?:)
И аз си мисля че филмът е доста мъжки всъщност, най-мъжкият от петте, повечето от дилемите пред които са изправени героите са типични за мъжете, прекаленото насилие и пр
Впрочем да гледа Джуно случайно?:)
:)
Гледах Джуно. От номинираните за най-добър филм съм гледала Кучетата, Изкуплението и Джуно. Със сигурност класирам Джуно на първо място, Кучетата - на второ и Изкуплението - на трето. Всъщност предполагам, че като изгледам Майкъл Клейтън и Ще се лее кръв, ще ги подредя на второ и трето място, а Кучетата и Изкуплението ще отидат на опашката.
Да, Джуно ми допадна, но не защото темата е "женска" - бремеността на девойката ме вълнуваше само доколкото фабулата на филма се въртеше около нея. Хареса ми чудесния диалог и интелигентното чувство за хумор (а не по екрана да се гонят грозни голи мъже или да се повръща в нечия шапка, както в някои други филми, набедени за комедии). Приятен филм, наистина, ама не бих му дала Оскар.
Искам си предишните оскарови филми - тези, мащабните, разтърсващите, интересните, завладяващите, с хубавата музика!!!
Иначе, като си говорим за мъжки филми, с интерес и лека носталгия изгледах Рамбо 4 ;)
Да, Джуно ми допадна, но не защото темата е "женска" - бремеността на девойката ме вълнуваше само доколкото фабулата на филма се въртеше около нея. Хареса ми чудесния диалог и интелигентното чувство за хумор (а не по екрана да се гонят грозни голи мъже или да се повръща в нечия шапка, както в някои други филми, набедени за комедии). Приятен филм, наистина, ама не бих му дала Оскар.
Искам си предишните оскарови филми - тези, мащабните, разтърсващите, интересните, завладяващите, с хубавата музика!!!
Иначе, като си говорим за мъжки филми, с интерес и лека носталгия изгледах Рамбо 4 ;)
...а Еди Вейдър просто е номер 1 :)
в отговор на TylerDurden
#29
Re: :)
Още днес ще го гледам, въпреки че силно се съмнявам, че и на мен ще ми се стори по-разтърсващ, интересен и завладяващ от повечето филми които съм изброила из горните постове. От един само да ми се стори по-интересен, ще съм изключително доволна.
Re: Няма място за старите кучета
Понеже е доста голяма темата да ме извините, ако повтарям някого.
Ама съм точно от това поколение, дето акто чуе началните тонове несъзнателно пуска усмивка от ухо до ухо.
Едно от най-хубавите ми филмови преживявания в последните години е гледането на сериите на "Войните" в Зала 1 по случай 20 годишнината на сагата и новите епизоди. Публиката аплодираше появата на героите и ключови сцени. 5000 души, порастнали, но все още омагьосани от приказката.
Стига ми само да ги мерна на снимка Лукас и Спийлбърг, за да се усмихна.
В този дух - гледах трйлъра на новия Инди - д-р Джоунс е остарял и това ме натъжи...
Ама съм точно от това поколение, дето акто чуе началните тонове несъзнателно пуска усмивка от ухо до ухо.
Едно от най-хубавите ми филмови преживявания в последните години е гледането на сериите на "Войните" в Зала 1 по случай 20 годишнината на сагата и новите епизоди. Публиката аплодираше появата на героите и ключови сцени. 5000 души, порастнали, но все още омагьосани от приказката.
Стига ми само да ги мерна на снимка Лукас и Спийлбърг, за да се усмихна.
В този дух - гледах трйлъра на новия Инди - д-р Джоунс е остарял и това ме натъжи...
в отговор на Maлkaтa Mю
#32
Re: Няма място за старите кучета
В отговор на:В този дух - гледах трйлъра на новия Инди - д-р Джоунс е остарял и това ме натъжи...
Тялото остарява, духа остава, стореното - никога! :)
Каза Вейдър и се сля с тълпата...
Kино Клуб
Re: Братя Коен - Плагиати!
и това ли е важното във филм?
-да има главен герой, който цялата публика го знае
-всички да се гътват в кадър, като е особено важно драматичността на смъртта им да е правопропорционална на екранното време
-естествено драматична музика, която да подсказва че нещо се случва ако сам не можеш да се сетиш
верно филмите на Коен не са за теб, бегай гледай Долф Лундгрен - там горепосочените ключови съставки няма да ти липсват
-да има главен герой, който цялата публика го знае
-всички да се гътват в кадър, като е особено важно драматичността на смъртта им да е правопропорционална на екранното време
-естествено драматична музика, която да подсказва че нещо се случва ако сам не можеш да се сетиш
верно филмите на Коен не са за теб, бегай гледай Долф Лундгрен - там горепосочените ключови съставки няма да ти липсват
Re: Братя Коен - Плагиати!
"-да има главен герой, който цялата публика го знае"
А ти без главен герой ли искаш? Не ти ли е ясно, че не е възможно?! Дори и в документалните филми има такъв - това е следствие. Не може да има разказ без главен герой, било то и символ; група хора; животно; идея... каквото и да е.
"-всички да се гътват в кадър, като е особено важно драматичността на смъртта им да е правопропорционална на екранното време"
Глупости. Когато някой режисьор използва такъв подход самоцелно - само и само за да демонстрира различно виждане на нещата, без никаква цел в подкрепа на фабулата - това е евтино, прозрачно и пошло. Не е важно дали е умрял зад, пред, вдясно или отляво на кадъра, важното е това да работи за историята и да има ако не логическа, то поне някаква естетическа връзка с нея. Всичко останало е гъделичкане на творческото его - вижте ме колко съм куул - ще почна филма с финалните надписи и всички кадри ще са с главата надолу. Ама защо? Е, как защо - защото все ще се намерят хора, които да го сметнат за гениално, все ще се намерят хора, които да открият послание.
Търгашки, евтини номерца.
Явно хората са толкова затъпели, че е достатъчно някой да им покаже нещо различно, за да почнат да го превъзнасят. И както си пролича от таз-годишните награди - академията е добре запозната с този "феномен".
Каза Вейдър и се сля с тълпата...
Kино Клуб
А ти без главен герой ли искаш? Не ти ли е ясно, че не е възможно?! Дори и в документалните филми има такъв - това е следствие. Не може да има разказ без главен герой, било то и символ; група хора; животно; идея... каквото и да е.
"-всички да се гътват в кадър, като е особено важно драматичността на смъртта им да е правопропорционална на екранното време"
Глупости. Когато някой режисьор използва такъв подход самоцелно - само и само за да демонстрира различно виждане на нещата, без никаква цел в подкрепа на фабулата - това е евтино, прозрачно и пошло. Не е важно дали е умрял зад, пред, вдясно или отляво на кадъра, важното е това да работи за историята и да има ако не логическа, то поне някаква естетическа връзка с нея. Всичко останало е гъделичкане на творческото его - вижте ме колко съм куул - ще почна филма с финалните надписи и всички кадри ще са с главата надолу. Ама защо? Е, как защо - защото все ще се намерят хора, които да го сметнат за гениално, все ще се намерят хора, които да открият послание.
Търгашки, евтини номерца.
Явно хората са толкова затъпели, че е достатъчно някой да им покаже нещо различно, за да почнат да го превъзнасят. И както си пролича от таз-годишните награди - академията е добре запозната с този "феномен".
Каза Вейдър и се сля с тълпата...
Kино Клуб
Re: Братя Коен - Плагиати!
Съгласна съм, че главният герой не е задължителен елемент от филма. Могат да бъдат и главни герои (със спорен момент кой е по по най-главния) - като в "Сблъсъци" - оскароносителя от преди 2 години. По време на церемонията в онази година водещия почна да изброява кой участва във филма, като махаше към всеки от актьорите в публиката, а накрая му писна и заяви "По-лесно ще е така: да станат онези, които НЕ СА участвали в сблъсъци".
Или пък "Наистина любов" - кой там е главен герой? За мене по-главни бяха певецът, министър-председалелят и измаменият съпруг, но за други са били някои от другите десетина персонажи във филма.
Ето така съм съгласна - нека няма ясно разграничен главен герой, ама нека филмът ме накара да се вълнувам за поне един от тях. Че то в документалното кино си има история - много по-наситена с емоции и караща те да се замислиш накъде отива света. ЗАщото това е целта на който и да е филм - да те пренесе в някаква история и да те слее с нея - и така до финалните надписи.
Или пък "Наистина любов" - кой там е главен герой? За мене по-главни бяха певецът, министър-председалелят и измаменият съпруг, но за други са били някои от другите десетина персонажи във филма.
Ето така съм съгласна - нека няма ясно разграничен главен герой, ама нека филмът ме накара да се вълнувам за поне един от тях. Че то в документалното кино си има история - много по-наситена с емоции и караща те да се замислиш накъде отива света. ЗАщото това е целта на който и да е филм - да те пренесе в някаква история и да те слее с нея - и така до финалните надписи.